Венецианската комисия, която е консултативен орган на Съвета на Европа, публикува становище* относно конституционно-съобразността на ратифицирането от Арменската република на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, на същия орган, известна още като Истанбулска конвенция. Според становището Конвенцията е конституционно-съобразна с Конституцията на Армения.
В документа се казва, че Венецианската комисия има ограничено знание за Арменската конституция и че не може да даде окончателна оценка за конституционните последици от Конвенцията, тъй като тя не е компетентен орган да тълкува арменската Конституция (§8).
Според становището Конституционният съд на Армения е върховният тълкувател на конституционно-съобразността на Истанбулската конвенция относно Армения (параграф 8) и държавите са суверенни в решението си да ратифицират или да не ратифицират международни договори, включително Истанбулската конвенция (§96).
Венецианската комисия посочва, че анализът ѝ се основава на настоящите разпоредби на закона, а не на възможно бъдещо тълкуване на Истанбулската конвенция (§10). Според становището Конвенцията не изисква страните да легализират еднополовите бракове и не нарушава правата на родителите.
От становището става ясно, че след ратифициране и влизане в сила на Конвенцията, никакви правни аргументи, основани на националното законодателство, включително тези, основани на конституционното право, не могат да оправдаят акт или пропуск в нарушение на международното право (§6).
Въпреки че в параграф 58 становището споменава, че Конвенцията покрива само биологичния и социалния пол (джендър) като социална роля, дадена на двата биологични пола, в параграф 64 се споменава, че половата идентичност в обяснителния доклад към Конвенцията е нещо различно от биологичния и социалния пол:
“Според най-често използваните описания на тази концепция, терминът „полова идентичност“ може да се счита за обхващащ не само индивиди като транссексуални лица, променили пола си, но и лица, които избират други средства за изразяване на пола си.” (§64).
Според Венецианската комисия правни разпоредби за борба срещу насилието над жените съществуват (§38-44) и следователно всяка страна би могла да ги приложи.
Становището посочва, че всяка държава трябва да прецени с оглед на фактическите данни най-добрите средства за справяне с явлението насилие над жени (§52).
Становището откроява няколко принципа, валидни за ситуацията на България, а именно фактът, че Българският конституционен съд е върховният тълкувател на конституционно-съобразността на ратифицирането, че държавите членки имат свободата да ратифицират или да не ратифицират Конвенцията и че самите държави най-добре могат да определят начините, по които да защитят жените от насилие.
Според експерти най-сигурният начин е държавите да се ориентират към прилагането на съществуващите правни разпоредби в борбата с домашното насилие и насилието над жени, предвид непредвидимото бъдещо тълкуване на противоречивите термини, залегнали в Конвенцията от страна на международния орган, който ще следи за нейното прилагане (GREVIO), и невъзможността в случай на възникване на правен сблъсък да бъдат приложени конституционните разпоредби.
източник: Асоциация общество и ценности
* Становището на Венецианската комисия относно конституционно-съобразността на ратифицирането на Истанбулската конвенция от Арменската република на английски език вижте на: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2019)018-e&fbclid=IwAR3bOZOc3X1vLaocyTxbg2IiCSTugNdTa_XPNpJxRmV8dWS0pXWE1IpOTw0
