Георги Йорданов е на 35 години и е роден в гр. Бургас. Висшето му образование е в областта на маркетинга. Георги е управител е на магазин, част от голяма търговска верига. Женен е от 6 години и заедно със съпругата си имат 4-годишен син. Израства в семейство на вярващи родители, което го възпитава в ценностите на християнската вяра.
– Медиите в Бургас отразиха твоите граждански действия. Как започна всичко?
– Всичко започна с възмущението ми към изпълнените със сексуален подтекст рекламни пана в града ни, които виждах много често в ежедневието си. Те ставаха все по-натрапчиви. Сякаш на никой друг не му правеха впечатление. А някои от тях бяха на метри от основни училища и детски градини. Представях си колко ужасно бих се чуствал да се разхождам със сина си, покрай подобни реклами и билбордове… Чуствах се длъжен да направя нещо. Реших, че нищо няма да ми струва да подам жалба в общината.
Първоначално обмислях какво трябва да се направи, за да бъда максимално настоятелен и убедителен в оплакването си към общината. Забавих се твърде много. Беше нужно да прочета една книга, която просто не ми даваше мира само да седя и да мисля. Трябваше да действам.
Написах жалбата, направих снимки на всички реклами, които сметнах, че трябва да бъдат премахнати. Винаги се оглеждах за други подобни реклами, когато карах колата си из града. И така събрах доста материал. Направих и подписка, в която се включиха мои колеги, съседи, близки и приятели, имаше дори и непознати. Някои от тях ме посъветваха да дам гласност на инициативата си. Информирах медиите. Дадох интервю за една телевизия и едно радио. Над десет новинарски сайта написаха статия.
- Какво те провокира да започнеш подписката?
- Идеята за подписката дойде в процеса на сглобяване на жалбата. Исках да ме вземат на сериозно. Реших, че само може да е от полза. Спомням си, че по това време, по новините слушах за различни подписки свързани с политиката. Сигурно и от там съм се повлиял.
– Как успя да събереш подписи?
– Навсякъде, където ходих, си носех папката с бланките от подписката. Понякога питах примерно касиерката в магазина дали желае да се включи в нея. Но основно подписите събрах от мои бивши и настоящи колеги, съседи, роднини, познати и приятели. Събрах над 200 подписи за около две седмици. Първоначално си мислех да събера повече подписи, но се оказа не чак толкова лесна задача, а и не исках да отлагам твърде много подаването на жалбата.
– Срещаше ли подкрепа сред твоите съседи, колеги, съграждани?
– Определено да! Най честата реакция беше одобрителна усмивка, някои добавяха: „Успех!“, а други: „Браво, това е много хубаво!“. Често се налагаше да обяснявам, че аз съм единствения инициатор и няма организация, за която да работя. Помня, че само двама души ми отказаха. Основанието на единият беше, че е еротоман и не може да подкрепи подобно нещо. Всеки, разбира се, има право на мнение. Други се смущаваха да напишат ЕГН-то си в подписката и вместо последните цифри поставяха звездички, но това нямаше значение.
– Какво направи след това? Какъв беше резултатът?
– Подписите, жалбата и снимките на обектите – предмет на моята жалба, бяха заведени в община Бургас. Вярвах, че след всичко направено ще има някакъв резултат. Официален отговор от община Бургас не получих. Обясниха ми, че повечето рекламни материали са премахнати. Някои от рекламите бяха премахнати доста бързо, за други това се случи след около месец или повече. В крайна сметка всяка реклама от жалбата ми беше премахната или сменена с друга – по-подходяща.
– Бургас различен ли е от тогава по отношение на тези реклами?
– В една статия прочетох, че търговците са се стреснали и са побързали да коригират рекламните си имиджи и послания. Мисля, че Бургас ще е по-благоприличен в бъдеще. Разбира се, винаги някой може да си позволи да постави нещо по-провокативно, но пък ние можем да го снимаме и изпратим на профила във фейсбук или на имейла на съответната община. Правил съм го и също има ефект.
– Какво би казал на хората, които не им стига куражът или не вярват, че могат да окажат някаква промяна?
– Няма как да знаем, какъв ще бъде резултатът, но ако каузата ни е добра , няма от какво да се страхуваме или срамуваме. За мен всичко това беше много вълнуващо преживяване, което никога няма да забравя. Понякога малко усилие от наша страна може да има неочакван ефект. Важното е да бъдем чувствителни към нередностите в обществото, да имаме собствено мнение, по различни въпроси и да го защитаваме. А с правилен подход – уважение към всеки и искреност, може да постигнем много.
Интервю на Асоциация Oбщество и Ценности с Георги Йорданов от гр. Бургас.
