Гражданска петиция в подкрепа на семейството

Уважаеми дами и господа,

Ние, долуподписаните граждани и организации, настояваме за:

– пет-годишен мораториум върху всяко изменение и допълнение в Семейния кодекс, касаещо брака и семейството и
– за отпадане на фактическото съпружеско съжителство от Законопроекта за семеен кодекс между първо и второ четене.

Като загрижени граждани за бъдещето на нацията окачествяваме промените, свързани с подриване на брака и семейната институция, като грубо потъпкване на законовата уредба и Конституцията на Република България и предателство спрямо целия български народ.
Законопроектът в този вид грубо нарушава традиционните семейни ценности, върху които този народ е градил своята идентичност, и благодарение на които се е съхранил през вековете.

Призоваваме всеки народен представител, гласувал в подкрепа на промените на първо четене, да преосмисли сериозно решението си, като отчете деструктивните последствия, които законопроектът за Семеен кодекс, ще окаже върху българските семейства и поколенията напред.

С уважение:

(следват подписите на 262 граждани подписали се по време на митинга на 02.20.2008 г. „Да на семейството“, организиран от Асоциация Общество и ценности)

София, 02.10. 2008 г.

МОТИВИ:

Промените в новия Семеен кодекс, касаещи регламентирането на фактическите съжителства и липсата на определени изисквания за сключването им, ще доведaт до узаконяване на полигамията, израждане на нацията и рязко увеличаване на разводите. Редефинирането на традиционното тълкуване за брак и семейство узаконява единствено безотговорността. 
Една от основните функции на държавата е да защитава институцията на брака, тъй като от благоуспяването на двойките се определя и здравето на децата, семействата и обществото като цяло. Стабилните бракове осигуряват икономически, физически, емоционални и психологични ползи за мъже, жени и деца.

Отслабеното състояние на брачната институция в нацията не е призив към създаването на алтернативи, но по-скоро зов за нейното подсилване и съхранение. Проучванията на социалната наука и историята ясно доказват, че бъдещето на децата и нацията зависи до голяма степен от успешните бракове.

Въпреки очевидните факти, част от предложенията за промени в Семейното право на страната ни са насочени точно в противоположната посока – към дестабилизиране и дори подриване устоите на брачната институция.

Последствията от извършването на подобни промени могат да бъдат обобщени в следното:

1. Подриване устоите на брачната институция и публично осмиване на нейното значение за съхраняването на българската народност. От чл. 3 от действащия семеен кодекс – се предлага да отпадне принципа на закрила на брака и семейството, както и принципа за трайност на брачния съюз като основа на семейството. Това означава официалното оттегляне на държавата и нейния ангажимент по Конституция в защита на брака като съюз между един мъж и една жена.

2. Ще настъпи хаос в живота на семействата и децата. Когато правителството постави публичния си печат на одобрение върху фактическите съжителства, то отправя категорично послание към обществото, че бракът е ненужен и излишен.

Налице са десетки авторитетни изследвания, доказващи, че фактическите съжителства са кратковременни, домашното насилие между неженените се проявява в по-висока степен от насилието между брачните двойки и в действителност повечето от тези двойки не наподобяват почти по нищо на семейство.

Оттук следват редица въпроси: Какво ще се случи след цикличните раздели между партньорите, как това ще се отрази върху психиката на жените и най-вече – на децата? По какъв начин ще се отрази това върху държавата, която ще трябва да се погрижи за хиляди изоставени деца?!

3. Ще бъде узаконена полигамията. Възможността за регистриране на фактическо съжителство без наличие на развод, която новия Семеен кодекс предвижда, ще доведе до легализиране на полигамията в България. Професор Огнян Герджиков в интервю за вестник Дневен Труд потвърди, че „лица с неразтрогнат граждански брак могат да сключат фактически брак“ (бр. 97/20490 от 07.04.2008 г.). Това ще насърчи и задълбочи моралната деградация на личността, семейството и на нацията ни. Не е възможно в едно семейство да се отгледат емоционално здрави и психически устойчиви деца, при условие че по всяко време единият от родителите може да напусне, без необходимостта да поеме някаква отговорност и наред с това да заяви „фактически брак“ с друг партньор.

4. Узаконяване на кръвосмешението. В проекта за нов Семеен кодекс при фактическите съжителства не съществуват ограничения. Роднини по права линия, братя и сестри, както и лица страдащи от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести, могат да заявят фактическо съжителство.

5. Предизвикване “бум” на разводите. Съществуват между 14 и 46 авторитетни проучвания, които доказват, че след приемането на бързия развод в западните страни, броят на разводите нараства значително. Едно от проучавнията посочва ръст от 80% в броя на разводите. Смятаме, че приемането на бърз развод, предвидено в Семейния кодекс, представлява грубо потъпкване на правата на децата да растат в семейство с двама биологични родители и придаване на «емоционален характер» на брачната институция. Въвеждането на «бързия развод» ще задълбочи още повече кризата в семейството, а брачната институция ще бъде принизена по почти животински начин до форма на съществуване, което носи взаимни ползи.

Промените уреждащи имуществените отношения между съпрузите преди и/или след сключването на граждаснки брак, както и въвеждането на лесни и бързи процедури за развод обезмислят изцяло законовото регламентиране на фактическите съжителства.

Аргументи, основани на факта, че дадено явление съществува от години, не са достатъчни за неговото законово регламентиране. Съществуват редица негативни за обществото явления. Означава ли обаче, че законовото им регламентиране ще доведе 
до положителни последици и ще тласне развитието на нацията ни напред? Ако това е така, то тази философия след време ще доведе до узаконяване на наркотиците, проституцията, хомосуалните бракове и педофилията. Узаконяването на деградиращи личността и семейството явления води единствено до разрастването им, а не решава проблемите на индивида и обществото.