ДО: НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
КОПИЕ ДО: МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО; Изх. № 006/03.06.2026 г.
СТАНОВИЩЕ
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 52-654-01-48, от 27.05.2026г., внесен от Красимир Вълчев и група народни представители
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ е гражданско сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което от 2007 г. работи за насърчаване и защита на човешкото достойнство, правата на децата и родителите, както и за утвърждаване на политики, съобразени с най-добрия интерес на детето. В изпълнение на своята общественополезна дейност и въз основа на научни изследвания, анализ на въздействието на цифровите технологии върху децата, развиващите се международни практики и приложимите национални и международноправни стандарти за защита на децата, сдружението представя настоящото становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 52-654-01-48 от 27.05.2026 г.
Асоциация общество и ценности изразява своята подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, който предвижда въвеждането на механизми за защита на децата в онлайн среда чрез проверка на възрастта, родителски контрол и ограничаване на достъпа на малолетни и непълнолетни лица до социални медийни платформи и друго потенциално вредно онлайн съдържание.
Считаме, че приемането на адекватни законодателни мерки е не само необходимо, но и спешно с оглед на нарастващите рискове за децата в цифровата среда.
Наред с подкрепата си за предложения законопроект, предлагаме законодателят да обсъди възможността минималната възраст, от която дете може да създава и използва профил в социални мрежи със съгласието на родител или настойник, да бъде увеличена от 13 на 15 години (чл. 5в, ал. 2) за социални медийни платформи и други цифрови услуги, които позволяват взаимодействие между потребители, публикуване или споделяне на съдържание и използват механизми за персонализирано препоръчване на съдържание, когато тези характеристики създават повишен риск за психичното, емоционалното и социалното развитие на децата.
Считаме, че подобна възрастова граница представлява разумна, пропорционална и балансирана мярка, която отчита както необходимостта от закрила на децата, така и възможностите им за достъп до цифрови услуги за образователни цели под родителски контрол, предвидени в чл. 5в, ал. 3. Предложената възрастова граница съответства в по-голяма степен на съвременните научни данни за развитието на способностите за саморегулация, критично мислене и оценка на риска в ранната и средната юношеска възраст и е в съзвучие с международните тенденции за повишаване на стандартите за защита на децата в цифровата среда.
Следва да се отбележи, че възрастовата граница от 13 години не е установена въз основа на научни изследвания относно психологическата зрялост на децата или способността им да се справят с рисковете на социалните мрежи. Тя произтича основно от американския Закон за защита на личните данни на децата онлайн (COPPA)[1], приет през 1998 г., в условията на коренно различна технологична среда, предхождаща появата на съвременните социални мрежи, алгоритмичните системи за препоръчване на съдържание и масовото използване на смартфони.
Съвременните изследвания в областта на детското развитие, психологията и невронауките показват, че възрастовият период между 10 и 15 години е особено чувствителен за формирането на способности за самоконтрол, саморегулация, критично мислене, оценка на риска и устойчивост на външен натиск[2]. Именно през този етап от развитието децата са по-уязвими към механизми на поведенческо въздействие, използвани от цифровите платформи, включително алгоритмично препоръчване на съдържание, системи за социално одобрение, известия, безкрайно превъртане на съдържание и други техники, насочени към максимално задържане на вниманието на потребителя[3].
Нарастващ брой научни изследвания[4], установяват връзка между интензивната употреба на социални медии сред подрастващите и повишен риск от тревожност, депресивни симптоми, ниска самооценка, нарушения на съня, самонараняване и суицидни мисли. Световната здравна организация отчита тревожна тенденция на увеличаване на проблемната употреба на социални медии сред подрастващите и необходимост от по-ефективни механизми за тяхната защита[5].
С оглед тревожните данни за все по-ранното излагане на децата на онлайн насилие, злоупотреби и порнографско съдържание апелираме също за спешно въвеждане на надеждна, сигурна и съобразена със защитата на личните данни система за възрастова верификация не само за достъпа до социални мрежи, нои за всички онлайн услуги и платформи, предназначени изключително за пълнолетни лица, като се допълни в ал. 6 на чл. 5в това да става с технологично средство по ал. 1.
Сериозно безпокойство пораждат рисковете от онлайн сексуална експлоатация, сексуално изнудване (sextortion), grooming, кибертормоз, разпространение на интимни изображения без съгласие и други форми на дигитално насилие. Международни организации като Европол, Интерпол и УНИЦЕФ предупреждават за съществено увеличаване на тези престъпления срещу деца в онлайн среда през последните години[6].
Допълнителна тревога буди нарастващият риск от онлайн насилие и сексуална експлоатация на деца. В изследване проведено в 25 държави 80% от децата са посочили, че се чувстват застрашени от сексуална злоупотреба или експлоатация онлайн.[7] Същевременно възрастта, на която децата за първи път попадат на открито сексуално съдържание онлайн, непрекъснато намалява с около една година на всеки две години[8]. Ранното излагане на порнографско съдържание е свързано с повишен риск от психологически травми, изкривени представи за човешките взаимоотношения, сексуализация на детството и проблемно поведение в по-късна възраст.
Допълнително предизвикателство представлява бързото развитие на системи с изкуствен интелект, включително създаването на фалшиви интимни изображения и видеоматериали (deepfakes), които вече се използват за тормоз, унижение и изнудване на деца и младежи[9].
Особено тревожни са данните на Националния център за безопасен интернет, според които само за първите девет месеца на 2024 г. са обработени 293 312 сигнала за онлайн злоупотреби, свързани с разпространение на снимки и видеа със сексуално съдържание с деца, сексуално изнудване и експлоатация. Най-засегнатата възрастова група е между 10 и 14 години, като 99% от престъпленията са спрямо момичета[10].
Международната практика показва ясно, че все повече държави предприемат мерки за засилване на защитата на децата в цифровата среда. Франция въведе т.нар. „цифрово пълнолетие“ на 15 години, като и там използването на социални мрежи под тази възраст е обвързано с родителско съгласие[11]. Австралия прие законодателство, предвиждащо минимална възраст от 16 години за достъп до определени социални медийни услуги[12]. Испания обсъжда повишаване на минималната възраст за достъп до социални мрежи до 16 години[13], а Обединеното кралство чрез Закона за онлайн безопасността въведе значително по-строги задължения за платформите за защита на децата от вредно съдържание и онлайн рискове[14].
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение призоваваме за въвеждане на надеждна, сигурна и съобразена със защитата на личните данни система за възрастова верификация не само за достъпа до социални мрежи, но и за всички онлайн услуги и платформи, достъпни само за пълнолетни лица.
С оглед на изложеното считаме, че законодателят следва да разгледа възможността за въвеждане на по-висока възрастова граница за създаване и използване на профили в социални мрежи от непълнолетни лица, като същевременно се осигурят ефективни механизми за родителско съгласие и родителски контрол.
Предложените мерки са в съответствие с принципа на най-добрия интерес на детето, със съвременните научни данни за детското развитие, с развиващите се международни практики за по-високо ниво на защита на децата в цифровата среда и с конституционното задължение на държавата да осигурява специална закрила на децата.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ е гражданско сдружение с нестопанска цел в обществена полза, което от 2007 г. активно работи за насърчаване и защита на човешкото достойнство, свободата на личността, правата на децата и родителите, брака и семейството. Сдружението осъществява дейност по информиране, гражданско участие и застъпничество по въпроси, свързани със законодателни и обществени политики в тези области.Становищата и петициите на организацията се основават на научни изследвания, анализ на последствията от сходни политики в други държави, Конституцията на Република България, както и на националното и международното право, приложимо за Република България.
[1] Federal Trade Commission (FTC), Children’s Online Privacy Protection Act (COPPA), 1998
[2] National Institute of Mental Health (NIMH), The Teen Brain: 7 Things to Know; OECD, Children in the Digital Environment (2021).
[3] UNICEF, Policy Guidance on AI for Children (2020); OECD, How’s Life for Children in the Digital Age? (2021).
[4] U.S. Surgeon General, Social Media and Youth Mental Health Advisory (2023); American Psychological Association, Health Advisory on Social Media Use in Adolescence (2023).
[5] World Health Organization (WHO), A Focus on Adolescent Social Media Use and Gaming in Europe, Central Asia and Canada (2024).
[6] https://www.unicef.org/bulgaria/доклади/медийното-потребление-и-инфлуенсърите-на-децата-и-младите-хора-в-българия?utm_source=chatgpt.com
[7] PACE, The protection of children against online violence Report, Doc. 15954, 27 март, 2024 https://pace.coe.int/en/files/33405/html
[8] Пак там
[9] UNICEF, Generative AI and Children (2024); Данни на Европол относно генерирани с помощта на изкуствения интелект материали съдържащи сексуално насилие на деца.
[10] https://www.facebook.com/SafenetBG/photos/%EF%B8%8F-293-312-сигнала-за-онлайн-злоупотреби-над-деца-е-обработил-национален-център-з/955683449932531/
[11] Loi n° 2023-566 du 7 juillet 2023 visant à instaurer une majorité numérique et à lutter contre la haine en ligne (Франция).
[12] Australian Government, Online Safety Amendment Legislation, 2024–2025.
[13] Government of Spain, Draft Measures for the Protection of Minors in Digital Environments, 2024–2025.
[14] Online Safety Act 2023
Това е хитър опит за въвеждане на задължителна дигитална идентификация за хората през задния двор! Опитвайки се да използвате „загриженост към децата“ работите в полза на европейското статукво за въвеждане на задължителни идентификации за всички, които искат да използват интернет средата. И не, нясно сме, че няма да спрете децата да използват социални медии, но ще искате да вкарате данните на родителите в дигитален регистър, който да бъде основата за по-нататъшна дигитализация на данните! Не подкрепям такава „загриженост“!
Подкрепям изцяло!
Децата на България са нейното бъдеще и трябва да бъдат защитени.
Както семейството, брака и всички християнски ценности!