Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в сила Конвенцията. Оказва се, че, след като ратифицират документа, масово правителствата бързат не да предприемат мерки срещу домашното насилие над жени, а да въведат възможността от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си идентичност.
Бягството от ясни разграничения между понятията, тласка към потъване в море от смисли и заблуда. Неясните определения в документа предпоставят хаос, объркване, а защо не и съзнателно объркване, с цел? Прилагането на спорната дефиниция на „джендър“ от официалния документ на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е проблем от правен характер, който многократно е обсъждан от български и чуждестранни специалисти.
Дори в контекста на самия документ не е ясно за какво точно става въпрос и как ще се прилага. Войната на значенията и смислите е много важна словесна война, в която трудно се побеждава, освен ако не се наричат нещата с истинските им имена. Преднамерено или не, оказва се, че, според дадената в обяснителния доклад към Конвенцията дефиниция за “полова идентичност”, която може да бъде различна от биологичната, всеки мъж може да избере да бъде счетен за транс жена. За пол и полова идентичност не е посочено единно и ясно значение.
У нас се използва термина „социално-конструиран пол“, който в различните контексти може да означава всичко. А от кодифициране на неясно значение на пола и то на женския пол, фокусът на документа, борбата с насилието над жени остава на практика формален ангажимент. Това е целият проблем. Той, разбира се, води до промяна на цяла обществена система чрез промени в законодателството и образованието. Именно това прозря мнозинството българи и България отхвърли Истанбулската конвенция като неконституционна през 2018 г. Примерът на страната ни бе последван от Словакия и Унгария.
Изглежда страховете, че ще бъде въведена джендър идеология са се сбъднали на Запад, където в страни като Франция и Италия от години е в сила Конвенцията. Оказва се, че, след като ратифицират документа, масово правителствата бързат не да предприемат мерки срещу домашното насилие над жени, а да въведат възможността от ранна възраст всеки да може да избира пола и половата си идентичност. Италия ратифицира документа през 2013 г. с уговорката, че ще го прилага според конституционните си принципи, което, обаче, скоро е забравено и, впоследствие, новите перспективи са дори радушно възприети. Това споделя Алесандро Фиоре, специалист по правни въпроси в областта на социалните науки, като уточнява, че действително са предприети мерки срещу домашното насилие, но, заедно с това и редица промени в образователната система, което е имало негативни последици[1].
Във Франция, шест години след ратификацията на Конвенцията, спорните текстове вече са повлияли значително обществото.[2] Али Лежар, представителка и делегат на организацията Femina Europa в ЕС, споделя, че според тези идеологически възгледи са променени всички учебни материали. Подобни са последиците и в Холандия, където процедурата за смяна на пола, след ратификацията на Конвенцията, значително се улеснява. В момента всеки може да смени официално пола си с медицински документ, без да е нужно да се подлага на хирургическа намеса. Предстои това да бъде променено и смяната на пола да става без такъв документ. Това обяснява и нарастващия брой на транс жените. Д-р Леонтион Бакерманс споделя, че в страната ѝ последните имат същите права, каквито имат и биологичните жени.[3]Няма превенция на насилието над жени, тъй като дамските тоалетни и съблекални се използват от биологични мъже. Холандският национален план за действие срещу насилието постановява, че то е „джендър неутрално“, т.е. няма никакво разграничаване на жените като група и, по-специално, като рискова група. Според Бакерманс, Конвенцията не само че не се бори срещу насилието над жени, но отваря по-широко вратите за това.
В Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, където, заедно с Конвенцията, са приети набор от допълнителни закони, които трябва да защитават жените, насилието продължава да е с много висок индекс, и, по-специално, изнасилванията, както съобщават от Amnesty International[4]. Директорът на групата на правата за човека, Куми Найдуо, е изумен: „Парадакос е, че скандинавските страни, които имат сериозни данни за спазването на равенството между половете, страдат от изненадващо високи нива на изнасилване“. Турция, в която Конвенцията е в сила от 2014 година,[5] не бележи напредък в тази сфера. Напротив, проблемът с домашното насилие, потулван, продължава да е с все такива чудовищни размери, както научаваме от сведения за различни жертви.[6][7] Дори се приема законодателство, което все повече нарушава достойнството и правата им.[8]
Жените са принудени отново и отново да излизат на улицата, призовавайки за по-адекватна намеса на правителството. И тук става въпрос отново и главно за западноевропейски страни като Франция например. Много от обещаните мерки или не влизат в сила или това става много бавно[9]. Последният голям протест, състоял се през 2019 г.,[10] е свързан с високия ръст на убийствата на жени във Франция[11][12] за 2018 г и 2019 г., отчетен от Евростат.
Фактът, че липсват данни и щателно проучване на домашното насилие над жени през последните няколко години е също показателен къде, всъщност, стои проблемът като приоритет на ЕС. Масово са използвани доклади и данни от 2012 и 2013 г. и няма обстоятелствен отчет на това какъв е индексът на домашното насилие в европейските страни и, по-важното, измерването на това как документи като Истанбулската конвенция спомагат за решаването на проблема.
Всички тези факти и податки на това какво се случва масово в Европа, за съжаление, засега остават като подигравка на фона на оформената представа, че с ратификацията на Истанбулската конвенция ще бъдат решени проблемите с домашното насилие. Още повече за заблуждението, под което личат мотиви на користно заинтересовани лица да нормализират идеи с немислими последствия за децата, жените и обществото.
от Натали Николова
[1] Fiore, A. (2020, June 9). Stop Gender, Stand for Family. International Coalition in Defense of the Family – press conference. Retrieved December 15, 2020 from https://www.youtube.com/watch?v=9XHIGF-mnPo , 39:00 min -44:24 min.
[2] Пак там, 46:01 min – 50:22 min.
[3] Пак там, 1:00:35 min – 1:02:06 min.
[4] Amnesty International. (2020, April 9). Nordic countries: Survivors of rape unite to end impunity for rapists and break barriers to justice, Retrieved December 15, 2020 from https://www.amnesty.org/en/latest/news/2019/04/rape-and-sexual-violence-in-nordic-countries-consent-laws/ .
[5]Уикипедия. (2020, октомври 14). Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, https://bg.wikipedia.org/wiki/Конвенция_на_Съвета_на_Европа_за_превенция_и_борба_с_насилието_над_жени_и_домашното_насилие, посл. посещение на 15.12.20 г.
[6] Каракаш, Б. (2020, декември 1), Публикувано във Факти.бг: „Мъжът ми ще ме убие. Знам го.“ Стотици жени в Турция живеят с този страх. https://fakti.bg/world/533066-majat-mi-shte-me-ubie-znam-go-stotici-jeni-v-turcia-jiveat-s-tozi-strah?fbclid=IwAR2CH7XwXBi55WfaNXHe4EXHLUQuj67ITkPGuCfZh4xm1-eE7sMrg8jfXUY , посл. посещение на 11.12.20 г.
[7] BBC News. ( 2020, August 17). Turkey’s hidden domestic abuse: A survivor’s story, Retrieved December 11, 2020 from https://www.bbc.com/news/av/world-europe-53809775.
[8] Милева, В. (2020, януари 1). OFFNews: Турски закон ще принуди жените да се омъжват за своите изнасилвачи, https://offnews.bg/sviat/turski-zakon-shte-prinudi-zhenite-da-se-omazhvat-za-svoite-iznasilvach-720206.html, посл. посещение на 15.12.20 г.
[9] Horton, O. (2020, September 4) RFI: France slow to deliver on pledge to tackle domestic violence: women’s groups. Retrieved December 11, 2020 from https://www.rfi.fr/en/france/20200904-france-yet-to-deliver-on-pledge-to-address-domestic-violence-femicide-womens-groups-covid-19-lockdown.
[10] Forquet, L. (2019, September 3). NYtimes: As Deaths Mount, France Tries to Get Serious About Domestic Violence. Retrieved December 11, 2020 from https://www.nytimes.com/2019/09/03/world/europe/france-domestic-violence.html?action=click&module=RelatedLinks&pgtype=Article.
[11] Пак там.
[12] btvНовините. (2019, септември 4). Домашно насилие: Над 100 убити жени от началото на годината във Франция, https://btvnovinite.bg/svetut/domashno-nasilie-nad-100-ubiti-zheni-ot-nachaloto-na-godinata-vav-francija.html, посл. посещение на 11.12.20 г.
Източник: glasove.com
3 коментара