Бъдещето на Европа след приемането на доклада „Ноичл“

С решението си, членовете на Европейския парламент дадоха силен политически сигнал, че ще се стремят да отслабят принципа на ЕС на субсидиарност, чрез увеличаване ролята на ЕС по въпросите на равенството между половете и проблемите на половете отвъд границите на своята компетентност. С одобрението си на Доклада Noichl евродепутатите дадоха своята подкрепа за предложение, което включва мерки, които излизат далеч извън рамките на компетентността на комисията по правата на жените. 

Текстът включва право на достъп до безплатен и безопасен аборт (N 52 и 68), цели да създаде катедри в университетите по отношение идеологията на пола (N 67), възнамерява да извади нарушенията на половата идентичност в детството от списъка със заболяванията  (N 67) и се стреми да въведе джендър бюджетиране и оценка на влиянието на пола във всички области и за всяко законодателно предложение на всички равнища на управление в ЕС, както и в държавите-членки (N67).

Резолюцията радикално и идеологически позиционира въпроси, които разделят европейското общество. Наред с другите неща, тя нарушава женствената идентичност, стойността на майчинството и взаимното допълване между мъжа и жената.

Това представлява явно нарушение на принципа на субсидиарност, залегнал в член 5.2 от Договора за ЕС, който гласи, че отговорността за здравеопазване и образование са от компетентността на държавите-членки.

В допълнение, 42% от параграфите от доклада показват открита дискриминация в доклад за „равенство“. Според “Family for Europe”, 17% от параграфите представляват значителен риск за свободата на словото, печата, образованието и бизнеса.

Как гласуваха българските евродепутати?

Според извадката от гласуването, четирима български евродепутати са гласували против този доклад: трима от Европейската народна партия – Светослав Малинов, Владимир Уручев и Емил Радев и един от групата на Европейските консерватори и реформисти – Ангел Джамбазки. Андрей Ковачев, Андрей Новаков и Ева Паунова са гласували „въздържал се“, като не са се съобразили с позицията на тяхната парламентарна група (ЕНП) за отхвърляне на доклада и за подкрепа алтернативното предложение. Николай Бареков, Мария Габриел и Искра Михайлова не са гласували. Всички останали са го подкрепили. 

Докладът „Ноичл“ е инициатива за насърчаване на законодателство без задължителен характер и преки последствия за страните членки. Същевременно от самото начало на настоящия мандат на Европейския парламент има значително увеличаване на подобен вид политически актове, които имат за цел да наложат определена конфликтна гледна точка във взаимоотношенията между мъжете и жените, вместо да се полага старание за защита на достойнството на всички европейски граждани.

Предишен доклад със същата цел, който се отнасяше за 2012 г. беше отхвърлен от миналия ЕП през 2014 г., но беше предложен отново на 10 март тази година и тогава беше приет. Той искаше „право“ на „бърз достъп до аборт” (§47). Два дни по-късно, доклад върху „Годишен доклад за човешките права и демокрация в света през 2013 г.“ за напредъка в политиката на ЕС по въпроса, също беше одобрен с дори още по-силно поставяне на въпроса за „право на аборт“ (§136) и принуждавайки страните членки да възприемат „еднополовите бракове“ (§162).

С доклада представен от г-ца Ноичл, за първи път в историята си, Европейския парламент „препоръчва, че тъй като съставът и определението за семейство се променя с времето, законодателството за семейството и работата трябва да бъдат направени по-пълно що се отнася до (…) родителите ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални)“ (§31). Не само, че тези проблеми принадлежат и се отнасят към единствено към националните компетенции, но те са и много чувствителни и няма общо разбиране между 28-те страни членки – точно обратното: има растящо предизвикателство за социалния мир на европейския континент, тъй като тези въпроси предизвикват дълбоко разделение между гражданите и избраните от тях представители на европейско ниво.

Взима ли се под внимание най-добрия интерес на детето, в съответствие с международните конвенции, които защитават правата на децата? По време на гласуването ЕП аплодира „правото“ на аборт (§52, §68, §72) и призова „Комисията да насърчи държавите членки за насърчават (медицинската) подкрепа за фертилитета и да спрат да ограничават достъпа до лечение на безплодие и асистирана репродукция“ (§59), избягвайки каквото и да било споменаване на деца, лишени от техните биологически родители, и отваряйки вратата към всякакъв вид асистирана репродукция, включително сурогатно майчинство, следствие от либерализацията на асистираната репродукция. 

Същевремено членовете на ЕП нямат същото разбиране и гласуването днес даде ясно да се разбере: има силна и растяща опозиция на идеологическата визия, която е далеч от ежедневния живот на много мъже и жени. Много от членовете на парламента осъдиха факта, че докладите идващи от FEMM са „периодично манипулирани, за да бъдат гласувани ‘на куп’ като едно или повече лобита сливат взимодействията си с проблемите за равенството между мъжете и жените, при положение, че това не трябва да се случва“ (Даниела Аиуто, ЕСДД, Италия). Много от тях не искат Европейската комисия да заема мястото на държавите членки по въпросите за сексуалните и репродуктивните права. Много от тях, също така, силно вярват в принципа на субсидиарност, тъй като „не всеки проблем в Европа е проблем на Европа“, както заяви Ангелика Ниеблер (ЕНП, Германия).

Големият брой въздържали се (81) и броят гласове против резолюцията, идващи от политически групи, които силно подкрепят този доклад (S&D, Greens/EFA, GUE-NGL, ALDE), показва, че европейските граждани наистина могат да бъдат представлявани в Брюксел и Страсбург, но за тази цел се изисква значителна работа по въпроса за културата и за дългосрочната политика на Европейския съюз относно защитата на живота,  човешкото достойнство и семейството.

източник: Асоциация Общество и Ценности 
по информация на: europeandignitywatch.org www.pro-life.bg и www.votewatch.eu