Доклад развенчава мита „така съм роден“ и етикета „трансжендър“ при децата

Докладът „Сексуалност и пол: данни и заключения от биологичната, психологичната и социалната науки“показва, че някои от най-често чуваните твърдения за сексуалност и пол не са подкрепени с научни доказателства. Докладът е съвместна разработка на двама експерти-психиатри, свързани с Медицинския университет Джонс Хопкинс: д-р Лорънс С. Майер, епидемиолог и психиатър и д-р Пол Р. Макхю, който е един от най-добрите американски психиатри през последния половин век – с надежда да подобри общественото разбиране по тези въпроси.

Докладът се фокусира специално върху по-високите нива на психични проблеми сред ЛГБТ хората и поставя под въпрос научната основа на тенденциите в лечението на деца, които не се идентифицират с биологичния си пол. Докладът развенчава мита „роден по този начин” и натискът малки деца да бъдат обявени за „трансджендър”. 

ЗАЩИТИ БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА…

Докладът, публикуван от The New Atlantis (списание за технологии и общество) и посветен на „ЛГБТ общността“ и „децата, борещи се със своята сексуалност и пол“, има за цел да подтикне провеждането на по-нататъшни изследвания, с цел да помогне на ЛГБТ населението с „разбиране, грижи и подкрепа, от които се нуждаят, за да водят здравословен и благополучен живот.“ ​

„Този доклад е основан на наука и медицина, нищо повече и нищо по-малко“, пише водещият автор Майер. „Трезвата оценка на науката“ накара авторите да заклеймят „голямата пропаст“ между „обществения дискурс“ и „това, което науката показа“ относно сексуалната ориентация и половата идентичност, особено сред децата. Всъщност докладът посочва, че много от преобладаващите в нашата култура описания и практики в областта на здравеопазването, по отношение на ЛГБТ населението, имат слабо или нямат никакво стабилно научно основание.

Ето ги и ключовите констатации:

Докладът заслужава да бъде изцяло прочетен. Създаден в продължение на няколко години, той съдържателен, широк анализ на тежестта на научните доказателства относно сексуалната ориентация, половата идентичност и психичното здраве при ЛГБТ. Докладът не отбягва констатациите, които повече биха допаднали на прогресистите отколкото на консерваторите или обратното, и авторите директно посочват съществуващите пропуски в изследването. Те завършват с призив за по-висококачествени изследвания и „непрекъснат обществен диалог относно човешката сексуалност и идентичност“.

Казвайки това, заключенията на доклада определено предизвикват много от прогресивните ЛГБТ твърдения. Основните констатации са обобщени по-долу. Всички цитати са от доклада.

„Роден по този начин“ е мит. „Разбирането на сексуалната ориентация като вродена, биологично установена даденост на хората – идеята, че хората са „родени по този начин “- не се подкрепя от научни доказателства… Гените представляват само едно от многото ключови влияния върху поведението в допълнение към влиянията на околната среда, личния избор и междуличностните преживявания.“

Сексуалната ориентация е непостоянна, трудно се измерва и има множество аспекти. Мнението, че „хомосексуалността или хетеросексуалността при всеки един човек е непроменима и твърдо обособена независимо от неговите предпочитания, поведение, житейски опит и социален контекст… не е възглед, който е устойчиво подкрепен от научни изследвания… Сексуалната ориентация може да е доста нестабилна.“ „Нееднозначен“ термин, „сексуална ориентация“ може да се отнася до едно или повече измерими направления: „привличания, поведения, идентичност“ и „принадлежност към определена общност.“

Допълнителните изследвания трябва да оценят връзките между сексуалното насилие в детска възраст и сексуалната ориентация. Сред не-хетеросексуалните вероятността за преживяно сексуално насилие в детска възраст е два до три пъти по-голяма отколкото при хетеросексуалните.

При не-хетеросексуалните е „повишен риска“ от психични проблеми и самоубийство. В сравнение с населението като цяло, при не-хетеросексуалните под-групи се отчита „повишен риск за различни неблагоприятни последствия за здравето и психичното здраве“, с „почти 2,5 пъти по-голям риск от самоубийство“. „Процентът на опитите за самоубийство през целия живот при всички възрасти на транссексуални индивиди се изчислява на 41%“  (в сравнение с под 5 процента сред цялото население на САЩ). 

Социалната стигма и стресът са непълни обяснения за лошото психично здраве. „Моделът на социалния стрес вероятно отчита някои от последствията на влошено психично здраве, преживени от сексуалните малцинства, въпреки че доказателствата в подкрепа на модела са ограничени, непоследователни и непълни.“ Необходими са допълнителни проучвания.

Науката не подкрепя премахването на връзката между полова идентичност и биологичен пол. „Хипотезата, че половата идентичност е вродено, непроменимо качество на хората, независимо от биологичния пол – че човек може да бъде „мъж в капана на женското тяло“ или „жена в капана на мъжко тяло“- не се поддържа чрез научни доказателства. „Изследванията върху мозъка „не предоставят никакви доказателства за невробиологична основа при идентификация със срещуположния пол.“ 

Операцията за смяна на пола не е панацея. В сравнение с населението като цяло, възрастните, претърпели операция за смяна на пола, продължават да са изложени на по-висок риск от преживяване на неблагоприятни за психичното здраве последици, включително 19 пъти по-голяма вероятност за самоубийство.

Повечето деца се отказват от присъщата за детската им възраст идентификация със срещуположния пол. „Само малък брой деца, които се идентифицират със срещуположния пол, ще продължат да го правят в юношеска или зряла възраст.“ „Никой не може да определи половата идентичност на двегодишно дете.“ 

„Преждевременните“ интервенции при децата с полова дисфория са тревожни. „Сериозността и необратимостта на някои интервенции, които се обсъждат публично и се прилагат при деца“, са тревожни и смущаващи. „Терапиите, лечението и хирургичните операции изглеждат непропорционални на тежестта на страданието, преживяно от тези млади хора, и са … преждевременни, тъй като по-голямата част от децата, които определят своя пол като противоположен на биологичния им, няма да продължат да го правят като възрастни.“

„Малко научни доказателства“ подкрепят значението на терапевтичната интервенция за „забавяне на пубертета или промяна на вторичните полови характеристики на подрастващите“, въпреки че някои деца могат да изпитат „подобрено психическо здраве и самочувствие, ако бъдат насърчавани… в самоопределянето си със срещуположния пол.“ Докладът обаче призовава за „предпазливост“ поради „липсата на надеждни проучвания за дългосрочните ефекти“ от тези интервенции.

Малките деца не са транссексуални. Вероятно други фактори обясняват техните свързани с пола затруднения. „Няма доказателства, че всички деца, които проявяват нетипични за пола си мисли или поведение, трябва да бъдат насърчавани да стават транссексуални.“ Поне един критерий от „Диагностично и статистическо ръководство на психичните разстройства“ за диагностициране на полова дисфория (например, детето проявява „силно предпочитание към играчките, игрите или дейностите, стереотипно използвани или ангажирани от другия пол“) според доклада е „неправилен“. 

Освен това, дори когато децата се „идентифицират като пол, противоположен на биологичния им пол, диагнозите за полова дисфория са просто ненадеждни. Реалността е, че те могат да имат психологически затруднения при приемането на биологичния си пол като свой пол„ по други причини, включително неудобство от обществените очаквания свързани със съответния пол или травма. 

Какво може да се промени?

И така, какво означава този доклад на практика? Като начало той дава на всички нас по-задълбочена представа за степента, в която идеологията ръководи политиките в здравеопазването.

Идеологическото партньорство между ЛГБТ организациите, увеличаващите се лечебни заведения и администрацията на Обама използваха погрешни описания на сексуалността и пола, за да развият своите политически програми. (Примери за това са разширяване на обхвата на транссексуалните операции съгласно Закона за достъпна грижа, както и натиска върху държавите да разширят обхвата на асистираната репродуктивна технология включвайки „безплодните“ еднополови двойки.) 

Този доклад ни дава правото да отблъснем тези твърдения (оспорвайки ги като фалшиви), и оттам, като продължение, протоколите за политики, които се основават на тях. Въпреки че е невъзможно в един материал да анализираме много от политиките, базирани на фалшивите твърдения на левицата за сексуалността и пола, предлагаме няколко примера по-долу, фокусирани върху децата.

Федералното събиране на данни нарушава правото на поверителност на децата

Американският департамент по здравеопазване и човешки услуги (HHS) публикува нови правила през октомври 2015 г., „които изискват включването на данни за сексуална ориентация и полова идентичност“ (SOGI) в демографския раздел на системите за електронни здравна информация. Въпреки че федералните правила уточняват, че специалистите от болничните заведения не трябва да изискват от всеки пациент да предостави тази информация, след като формите и процедурите на прием се стандартизират съгласно този протокол, пациентите (особено подрастващите) е малко вероятно да осъзнаят, че имат свободата да не отговарят. ЛГБТ организациите настояват за включването на въпросите, касаещи сексуалната ориентация и половата идентичност (SOGI), по политически причини: чрез валидиране на техния брой те стават „видими“ и налагат специфични допълнителни здравни придобивки.

Отговорите им на тези въпроси ще ги следват до края на живота им.

Според „най-добрите практики на HHS“ електронните здравни записи скоро ще включват тези въпроси относно сексуалната ориентация и половата идентичност: „Мислите ли за себе си като: Нормален или Хетеросексуален; Лесбийка, гей или хомосексуалист; Бисексуален; Нещо друго, моля опишете; Не знам.“ „Каква е настоящата Ви полова идентичност? (Проверете всички приложими.) Мъж; Жена; Транссексуален мъж / Транс мъж / Жена към мъж; Транссексуална жена / Транс жена / Мъж към жена; Джендъркуиър, нито изцяло мъж, нито жена; Допълнителна категория пол/ (или друг) пол, моля уточнете; Отказвам да отговоря“. 

Деца, юноши и пълнолетни млади хора, чиито сексуални привличания, чувства и поведение могат да бъдат объркани или на приливи, ще бъдат подложени на натиск да се самоопределят според идеологически – не научно измерими – категории, като се използват термини, които са неясни, нееднозначни и предмет на промяна. Отговорите им на тези въпроси ще ги следват до края на живота им. Това едва ли е справедливо спрямо малките деца и подрастващите, които ще бъдат попитани преждевременно да обозначават сексуални чувства или да посочат идентичност, без да разбират напълно какво означава и как ще бъдат използвани техните отговори. 

Още повече ако Съветът за равенство на семействата, организация за застъпничество на ЛГБТ, успее федералните правила за събиране на данни скоро ще изискват децата в системите за осиновяване и приемна грижа да бъдат попитани относно тяхната полова идентичност (включително дали са транссексуални), като се започне от тригодишните, и тяхната сексуална ориентация, като се  започне от десетгодишните. Е, как ви се струва: политики, основаващи се на доказателства? Или идеология?

Служби в услуга на ЛГБТ. Нормализиране на ЛГБТ идентичностите

Друг непосредствен пример е кабинетът на вашия педиатър. Повечето педиатри сега провеждат психосоциално интервю (обикновено въпросника HEEADSSS) като част от информацията, касаеща физическото развитие на детето ви – и това най-често се прави в отсъствието на родителите, „защото присъствието на родителите вероятно ще ограничи пациента в предоставянето на по-чувствителна информация“. Психосоциалното интервю включва препоръчани въпроси относно сексуалното влечение. „Интересувате ли се от момчета? Момичета? И двете? Не съм сигурен?“ 

Това, само по себе си, е достатъчно лошо. Но през 2013 г. Американската академия по педиатрия (AAP) публикува политическо изявление (и технически насоки) относно „Служба за предоставяне на услуги на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и младежи под въпрос“. Политиката съветва лекарите как да създадат благоприятна среда за младежта от „сексуалното малцинство“ и напомня, че в документацията трябва да се премахват хетеронормативните предположения, тъй като някое (или всяко) дете може да е ЛГБТ.

Ако дете или подрастващ признае за объркване между половете, политиката на AAP инструктира педиатрите в едно спокойно преминаване „да предоставят възможност да признаят и потвърдят чувствата си на полова дисфория и желанията си да преминат към противоположния пол“. Предполага се, че е налице желание за преход, без да се отчита, че половата дисфория може да има други причини или че този преход може да не е желан. 

ЛГБТ деца и своенравни родители

През 2014 г. Орегон започна да спонсорира блокери за пубертета за непълнолетни към Medicaid (федерална и държавна програма, помагаща за медицински разходи за хора с ограничени доходи и ресурси). Не е толкова невъзможно трудно да започнете лечението: просто посетете терапевт, за да получите диагноза за полова дисфория и след това отидете при ендокринолога. Единственият проблем, изглежда, идва от „неизпълнителни“ родители, които забавят процеса.

Ако нещо не се промени, за  родителите ще бъде все по-трудно да намерят специалисти по болнично лечение, готови да пренебрегнат протоколи от лечението, базирани на идеологията.

Но поне родителите от Орегон имат вариант да бъдат непокорни. В пет щата, плюс окръг Колумбия, родителите дори нямат такава възможност. Способността им да избират лечение за психологически проблеми, свързани с сексуалността на детето, е ограничена от забраните за конверсионна терапия. Въпреки че подобни забрани могат да бъдат похвални в някои отношения, като наистина предотвратяващи практики на злоупотреба, те обаче вероятно оказват сковаващ ефект върху способността на родителя да продължи лечение на коморбидни психиатрични разстройства на детето и могат да попречат да се потърси желаното лечение, в съответствие с техните религиозни или морални убеждения. 

Ако нещо не се промени, за  родителите ще бъде все по-трудно да намерят специалисти по болнично лечение, готови да пренебрегнат протоколи от лечението, базирани на идеологията. Когато обвиненията – дори фалшиви – че един клиницист практикува „конверсионна“ терапия, са достатъчни, за да може международен експерт като д-р Кенет Зукър да бъде уволнен от практиката си (тъй като той е успял да помогне в разрешаването на проблема с полова дисфория при децата), можете да бъдете сигурни, че обикновеният клиничен лекар няма да поиска да прибегне до планове за лечение, които дори намекват за промяна у клиента, без значение какво казва изследването.

Докладът на д-р Макху и д-р Майер е ценен призив за събуждане, напомняйки ни, че когато идеологията, прикрита в съдържанието на установената наука, задвижва вземането на медицински решения, най-много ще страдат уязвимите. Авторите завършват доклада си с думите: „Очакваме, че този доклад може да предизвика бурен отклик и ние го приветстваме.“ 

Източници:
https://www.thenewatlantis.com/publications/number-50-fall-2016
https://thefederalist.com/2016/08/23/report-debunks-born-that-way-narrative-and-transgender-label-for-kids/ 

Превод от английски: Асоциация Общество и Ценности

ЗАЩИТИ БЪДЕЩЕТО НА ДЕЦАТА…