Израстнал и възпитан съм в семейството на православен свещеник. Учили са ме, че няма безгрешни хора, че хората са различни и дори уникални по идентичност, външен вид, душа. Възпитан съм във възможно най-висшата степен на толерантност, разбиране, приемане на другите с техните особености. Учен съм да не отвръщам на злото със зло. Без да търсят одобрение от околните ме учеха с личен пример, че когато се ожениш приемаш, обичаш човека до себе си за цял живот, в добро или лошо с пари или когато парите са намалели.
Това бяха хора, които дори и не си представяха развода като възможност, дори и не си представяха да разнообразят живота си с друг мъж или жена. Разказваха ми че и преди тях са постъпвали така. И виждайки ги щастливи, успешни, реших за себе си, че това е добре и аз ще действам така. Въпроси, с които днес се сблъскваме мъж ли съм, жена ли съм, нещо друго ли съм, при тях бяха много просто решени, а и мен така ме учеха-сваляш гащите в банята и кавото видиш това си! И пак ги виждах щастливи.
Така в мен дойде разбирането, че тези хора са изградили живота си на абсолютни истини, на черно и бяло, на неща работили през поколенията, съдействали за това да има здрави личности, здрави семейства, здрави общества и нации. И построих живота си по този модел – брак, вярност към една жена, не просто обучение на децата, а влагане в тях на мъдростта, ценностите, които бяха вложени в мен. Не просто на думи – прави така, а прави както аз правя.
Живеейки по този начин усещам огромния натиск на времената, в които живеем.
Живеем в 21-ви век, в който ни се казва, че не си наред да сключиш брак въобще, а камо ли да останеш верен на жена си. Ти може вече да бъдеш какъвто си поискаш, мъж, жена…
Освен приказките, които на теб са чели – живели едни цар и една царица.., за Снежанка, за Мечо Пух, ще те задължим, както вече сме направили в други държави да оставиш детето си да му прочетем приказки със заглавия «татко татко и аз», «мама мама и аз», «приказката за двама царе» и т.н.
И освен това, когато провеждаме обучение в основно училище по ранно сексуално образование, твоето дете задължително трябва да присъства на урока.
Ако се осмелиш да разрешиш на детето си да не присъства, ще те глобим и пратим в ареста, както това вече се случва в Германия.
Ти трябва да оставиш обществото, сегашното време да научи твоите деца на правилно и грешно, да определи пола и поведението им. Ти «дискриминираш» децата си когато им влагаш твоите ценности. И се питам отново и отново ще бъде ли възможно тук, в България, както на мен са говорили и аз така да говоря на децата си, така да ги възпитавам?
Виж сине, дъще, има хора, които крадат но това не е добро, тези хора имат проблем, и в нашето семейство ние не крадем . Има хора които лъжат, но в нашето семейство ние не лъжем. Има хора, които обиждат другите и изкарват на показ техните слабости, недостатъци и поведение и се подиграват с това, но ние в нашето семейство правим всичко възможно хората около нас да превъзмогнат техните слабости и недостатъци. Има хора които са избрали да живеят различно от мен и мама, да живеят и с други мъже и жени, различно от това, което са правили баба ти и дядо ти, но ти сине си мъж и е нормално да си вземеш жена за съпруга като пораснеш, ти дъще си жена и е нормално да си вземеш мъж за съпруг когато станеш голяма.
Възможно ли е тук, в България да възпитам така децата си и те да могат да направят избора, който техните баби, дядовци, ние с майка им сме направили и сме били щастливи, без да попадам под ударите на закона, без да бъда дискриминиран, заклеймен, че върша нещо лошо? Те така са правили поколенията преди мен и никой никога не ги е обвинявал, че мразят другите-действащите различно от тях.
Ще бъде ли обществото толерантно към нас «различните» от съвременния модерен свят да ни остави свободата да мислим, говорим и постъпваме според собствената си съвест? Да останем различни, както щастливите хора живели преди нас?
от Бисер Николов – един загрижен баща
