Апелирахме за ясна позиция на България, относно пол и полова идентичност, различни от биологичните

Изх.№002/17.02.2022г.
 
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕНЧОВСКА,
 
Благодарим за предоставената подробна информация по ЗДОИ[1] за позицията на България, относно липсата на подкрепа на предложенията за отпадане на понятията “полова (gender) идентичност” и “жени в цялото им разнообразие” и липсата на резерви, по приетата с консенсус резолюция на ООН за демократизация на изборите (A/C.3/76/L.45/Rev.1)[2].
 
Във връзка с Вашия отговор, въз основа на дадените дефиниции на гореспоменатите термини, в т.ч. пол/gender и на тяхното използване в системата на ООН[3], с оглед позицията на страната ни в бъдеще, считаме за важно да Ви информираме за следното:
 
1. Всички международни договори за правата на човека използват термина пол (sex) в контекста на категориите на дискриминация. Въпреки че не е изрично дефиниран, терминът ясно се отнася до биологичната двоична система на мъж и жена. Единственият договор, който прави препратки към джендър пола, е Конвенцията за правата на хората с увреждания. Въпреки това изглежда очевидно, че такъв термин никога не е бил използван за обозначаване на отделно основание за дискриминация на база пол/sex. Съгласно член 7.3 от Римския статут на Международния наказателен съд от 1998 г., единственият международен правен инструмент, предоставящ изрична дефиниция на джендър-пола, се разбира, че „терминът се отнася до двата пола, мъжкия и женския, в контекста на обществото. Терминът джендър не показва никакво значение, различно от горното”[4]. Следователно, докато терминът пол/sex е силно предпочитан в съответствие с международното право, терминът пол/gender може да бъде приемлив, доколкото не се разбира като понятие, различно от пола/sex.

2. Нито сексуалната ориентация, нито половата идентичност (SOGI) са понятия, признати в международното право, включително в контекста на категориите на дискриминация. Въпреки това, SOGI и неговите съставни части са широко използвани както от държавни, така и от институционални участници в цялата система на ООН по начин, различен и несъвместим с традиционното разбиране за пол (в т.ч. джендър) като неразривно свързани с биологичните характеристики, както е отразено в българската конституция. По-специално, половата идентичност се определя от няколко организации на ООН като „дълбоко усещано вътрешно и индивидуално преживяване на пола на човек“, независимо от пола[5]. Поради тази причина тя последователно се отхвърля в международните форуми от държави, които отхвърлят тази идеология. Това показва, че както неговите привърженици, така и тези, които се противопоставят на термина, разбират SOGI като нещо различно от биологичния пол. Въпреки че тази дефиниция не се радва на официален консенсус, тя ясно се подразбира от всяка употреба на термина в международен контекст.

3. Използването на “сексуална ориентация и полова идентичност” (SOGI) за разлика от пола става очевидно в резолюцията относно изборите, чиято OP7 „призовава държавите да предприемат мерки за премахване на закони, разпоредби и практики, които дискриминират… на базата на раса, цвят, етническа, национална или социален произход, пол, сексуална ориентация и полова (джендър) идентичност, език, религия, политически възгледи или въз основа на увреждане[6]”. Предвид дублирането на термините, и начина по който се употребяват е видно, че пол/sex и SOGI не са синоними, и че решението се основава на разбиране на SOGI, напълно различно от пола/sex.

Още повече неквалифицирана подкрепа на резолюцията от България, след като страната ни не се е разграничила от разпоредбата, както направиха няколко други държави[7], може да бъде счетена за мълчаливо признаване на SOGI като отделна концепция.

4. Вашето твърдение, че тълкувате пола/gender като синоним на пол/sex, е недостатъчно, за да обосновете позицията си по отношение на SOGI в резолюцията, предвид че:

– Полът/gender и половата/gender идентичност се разбират единодушно в международните форуми като отделни концепции, а половата/gender идентичност, като обективно отделена от половите характеристики на индивида.

– Включването както на пола/sex и на джендър идентичността с термините SOGI, в OP7 на резолюцията, показва тяхното разбиране като отделни понятия.

5. По същия начин тълкувателната клауза на правителството, в допълнението си към Универсалния периодичен преглед, в която то твърди, че тълкува пола и половата идентичност „в светлината на бинарния модел на пола, залегнал в Конституцията на Република България, където физическите атрибути са неделимо свързани със социалните конструкти”, също е недостатъчна[8]. Въпреки че това тълкуване може да се прилага в контекста на националната политика, то не може да се използва като оправдание за съгласие с такъв език в международни документи, които при липса на изрично разграничаване разчитат на общото разбиране на тези термини, както е посочено по-горе.

6. Подкрепата, макар и с уговорки, за такъв противоречив език, вместо официално разграничаване в резолюция на ООН би довела до по-нататъшното популяризиране на понятията пол (gender) и SOGI, според общо разбираемото им значение и консолидирането им като обичайни категории.

Във връзка с гореизложеното, апелираме към Вас, страната ни да изразява и отстоява ясна и категорична позиция, съобразно Конституцията ни, по отношение значението на термините пол (gender), полова идентичност (gender identity) и жени в цялото им разнообразие.
​
С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

Справка на различни дефиниции за пол/gender и полова идентичност/gender identity и “жени в цялото им многообразие” в рамките на системата на ООН

1. Пол/Gender

UN Women/Жените на ООН: Полът/Gender се отнася до социалните атрибути и възможности, свързани с това да бъдеш мъж и жена и отношенията между жени и мъже и момичета и момчета, както и отношенията между жените и тези между мъжете. Тези атрибути, възможности и взаимоотношения са социално конструирани и се научават чрез процеси на социализация. Те са специфични за контекста/времето и променливи. Полът/Gender определя какво се очаква, позволено и ценено в една жена или мъж в даден контекст. В повечето общества съществуват различия и неравенства между жените и мъжете, по отношение на възложените отговорности, предприети дейности, достъп до и контрол върху ресурси, както и възможности за вземане на решения. Полът/Gender е част от по-широкия социокултурен контекст. Други важни критерии за социокултурния анализ включват класа, раса, ниво на бедност, етническа група и възраст[9].

UNFPA: Терминът пол/gender се отнася до икономическите, социалните и културните характеристики и възможности, свързани с това да си мъж или жена. В повечето общества да бъдеш мъж или жена не е просто въпрос на различни биологични и физически характеристики. Мъжете и жените са изправени пред различни очаквания относно това как трябва да се обличат, държат или работят. Отношенията между мъжете и жените, независимо дали в семейството, на работното място или в обществената сфера, също отразяват разбиранията за талантите, характеристиките и поведението, подходящи за жените и мъжете. По този начин полът/gender се различава от пола по това, че е социален и културен характер, а не биологичен. Атрибутите и характеристиките на пола/gender, включващи, наред с другото, ролите, които мъжете и жените играят и очакванията, които им се поставят, варират значително в различните общества и се променят с течение на времето. Но фактът, че половите/gender атрибути са социално конструирани, означава, че те също могат да се променят по начини, които могат да направят обществото по-справедливо и равнопоставено[10].

УНИЦЕФ: Терминът „пол/sex“ се определя като биологични различия между жените и мъжете. „Пол/gender“ се отнася до социалните взаимоотношения между жени, мъже, момичета и момчета, които варират в различните общества и в различни моменти от историята[11].

UNADIS: Социалните атрибути и възможности, свързани с това да бъдеш мъж и жена и отношенията между жени и мъже и момичета и момчета, както и отношенията между жените и тези между мъжете. Тези атрибути, възможности и взаимоотношения са социално конструирани и се научават чрез процеси на социализация. Те са специфични за контекста и времето и са променливи. Полът/gender определя какво се очаква, позволено и ценено в една жена или мъж в даден контекст. В повечето общества съществуват различия и неравенства между жените и мъжете по отношение на възложените отговорности, предприети дейности, достъп и контрол върху ресурси и възможности за вземане на решения[12].

ЮНЕСКО: Полът/gedner се отнася до ролите и отговорностите на мъжете и жените, които са създадени в нашите семейства, нашите общества и нашите култури. Концепцията за пол/gender също включва очакванията относно характеристиките, способностите и вероятното поведение както на жените, така и на мъжете (женственост и мъжественост). Половите/gender роли и очакванията се научават. Те могат да се променят с течение на времето и варират в рамките на и между културите. Системите за социална диференциация, като политически статус, класа, етническа принадлежност, възраст, физически и умствени увреждания и повече, всички модифицират ролите на половете. Концепцията за пол/gender е жизненоважна, защото когато се прилага към социалния анализ, тя разкрива как подчинеността на жените (или господството на мъжете) е социално конструирана. Като такова, подчинеността може да бъде променена или прекратена. То не е биологично предопределено, нито е фиксирано завинаги[13].

2. Полова/Gender идентичност

UN Women / UNFPA: Половата/gender идентичност се отнася до вроденото, дълбоко усещано вътрешно и индивидуално преживяване на пола/gender на дадено лице, което може или не може да съответства на физиологията на лицето или определения пол/sex при раждането. То включва както личното усещане за тялото, което може да включва, ако е свободно избрано, промяна на външния вид или функцията на тялото чрез медицински, хирургически или други средства, така и други изрази на пола, включително облекло, реч и маниери[14].

UN Free and Equal: Половата/gender идентичност отразява дълбоко усещано и преживяно усещане за собствения пол. Всеки има полова/gender идентичност, която е част от цялостната му идентичност. Половата/gender идентичност на дадено лице обикновено е в съответствие с пола/sex, приписан му при раждането. Трансджендър (понякога съкратен до „транс“) е общ термин, използван за описване на хора с широк спектър от идентичности – включително транссексуални хора, транссексуални хора (понякога наричани „трансвестити“), хора, които се идентифицират като трети пол и други чийто външен вид и характеристики се разглеждат като нетипични за пола и чието усещане за собствения им пол е различно от пола, който им е приписан при раждането. Транс жените се идентифицират като жени, но са били класифицирани като мъже, когато са родени. Транс мъжете се идентифицират като мъже, но са били класифицирани като жени, когато са родени. Сисджендър/Cisgender е термин, използван за описване на хора, чието усещане за собствения им пол е в съответствие с пола, който им е определен при раждането. Половата/gender идентичност е различна от сексуалната ориентация и полови/sex характеристики[15].

UNAIDS: Дълбоко изпитаното вътрешно и индивидуално преживяване на пола/gender на човек, което може или не може да съответства на пола/sex, определен при раждането. То включва както личното усещане за тялото, което може да включва, ако е свободно избрано, промяна на външния вид или функцията на тялото чрез медицински, хирургически или други средства, така и други изрази на пола/gender, включително облекло, реч и маниери[16].

3. Жени в цялото им разнообразие / Women in all their diversity
GLOBAL FUND – Глобалният фонд, който счита ООН, UNAIDS, ЮНЕСКО и други организации на ООН за партньори в работата си, в свой документ от 2019г. дефинира жените в цялото им разнообразие като „всички, които се идентифицират като жени, включително транссексуални жени[17].“

[1] В писмо №95-00-83 от 31.01.2022г. (в прикачен файл под това писмо). Писмото е в отговор на въпроса ни от 17.01.2022г. по ЗДОИ достъпен на: Въпрос за позицията на България в ООН, в разрез с решенията на Конституционния съд

[2] Резолюция на ООН А/C.3/76/L.45/Rev.1 Укрепване на ролята на Организацията на обединените нации в насърчаването на демократизацията и засилване на периодичните и почтени избори

[3] Вижте дефинициите в края на писмото

[4] Rome Statute of the International Criminal Court, Art. 7.3.

[5] Вижте дефинициите в края на писмото

[6] UNGA „Укрепване на ролята на Организацията на обединените нации в насърчаването на демократизацията и засилване на периодичните и честни избори“’ (11.01.2020) UN Docs A/RES/76/176, OP7

[7] Уеб телевизия на ООН „Генерална асамблея: 53-то пленарно заседание, 76-та сесия“ (16 декември 2021 г.) https://media.un.org/en/asset/k13/k13g12g9cf

[8] UNHRC „Доклад на работната група за универсалния периодичен преглед: допълнение“ (15 февруари 2021 г.) Документи на ООН A/HRC/46/13/Add.1, 8.

[9]OSAGI Gender Mainstreaming – Concepts and definitions (un.org)

[10]Frequently asked questions about gender equality | United Nations Population Fund (unfpa.org)

[11]https://www.unicef.org/rosa/media/2336/file

[12]UNAIDS Gender Assessment Tool — Towards a gender-transformative HIV response

[13]ge_guidelines_for_publications_-_annex_3.pdf (unesco.org)

[14]Gender Equality Glossary (unwomen.org)

[15]UN Free & Equal | Definitions (unfe.org)

[16]UNAIDS Gender Assessment Tool — Towards a gender-transformative HIV response

[17]https://www.theglobalfund.org/media/8484/crg_investinginthefuturewomengirls_report_en.pdf стр. 5

По-долу от файла може да видите отговора, който получихме от МВнР на наше питане по ЗДОИ от 17.01.2022г.