„Законът за детето“ иска да превърне българските деца в собственост на държавата

Независимо колко добре може да ни изглежда идеята за закон, защитаващ децата, той лесно може да се обърне в дискриминация към друга група, ако не се балансира с едно друго, фундаментално човешко право, а именно, правото на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си според собствените си убеждения, както е и отразено в множество международни правни документи, по които страна е и Република България. Предложеният от Социалното министерство „Закон за детето“ игнорира правата на родителите, оставяйки възможността за решение при сложни житейски и семейни ситуации в ръцете на държавните служители. 

Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени  за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този проектозакон. Поради горните причини, открито и категорично се противопоставяме на Проекта за „Закон за детето”. 
​

​1. Национализация на децата

Проектът за “Закон за детето” изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да му наложи наказаниеи трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае. Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд!

Държавата се превръща в майка за детето, баща за детето, лекар, учител и разбира се – в негов защитник. Това напълно съвпада с въжделенията и мечтите на крайни комунистически идеолози, като Троцки, за национализиране на децата, изразени в неговите думи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (Из “Комунизъм и тероризъм”)

Най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството.  

2. Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права

При представянето на проектозакона по време на кръглата маса в Парламента един от авторите, доц. Велина Тодорова, заяви публично следното: „По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата“. Категорично не сме съгласни с това – правата на децата не могат да се разглеждат отделно от правата на родителите им!

Под популистката мантия „права за децата“, авторите на проектозакона всъщност нарушават фундаменталното право на децата да израстват преди всичко в биологичните си семейства! Правата на родителите се свеждат до грижа за децата, заменят се със задължения и отговорности, като последните могат да им бъдат отнети почти по всяко време от държавата и нейните служители!

Проектозаконът пряко нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл.47(1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. „Подпомага“ означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното. Вместо това, авторите на проекта за „Закон за детето” предлагат на родителите санкции и глоби! 

Протокол 1, чл.2, от Европейската Конвенцияза Защита Правата на Човека и Основните Свободи, обнародван в ДВ, бр.137 от 1998 г., дословно гласи:„Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” Това показва, че държавата следва да зачита и уважава правото на родителите да отглеждат своите деца в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование. Това задължение е широко по обхват, тъй като се прилага не само до съдържанието на образованието и начина, по който то се преподава, но и спрямо изпълнението на ВСИЧКИ „функции”, поети от държавата. Глаголът „уважава” означава повече от „взема под внимание”. 

Нещо повече: Никакъв вътрешен закон не може да стои над европейски закон, който е ратифициран от Народното Събрание на Република България. В този смисъл, Европейската Конвенцияза Защита Правата на Човека и Основните Свободи е по-силен закон дори от Конституцията на Република България и то по смисъла на самата Конституция. Същият е ратифициран (през месец Септември, 1992) по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, според Чл.5, ал.5 от Конституция на Република България.

Според Конвенцията за правата на детето, приета от Обединените нации, в Чл.18(1) се твърди следното: „Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носятпървостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа“.

Чл.5. Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. 

Тези принципи ясно постановяват, че родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, които следва да вземат крайното решение при отглеждането, възпитанието и образованието на техните деца. 

Според Международния пакт за гражданските и политически права(МПГПП) в чл.18(4): „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.” 

Най-добрият защитник на правата на детето са родителите му. Никой няма право да се самоназначава за защитник на правата на децата и техен представител пряко техните родители.

3. Възможност за бързо изземване (предпоставки за легално отвличане) на децата от страна на държавните служители

С въвеждането на принципа на „незабавност на действията“ (Чл. 3) и свързаните с него други членове от проектозакона (Напр. член 123),  държавата си запазва правото да дефинира ВСЯКО ПОВЕДЕНИЕ НА РОДИТЕЛЯ като вредно и опасно. Ние имаме пълно основание да твърдим, че едно дете може да бъде иззето насила от родителите си, настанено извън семейството (Чл. 200 – 202), дори и само за това, че към него е проявено „небрежно отношение“, или е възпитавано по „вреден за развитието му начин“ – неясни и съмнителни формулировки, измислени, за да овластят държавни институции, новосъздадени съвети и комитети, които при определени обстоятелства и интереси, биха преследвали родителите и техните деца.

С новият проектозакон се дават права на държавни служители от най-ниски нива, да злоупотребяват с родителите и децата им, взимайки решения основани на неясни дефиниции, правила и субективни идеи. Основен принцип във всяко добро законодателство е да бъдеш считан за невинен до доказване на противното. Ние не виждаме този принцип приложен в Чл. 123: „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той ……… го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.“ Социалните служби, с помощта на полицията ще могат да се намесват и да изземват децата ПРЕДИ дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

Виждаме ясно, как подобни закони водят до редица злоупотреби в някои европейски страни. Деца биват легално отвличани от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация или просто е дисциплинирал детето си. Поведението на социалните служители в страни като Швеция и Германия се е превърнало в средство за контрол върху родителите. Този Закон отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството! Държавата няма право да изземва права и отговорности от гражданите под никакъв претекст. Тъкмо обратното – необходимо е намаляване на административното регулиране, за да се подкрепи развитието на свободното гражданско общество. 

4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления

С въвеждането на принципа за бързото изземване на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4) се създават предпоставки за злоупотреби от страна на доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца. Нещо повече – предложеният проектозакон изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец, докато официално се твърди съкращаване на апарата и пестене на финансови средства в тежкото време на криза.

5. Контрол на държавата върху програмите за сексуално обучение, включително насърчаването да се извършва аборт

Според проектозакона, всички програми свързани със сексуалното обучение на децата в предучилищната група и училище се оставят в ръцете на министъра на здравеопазването, министъра на образованието, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях. Дори по отношение на една толкова фундаментална сфера на образованието, родителите отново остават без права в очевиден конфликт с международното право! 

Чл.204 гласи, че министърът на здравеопазването: „….разработва, в сътрудничество с министъра на образованието, младежта и науката, държавните образователни изисквания и учебни програми в областта на здравното образование на децата, включително за сексуалното и репродуктивно здраве и семейно планиране.“

Отново държавата ще решава какво точно е сексуално образование, включително ще „образова“ децата без съгласието на родителите им как да извършват безопасно аборт:

„…детето…… има право на прилагане на мерки за превенция и за лечение на болестите, предавани по полов път; прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и забезопасното й прекратяване“ (Чл.27).  

В заключение: „Законът за детето” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и оцеляване на българския народ през вековете. За българската нация ролята на родителите и семейството има фундаментално значение. С евентуалното приемане на този проект ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства. Законът не е наложителен, защото урежда вече уредени обществени отношения. 

Ето защо ние призоваваме Проектът за „Закон за детето” да бъде НАПЪЛНО отхвърлен от българското общество и парламент като чужд на неговата идентичност, ценности, история и настоящи потребности.

Стоян Георгиев
Гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности“

Петър Пеев
„Родителски комитет“

Радослав Илиев
фондация „Възможности за всеки“

Петър Вълков
„Форум за защита на детето и семейството“

Ваня Ангелова
„Форум за съвременно образование“

Иво Койчев
Фондация „Мост на любов“


Писмото е адресирано до:

Г-н Георги Първанов, Президент на Република България
Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България
Г-н Тотю Младенов, Министър на труда и социалната политика
Г-жа Валентина Симеонова, Заместник министър на труда и социалната политика
Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването 
Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката
Г-н Огнян Стоичков, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Г-н Драгомир  Стойнев, Председател на  комисия по труда и социалната политика
Г-жа  Надя Шабани, Председател на Държавната агенция за закрила на детето 
Г-жа Велина Тодорова, Институт за държавата и правото
Г-жа  Елена Кременлиева , Дирекция „Социално включване“