Въпреки че Законът на ЕС за цифровите услуги (Digital Service Act) беше приет с обявената цел да постигне „по-голям демократичен контрол“, глобалното му въздействие върху свободата на словото не е било правилнооценено.
Законът за цифровите услуги (ЗЦУ), който влезе в сила през февруари миналата година, представлява правно обвързваща регулаторна рамка, която дава на Европейската комисия правомощия да налага „модериране на съдържанието“ на много големи онлайн платформи и доставчици на цифрови услуги (над 45 милиона потребители месечно), установени или предлагащи услугите си в Европейския съюз (ЕС).
Европейската комисия твърди, че ЗЦУ създава „правна сигурност“, „по-голям демократичен контрол“ и „намаляване на системните рискове“ като манипулация или дезинформация. Тя обещава да създаде по-безопасно онлайн пространство, като държи цифровите платформи – особено „много големите онлайн платформи“ (VLOP) като Google, Amazon, Meta и X – отговорни за спазването на тези условия.
При по-внимателно вглеждане обаче ЗЦУ има огромен потенциал да ограничи свободата на словото в световен мащаб.
Обхват на Закона за цифровите услуги
Законът за цифровите услуги изисква от платформите да цензурират „незаконно съдържание“, което се определя в широк смисъл, като всичко, което не е в съответствие със законодателството на ЕС или на която и да е държава членка (член 3Н). Това би могло да доведе до най-малкия общ знаменател за цензура в целия ЕС, което не би било в съответствие със стандартите на международното право, които изискват всички ограничения на словото да бъдат точно определени и необходими. В допълнение това би отворило вратата за трансгранично премахване на съдържание, както е по делото Glawischnig-Piesczek, или дори за премахване в световен мащаб, както е по делото Google LLC, и двете решени от Съда на ЕС.
ЗЦУ се позовава и на Рамковото решение на ЕС от 28 ноември 2008 г., което определя „речта на омразата“ като подбуждане към насилие или омраза срещу защитена група лица или член на такава група. Това циркулярно определение на „речта на омразата“, като подбуждане към омраза, е проблематично, тъй като не уточнява какво включва „омразата“.
Поради неясния си и субективен характер законите за „речта на омразата“ водят до противоречиво тълкуване и прилагане, като разчитат повече на индивидуалното възприятие, отколкото на ясни, обективни вреди. Освен това липсата на единно определение на равнище ЕС означава, че това, което се счита за „незаконно“ в една държава, може да е законно в друга, което прави възможността за най-малък общ знаменател за цензура в Европа много осезаема. Според тогавашния специален докладчик по въпросите на насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване Дейвид Кей: „неяснотата на политиките в областта на речта на омразата и тормоза предизвика оплаквания от непоследователно прилагане на политиките, което наказва малцинствата и същевременно засилва статута на доминиращите или силните групи“. (A/HRC/38/35)
„Подвеждаща информация“ и „манипулиране на информацията“ са още по-трудни за дефиниране, тълкуване и прилагане. Макар че в основните членове на ЗЦУ не се използва „подвеждаща информация“, в препратките към него тя се споменава не по-малко от 13 пъти. „Подвеждащата информация“ заема централно място, като ключов феномен за противодействие, когато в член 36 от ЗЦУ се определя механизмът за реагиране при кризисни ситуации, свързани с извънредни обстоятелства, които представляват сериозна заплаха за обществената безопасност или здраве.
Механизмите, предвидени в Закона за цифровите услуги
Съгласно ЗЦУ технологичните платформи трябва да предприемат действия срещу „незаконно съдържание“, като премахват или блокират достъпа до такъв материал в рамките на определен период от време.
- Съдържанието се контролира от т.нар. „доверени докладчици“, сред които са неправителствени организации, частни субекти и дори правоприлагащи органи като Европол. Това дава възможност на организации със собствени програми да налагат цензура в голям мащаб.
- Мрежата от „докладчици“ докладва на платформата за съдържание, което смята за „незаконно“. Платформата трябва да определи приоритетите за премахване на маркираното съдържание. Ако платформата сметне съдържанието за незаконно, тя трябва бързо да го премахне или да забрани достъпа до него (чрез блокиране на географски принцип или скриване на видимостта).
- Много големите платформи са задължени проактивно да предотвратяват „незаконно съдържание“, като извършват редовни оценки на риска, за да установят как техните услуги могат да разпространяват „незаконно съдържание“.
- Много големите платформи трябва да предприемат различни пропорционални усилия за „намаляване на рисковете“, които са изброени в член 34 и включват „отрицателни последици за гражданския дискурс и изборните процеси и обществената сигурност“ и „последици във връзка с насилието, основано на пола, защитата на общественото здраве и непълнолетните и сериозни отрицателни последици за физическото и психическото благосъстояние на лицето“. Усилията включват адаптиране на техния дизайн, правила и условия,алгоритмични системи, реклама, модериране на съдържанието, включително за „реч на омразата“, и мерки за повишаване на осведомеността.
Санкции за неспазване на Закона за цифровите услуги на ЕС
Санкциите за неспазване на Закона за цифровите услуги на ЕС са строги.
На несъответстващите платформи, с повече от 45 милиона активни потребители, може да бъде наложена глоба в размер до 6 % от глобалния им годишен оборот. За технологични платформи като Google, Amazon, Meta и X това означава милиарди евро.
Ако дадена платформа многократно не спазва изискванията на ЗЦУ, Европейската комисия може да наложи временна или постоянна забрана, което може да доведе до пълното ѝ изключване от пазара на ЕС. За платформите, които разчитат в голяма степен на този пазар, това би означавало загуба на достъп до един от най-големите цифрови пазари в света.
Рисковете са големи и технологичните платформи ще се стремят да осигурят спазването им – понякога за сметка на основното право на свобода на словото.
Закона за цифровите услуги и свободата на изразяване
Тъй като ЗЦУ се прилага за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките с достъп в рамките на ЕС, но с глобално присъствие, той засяга целия свят. Поради глобалния си обхват прилагането на ЗЦУ трябва да бъде оценено по отношение на свободата на изразяване, както е заложено в член 11 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата на ЕС), член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и член 19 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Съгласно тези конвенции всяко ограничение на свободата на изразяване трябва да бъде предвидено в закон, да бъде пропорционално, легитимно и необходимо в едно демократично общество. Макар че ЗЦУ изрично забранява общите задължения за мониторинг (член 8) и потребителите имат възможност да прибягват до вътрешни жалби и механизми за извънсъдебно решаване на спорове, чрез множеството си знаменатели на съдържание, национални координатори, докладчици за мониторинг и други органи ЗЦУ може да доведе до широкообхватно премахване на онлайн съдържание по силата на: а) погрешни квалификации за „незаконно съдържание“ или б) най-малкия общ знаменател на „незаконно съдържание“ в една държава – членка на ЕС.
Загриженост, изразена в политическата сфера
Дебатът на пленарната сесия на Европейския парламент през януари 2025 г. относно прилагането на ЗЦУ извади наяве значителна загриженост в целия политически спектър за това как ЗЦУ може да повлияе на свободата на словото и изразяването.
Няколко членове на Европейския парламент (ЕП), които първоначално подкрепиха законодателството, изразиха сериозни възражения срещу ЗЦУ, като някои от тях призоваха за неговото преразглеждане или отмяна. Евродепутати като френския евродепутат Виржини Жорон нарекоха ЗЦУ „Закон за цифров надзор“.
Въпреки силната съпротива представителят на Европейската комисия и представителят на Съвета на ЕС обещаха да прилагат ЗЦУ по-строго. Те обещаха да удвоят защитата на свободата на словото, като наложат по-задълбочени закони за проверка на фактите и за борба с „речта на омразата“, „така че “речта на омразата„ да се отбелязва и оценява [в рамките на] 24 часа и да се отстранява, когато е необходимо“.
Те не успяха да дадат изчерпателни отговори на изразените опасения относно потенциала на ЗЦУ да наруши основните права, като оставиха нерешени критични въпроси относно неговото прилагане и последици.
Подобни опасения във връзка с ЗЦУ и свободата на словото бяха изразени и в дебата на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по Доклад 16089 относно регулирането на модерирането на съдържанието на социалните медии с цел гарантиране на свободата на изразяване, който беше приет на 30 януари 2025 г.
Заключение
Широката дефиниция на Закона за цифровите услуги за „незаконно съдържание“, съчетана с препратки към неясни понятия като „подвеждаща информация“, „дезинформация“ и „реч на омразата“, е твърде широка, за да служи като подходяща основа за ограничаване на словото. Допускането „незаконно съдържание“ да се определя потенциално от неясните и прекомерни закони на една държава поставя ЗЦУ в противоречие със стандартите на международното право, които изискват всички ограничения на словото да бъдат точно определени и необходими, и отваря вратата за сваляне на съдържание в световен мащаб.
Като оказва прекомерен натиск върху платформите за модериране на съдържанието, ЗЦУ рискува да създаде интернет, управляван от страх – страх от глоби, страх от забрани и страх от изразяване на собствени възгледи. Ако на Закона за цуфровите услуги бъде позволено да задушава открития диалог и да потиска легитимните дебати, тойще подкопае самите демократични принципи, които твърди, че защитава.
Автор: Адина Портару
Адина Портару е старши съветник на ADF International в Брюксел, където се занимава със свободата на религията или убежденията и свободата на изразяване в Европейския съюз и със съдебни дела в Европейския съд по правата на човека. Преди да се присъедини към ADF International, тя е била научен сътрудник в Университета в Маастрихт, Нидерландия, и в Европейския център за обучение и изследвания в областта на правата на човека и демокрацията в Австрия, където е оценявала политиките в областта на правата на човека. Получава докторската си степен по право и религия в университета „Карл Франценс“ в Австрия.
Превод от английски език: „Асоциация общество и ценности“, www.sva.bg
