от Остин Ръс
Върховният съд за правата на човека в Европа заяви, че европейските ЛГБТ нямат право на еднополов брак.
Конкретният съдебен случай показва колко сложни са станали сексуалните и брачните норми в този нов транссексуален свят.
Случаят възникнал след като мъж във Финландия (женен и с дете) решил, че желае да живее като жена. След операция за смяна на пола той се опитал да промени своя граждански идентификационен номер от мъжки на женски. Това му било отказано, тъй като според закона е необходимо да има съгласието на съпругата си, за да може бракът им да бъде трансформиран във фактическо съжителство,с което тя не се съгласила.
Накратко проблемът е, че тези мъж и жена не могат да се считат женени във Финландия, ако той промени пола си в женски, защото Финландия не признава еднополовите бракове. От двойката се изисквало условието да приеме „фактическо съжителство“, срещу което те възразили.
Двойката завела дело и заявили в съда, че „развод би бил несъвместим с техните религиозни убеждения“; че „фактическо съжителство не осигурява същата защита като брак“, и че „детето им ще бъде поставено в положение, различно от това на децата, родени в брак“. Някои от претенциите на ищците, отправени към съда на Европейските общности, показват колко сложни могат да станат тези въпроси.
Също така транссексуалният твърди, че решението на съда за това, че фактическото съжителство е подходящо за тяхната връзка, изисква необходимостта съпругата му да стане лесбийка. От друга страна, фактическото съжителство ще означава, че той вече не може да бъде „законен баща на детето си, но не може да бъде и негова майка, тъй като детето не може да има две майки“.
Съдилищата на по-ниска инстанция многократно повтаряли на двойката, че фактическото съжителство е равно на брак и отхвърляли техните искания. Така те се обърнали към Европейския съд по правата на човека (институция, различна от Европейския съюз), който съблюдава Европейската конвенция на човешките права, подписана от 47 страни-членки на Съвета на Европа.
Върховният съд заявил, че в случая се касае за две конкуриращи се права, които трябва да бъдат балансирани: „правото на заявителя на респект към неговия личен живот чрез избор на нов идентификационен номер за женски пол, и интереса на държавата за поддържане на държавната институция непокътната.“
Съдът подчерта, че нищо в Конвенцията за защита на правата на човека не налага задължение на държавите да позволят еднополовите бракове. Съдът заяви, че неговите алтернативи са: или фактическо съжителство (нещо, което изисква одобрението на жената), или развод.
Съдът добавя, че „не може да се каже, че съществува консенсус във всички европейски страни за разрешаване на еднополовите бракове“, те се признават само в десет от 47-те страни-членки на Съвета на Европа.
Решението опровергава продължаващите претенции на ЛГБТ, че еднополовите бракове са на път да залеят света. В действителност брак от един и същи пол е признат само в 18 страни от над 200 изброени в CIA World Fact Book или в 192 страни членки на ООН.
Само през последния месец италианският Конституционен съд отхвърли еднополовите бракове и заяви, че гражданските съюзи са достатъчни, за да защитят еднополовите двойки.
Финландецът и съпругата му остават упорити. На своя уебсайт той пише: „Аз ще остана женен след това отсъждане. Няма нищо на земята, което ще ни раздели. Ние няма да прекратим брака си. Ние не го наричаме цис или транс или нещо такова. Той е религиозен брак, както вече е доказано в съда. „
превод: Асоциация Общество и Ценности
източник: www.breitbart.com
