Водеща изследователка и защитник на правата на лесбийките призна, че сексуалната ориентация не е вродена и може да се променя

В своя ”Сериен предговор“ Ръководството за сексуалността и психологията на Aмериканската психологическа асоциация (АПА, 2014 г.) пише:

С материалите на най-голямата научна и професионална организация, представляваща психологията в Съединените щати и най-голямата асоциация на психолозите в света, и със съдържание, редактирано и написано от някои от най-уважаваните членове, серията Ръководство по психология на АПА (APA Handbook in Psychology) ще бъде незаменимият и авторитетен референтен ресурс, към който да се обърнат изследователите, преподавателите, практикуващите и водещите в областта (стр. xvi).

Американската психологическа асоциация (АПА) не би могла да удостои с по-високo признание Ръководството за сексуалност и психология на AПА от това да му предостави “разрешение за печат” и да го нарече „авторитетно”. Д-р Лиза Даймънд, самоопределяща се като лесбийка, е един от главните редактори на ръководството, автор и съ-автор на част от разделите в Ръководството. Тя е призната за един от „най-уважаваните членове на AПА”. В разделите на Ръководството на Американската психологическа организация, в книгата си и в лекцията си в YouTube тя казва, че сексуалната ориентация не се изявява в два типа – изцяло хомосексуален и изцяло хетеросексуален – твърди и непроменими. Битката за оспорване на твърдението: “роден по този начин и не може да се промени” вече свърши и тя призовава ЛГБТ активистите да спрат да промотират този мит. Обществото трябва да чуе това.

В ръководството на АПА д-р Даймънд заявява: „Следователно, изцяло противоречащо на общоприетата мъдрост, че лицата с изключително привличане към хора от същия пол представляват прототипа на лице от сексуално малцинство, а тези с бисексуални модели на привличане са редки изключения, е вярно обратното. Лица с неизключителни модели на привличане са безспорно „норма“, а тези с изключително привличане към хора от същия пол са изключение“ (v. 1, стр. 633). Повечето хора, които изпитват привличане към същия пол, са изпитали вече привличане към противоположния пол.

По-общоприета мъдрост, която Ръководството на АПА окачествява като невярна, е, че еднополовото привличане и транссексуалната идентичност никога не се променят. Американската психологическа асоциация (2011) официално признава променливостта на сексуалната ориентация. Ръководството на АПА казва: „Въпреки че промяната в юношеството и настъпващото съзряване е разбираема, промяната в зряла възраст противоречи на преобладаващата гледна точка за последователност в сексуалната ориентация“ (Rosario & Schrimshaw, 2014, APA Handbook, v. 1, стр. 562). Също така както Американската психиатрична асоциация (Диагностично и статистическо ръководство, пето издание, стр. 455), така и Американската психологическа асоциация (Bockting, 2014, APA Handbook, v. 1, стр. 744) признават, че транссексуалната идентичност варира и голяма част от половo дисфоричните непълнолетни ще приемат техния хромозомен пол. 

Терапията, която е отворена към промяна при непълнолетни или възрастни, е повече в хармония с развитието на сексуалната ориентация и половата идентичност на мнозина, отколкото са утвърждаващата гей-позитивна и утвърждаващата транссексуална терапия.

Изследователите определят сексуалната ориентация с помощта на един или повече от общо три фактора: сексуално привличане, поведение и самоидентификация на личността. Те невинаги съвпадат при отделния индивид. Например човек може да има бисексуално привличане, еднополово поведение и хетеросексуална идентичност, ако има усещането, че еднополовата сексуалност не представлява автентичното му аз. Ръководството на АПА заявява, че “Изследването на сексуални малцинства подробно документира спомените на мнозина, претърпели значителни промени в сексуалното привличане, поведение и ориентация, с течение на времето“ (v. 1, стр. 636).

Ръководството на АПА преглежда високоуважавано проучване на гей-изследователя Савин Уилямс и колеги (Savin-Williams, Joyner, & Rieger, 2012; Rosario & Schrimshaw, 2014, APA Handbook, v. 1, стр. 562), което проследява сексуалната идентичност на младежи, участвали в изследването, когато повечето са били на възраст между 18 и 24 години, и отново близо шест години по-късно, когато са на възраст между 24 и 34 години. 

Участниците посочват дали тяхната сексуална идентичност е хетеросексуална, предимно хетеросексуална, бисексуална, предимно хомосексуална или хомосексуална. Бисексуалната група е по-голяма от тази на гейовете и лесбийките. Но най-голямата група след тази на определящите се като “само хетеросексуални” е тази на ”предимно хетеросексуален/а” за всеки пол и в двете възрастови групи. Тази група е „по-голяма от всички останали нехетеросексуални идентичности, комбинирани“ (Savin-Williams et al. ). „Бисексуалната категория е най-нестабилната“, като три-четвърти са променили този статут за 6 години. “С времето повече бисексуални и “предимно хетеросексуални” младежи от двата пола се причисляват към хетеросексуалността, отколкото към хомосексуалността“ (стр. 106).

Клайнплац и Даймънд (2014 г., APA Handbook, Kleinplatz и Diamond, v.1, стр. 256) казват: „Исторически към тези лица [предимно хетеросексуални] хората и учените са се отнасяли със скептицизъм и подозрение. Възприемали са ги или като скрити лесбийки, гейове или бисексуални индивиди (които се придържат към предимно хетеросексуален етикет, за да избегнат стигмата, свързана с еднополовата сексуалност) или като объркани, или евентуално като “хетероподатливи”. Хетероподатливите (heteroflexibles) сa индивиди, които в контекста на днешната култура в редки случаи са имали еднополови фантазии или са експериментирали с еднополово поведение, но реално не са гей или бисексуални (v.1, стр. 256). Клайнплац и Даймънд настояват, че „за клиницистите е изключително важно да позволят на индивидите да определят за себе си ролята на еднополовата сексуалност в техния живот и идентичност“ (стр. 257).

Някои предимно хетеросексуални индивиди искат терапия, която да им помогне да бъдат верни в браковете си и да запазят цялостта на семейството си. Някои от тях са имали терапевти, които погрешно са предполагали, че те в действителност са хомосексуални и биха били по-щастливи, ако оставят брака и семейството си в полза на еднополовия начин на живот. Тази група не се идентифицира като ЛГБ и ЛГБ активистите, противопоставящи се на терапията, нито признават, нито представляват това мнозинство от лица, привлечени от своя пол.

Читателите могат да чуят прегледа на изследването на доктор Даймънд в лекцията й в YouTube пред ЛГБТ аудитория в Университета Корнел (2013 г.). Тя казва, че отлични и богати изследвания вече са установили, че сексуалната ориентация – всичките три фактора: привличането, поведението и самоопределянето на личността – варира както за юноши, така и за възрастни и от двата пола и изключенията за лицата от ЛГБ са малцинство.

Независимо от изследванията политическите активисти продължават да популяризират мита за сексуалната ориентация, който казва, че “се раждаш по този начин и не можеш се промениш”. Центърът Southern Poverty Law (SPLC) публикува материал през май 2016г., в който се казва, че „Националната гей и лесбийска целева група реагираха с тревога“ и „предупредиха, че бившата гей индустрия подценява битката за правата на ЛГБТ като казва, че хомосексуалността е избор, а не непроменима даденост, каквато е цвета на кожата“(стр. 9). Всъщност самата Американска психологическа асоциация и д-р Даймънд, която е и ЛГБТ активист, са тези, които подкопават лъжата, че сексуалната ориентация е като расата. AПA (2008) пише, че привличането на лица от един и същи пол обикновено не е избор. Терапевти, които са отворени към промяна, смятат, че хората обикновено не избират своите сексуални предпочитания, в противен случай на терапевтите нямаше да се налага да предлагат терапия. Но факт е, че сексуалната ориентация се променя навсякъде около нас.

Д-р Даймънд казва на ЛГБТ активистите в края на лекцията си в YouTube: „Смятам, че хомосексуалните трябва да спрат да повтарят: „Моля, помогнете ни. Ние сме родени по този начин и не можем да се променим“ като аргумент за правна промяна. Не мисля, че се нуждаем от този аргумент, а и той ще се обърне срещу нас, защото сега знаем, че има достатъчно данни в общественото пространство и че другата страна е наясно с това толкова, колкото и ние.” С други думи д-р Даймънд казва: „Спрете да казвате ‘родени сме по този начин и не можем да се променим’ за политически цели, защото другата страна знае, че това не е вярно, както и ние го знаем.”

Тя също така директно обсъжда вредите, причинени от политическите активисти, разпространяващи мита „не може да се промени“, в собствената си книга за сексуалните вариации при жените (2008 г., стр. 256-257), която спечели Отличителната награда за книги от АПА 44 Дивизия (LGBT). Тя признава, че с политически мотиви някои активисти „продължават да разпространяват детерминистичен модел: сексуалните малцинства се раждат по този начин и никога не могат да бъдат по друг начин“. Тя обръща внимание на въпроса: „Наистина ли е толкова лошо, че е неточно?“ Отговорът й е: „В дългосрочен план, да, особено защото жените систематично биват дискриминирани заради този начин на мислене.“ Тя казва, че измамната практика нанася вреда на жените, които са изпитвали промяна на сексуалното си привличане и са „смятали, че има нещо нередно с тях“. Твърди също, че „мълчанието е иронично“, тъй като се налага тъкмо от съвременното движение за правата на лесбийки, гейове и бисексуални.

Д-р Даймънд публично отбелязва, че се противопоставя на психотерапията, която е отворена към промяна на сексуалното привличане. Независимо от това в своята книга (2008 г., стр. 252) тя твърди, че някои лица, привлечени към лица от същия пол, имат по-голям капацитет от други за пренасочване на сексуалната си вариативност спрямо контекста и по тази причина могат да я променят чрез психотерапия.

Официално Ръководството на APA потвърждава предварително позицията на работна група на АПА (2009), че “привличането, поведението и партньорството между лица от същия пол са нормални вариации в човешката сексуалност и изрично осъжда използването на терапевтични техники, насочени към промяна на сексуалната ориентация” (Mustanski, Kuper, and Greene, 2014, Ръководство на APA, стр. 598).

Учудващо е, че възгледите на АПА в Ръководството й за 2014 г. не са съвместими с това, че сексуалната ориентация е нормална.  

Бележки:
​
American Psychiatric Association (2013). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Fifth Edition (DSM-5). Arlington, VA: American Psychiatric Association, pp. 451-459. See especially pp. 455-456.
American Psychological Association (2008). Answers to your questions: For a better understanding of sexual orientation and homosexuality. Washington, CD: American Psychological Association
American Psychological Association (2011). Definition of Terms: Sex, Gender, Gender Identity, Sexual Orientation. In The Guidelines for Psychological Practice with Lesbian, Gay, and Bisexual Clients, adapted by the APA Council of Representatives, February 18-20, 2011. http://www.apa.org/pi/lgbt/resources/guideli
American Psychological Association Task Force. (2009). Report of the Task Force on Appropriate Therapeutic Responses to Sexual Orientation. Washington, DC: American Psychological Association.
Bockting, W.(2014). Chapter 24: Transgender Identity Development. In Tolman, D., & Diamond, L., Co-Editors-in-Chief (2014) APA Handbook of Sexuality and Psychology (2 volumes). Washington D.C.: American Psychological Association.
Diamond, L. (2008). Sexual Fluidity: Understanding Women’s Love and Desire. Cambridge, Mass.: Harvard Press.
Diamond, L. (Published Dec. 6, 2013). Lisa Diamond on sexual fluidity of men and women, Cornell University. From Diamond, L. (Oct. 17, 2013). Just how different are female and male sexual orientation? Human Development Outreach and Extension Program. https://www.youtube.com/watch?v=m2rTHDOuUBw.
Diamond, L. (2014) Chapter 20: Gender and same-sex sexuality. In Tolman, D., & Diamond, L., Co-Editors-in-Chief (2014) APA Handbook of Sexuality and Psychology, Volume 1. Person Based Approaches. Washington D.C.: American Psychological Association. Vol. 1, pp. 629-652.
Francis, A. M. (2008). Family and sexual orientation: The family-demographic correlates of homosexuality in men and women. Journal of Sex Research, 45 (4), 371-377. DOI:10.1080/00224490802398357
Frisch, M. and Hviid, A. (2006). Childhood family correlates of heterosexual and homosexual marriages: A national cohort study of two million Danes. Archives of Sexual Behavior, 35:533-547.
Kleinplatz, P. & Diamond, L. (2014) Chapter 9: Sexual diversity. In Tolman, D., & Diamond, L., Co-Editors-in-Chief (2014) APA Handbook of Sexuality and Psychology, Volume 1. Person Based Approaches. Washington D.C.: American Psychological Association. Vol. 1, pp. 245-267.
Mustaky, B., Kuper, L., and Geene, G. (2014) Chapter 19: Development of sexual orientation and identity. In Tolman, D., & Diamond, L., Co-Editors-in-Chief (2014) APA Handbook of Sexuality and Psychology, Volume 1. Person Based Approaches. Washington D.C.: American Psychological Association.
Rosario, M. & Schrimshaw, E. (2014). Theories and etiologies of sexual orientation. In Tolman, D. & Diamond, L., Co-Editors-in- Chief (2014). APA Handbook of Sexuality and Psychology, Washington D.C.: American Psychological Association. V. 1, pp. 555-596.
Savin-Williams, R., Joyner, K., & Rieger, R. (2012). Prevalence and stability of self-reported sexual orientation identity during young adulthood. Archives of Sexual Behavior 41: 103-110.
Southern Poverty Law Center (SPLC) (May 2016). Quacks: ‘Conversion Therapists,’ the Anti-LGBT Right, and the Demonization of Homosexuality. https://www.splcenter.org/20160525/quacks-conversion-therapists-anti-lgbt-right-and-demonization-homosexuality
Tolman, D., & Diamond, L., Co-Editors-in-Chief (2014) APA Handbook of Sexuality and Psychology (2 volumes). Washington D.C.: American Psychological Association.
Udry, J.R., & Chantala, K. (2005). Risk factors differ according to same- sex and opposite-sex interest. Journal of Biosocial Science, 37, 481–497. http://dx.doi.org/10.1017/S0021932004006765

​Превод от английски: Асоциация общество и ценности