Абортите по желание противоречат не само на Хипократовата клетва, но и на Божията заповед да не убиваме:
„Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.“
Из Хипократовата клетва
Д-р Данаил Даков е кореняк казанлъчанин. Завършил е Първа гимназия в родния си град, а след това и медицина в столичната Медицинска академия. Започва работа в Града на розите, но спечелва клинична ординатура по акушерство и гинекология. След придобиването на специалността, започва работа в Първостепенна окръжна болница в Стара Загора. Повече от 20 години е бил началник на Родилно отделение в Университетската болница в Града на липите.
„Жестокият проблем с демографската катастрофа у нас си има морална първопричина. – казва д-р Даков. – България е преживявала и по-ужасни периоди в своята история, но въпреки това е оцелявала, тъй като народът е имал вяра и упование в Бога, имал е морална опора в лицето на Българската православна църква. За жалост, днешното обезверяване, липсата на нравствени ценности, се отразяват и на инстинкта за самосъхранение на нацията ни. Така мисля аз.“
В Женевската декларация (клетва) на Световната медицинска асоциация, приета в Женева през 1948 година, има и такъв член: „Ще уважавам човешкия живот от самото зачатие“. Това припомня гинекологът.
„Аз изминах дълъг и мъчителен път в моята професионална кариера, докато осъзная, че да абортираш, да убиваш невинни деца е нещо ужасно. – споделя Д. Даков. – И от много години отказвам да извършвам аборти по желание. Да, усещал съм къде гласния, къде немия ропот от страна на гилдията, един психологически натиск по отношение на това мое решение. Защото за много от колегите това е просто един добър доход, едни 150 лв. за всеки умъртвен плод. Но аз осъзнах, че това са буквално кървави пари… Много се надявам, че все повече и повече лекари гинеколози ще започнат да се замислят върху този морален проблем.“
„Абортът просто не е решение. – подчертава опитният лекар. – В утробата на жената, тръгнала към лекарския кабинет, тупти още едно мъничко човешко сърчице. Ако поради различни причини – незнание, отчаяние – тя убие това дете, този грях ще ѝ тежи вечно като воденичен камък на шията. Затова трябва да стигнем до душите на младите хора, да кажем на младите българки: „Спри се, момиче, ти убиваш собственото си дете!”
Как биха могли да се променят обществените нагласи у нас по отношение на абортите? Трябва да се действа в много направления, казва д-р Даков. Първо Българската православна църква трябва да удари камбаната за тревога, после трябва да се действа по линия на колегите-гинеколози. Трябва да отидем при младите хора, при средношколците, при студентите и да им говорим откровено, с душа и сърце за този страшен проблем, какъвто са абортите. И една цифра – от легализирането на абортите по желание в НРБ през 1956 година са убити близо 7 000 000 невинни български деца. Цяла една България!
Историята и снимката ни изпрати Петър Марчев, със съгласието на д-р Даков, който той е интервюирал.
Допълнително по темата може да видите от 8 мин. филм „Българският Холокост,“ в който участва д-р Даков: https://www.youtube.com/watch?v=RsgYQ2q8nwM&t=3s
Ако имате пример за отстояване човешкото достойнство и свобода, брака и семейството може да го споделите на: [email protected]
Един коментар