Защитава ли от насилие жените Истанбулската конвенция?

Задължение на всяко цивилизовано общество е да се бори с всички форми на насилие срещу жените и домашното насилие. Истанбулската конвенция обаче използва този сериозен проблем, за да въведе за първи път определение за пол и полова идентичност, която е независима от биологичния пол на лицето, според международното право.
​
Подобна дефиниция отрича естествените различия между половете, въвежда несигурност в отношенията между жените и мъжете и в крайна сметка води до по-слаба защита на жените от насилие.

Борбата с насилието срещу жените, подпомагането на жертвите и образованието на гражданите като част от предотвратяването на насилието са сред изключителните компетенции на държавите-членки на ЕС. При присъединяването си към Истанбулската конвенция ЕС ще наруши Договора от Лисабон и ще надхвърли правомощията си.

Днес насилието срещу жени и домашното насилие представляват престъпление във всички държави-членки на Европейския съюз. Само половината от тях обаче са ратифицирали спорната Конвенция от Истанбул, тъй като мнозина имат сериозни съмнения относно текста й и потенциалното бъдещо правно тълкувание на тези текстове.

Ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието срещу жените остава само като формален ангажимент. Този повърхностен формализъм не помага на жертвите.

Единственото ефективно решение е образованието, което още в детството учи на уважение към достойнството на всеки човек. Държавите-членки на ЕС са отговорни за въвеждането на такова образование. Заедно с местните общности и родителите, те могат да създадат най-добрите практики и форми на образование, като същевременно защитават жертвите на насилие и наказват нарушителите.

Какво представлява Истанбулската конвенция?

Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция) е всеобхватен международен договор, който има за цел да хармонизира части от националното законодателство относно насилието срещу жени и домашното насилие. Това е смесено споразумение, което означава, че някои аспекти на неговите разпоредби попадат в компетентността на ЕС, докато други аспекти попадат в компетентността на държавите-членки. 

Самата Европейска комисия потвърди, че „държавите-членки остават компетентни за съществени части от Конвенцията”. 

Истанбулската конвенция е ратифицирана от половината държави-членки на ЕС. На 11 май 2017 г. Съветът прие от името на ЕС две решения относно подписването на Истанбулската конвенция.

Какви са опасенията относно Истанбулската конвенция?
– Тя кодифицира спорното, несъгласувано определение за „пол“ като социална конструкция, която е независима от биологичната реалност. Това разбиране се отклонява от определението, дадено в „Договорите за ЕС“ относно „равенството между половете“, което се отнася до равенството между мъжете и жените (Article 2, TEU, Article 8, TFEU).

– Целта и е да премахне всяка „традиция, основана на стереотипните роли на половете“. Двойственият възглед за човечеството и брака, поддържан от всички основни религии, може да бъде заклеймяван като „традиция, основана на стереотипните роли на половете“ и по тази причина да бъде променен в образователните материали и учебни програми.

– Тя би могла да наруши правото на родителите да образоват децата си в съответствие с техните морални и религиозни убеждения, особено чрез предефиниране на пола (като социална конструкция) в образованието.

– Тя призовава за създаването на мащабен механизъм за мониторинг (GREVIO), който би могъл да подкопае националния суверенитет и да подкопае изключителната позиция на Съда на ЕС при прегледа на законосъобразността на актовете на ЕС.

Какво означават решенията на Съвета?
Докато Европейската комисия първоначално се стреми към широко присъединяване към Истанбулската конвенция, Съветът, представляващ държавите-членки, реши, че ЕС трябва да се присъедини само в границите на изключителната компетентност на ЕС, като се обърне особено внимание на въпросите, свързани с убежището и правното сътрудничество по наказателноправни въпроси (член 78, параграф 2, член 82 и член 83 от TFEU).

Какво решенията на Съвета не означават?
Решенията на Съвета от името на ЕС относно подписването на Истанбулската конвенция не означават, че държавите-членки са обвързани с Конвенцията по отношение на областите, които попадат в тяхната национална компетентност (освен ако не са ратифицирали конвенцията на местно равнище). Решенията на Съвета също така не означават, че държавите-членки са задължени по някакъв начин да ратифицират Истанбулската конвенция на национално равнище.

Държавите-членки не са задължени да въведат определението за пол като социална конструкция, нито са задължени да го включат в своите образователни или социални системи. Съдържат се всички съществени аспекти, които попадат в националната компетентност на държавите-членки (по отношение на образованието, църковната автономия, отношенията между родители и деца).
​
Процесът на ратифициране от ЕС на Истанбулската конвенция далеч не е приключил: това е дълъг процес, който може да отнеме до две години. Решенията за ограничено присъединяване (относно компетентността) обаче не могат да бъдат променени.

У нас
През април м.г. министър Екатерина Захариева е подписала Истанбулската конвенция от името на България. Решението за подписването е първата стъпка в процеса на присъединяване на ЕС към Конвенцията. След официалното подписване за присъединяването е необходимо да бъдат приети решения относно сключването на Конвенцията. За тези решения ще е необходимо одобрението на Парламента. 

Ако Парламентът ратифицира Истанбулската конвенция родителите ще бъдат обвинени в насилие срещу тяхното момиче, ако откажат да я третират като момче, ако дъщеря им така е пожелала и обратно. Същото може да се случи, ако родителите решат да потърсят медицинска помощ за детето си, което страда от разтройство на половата идентичност.

Разпоредбите на Истанбулската конвенция нарушават свободата на религията. Те ще принудят православните и католическите свещениците,  които са обвързани с абсолютно задължение за тайна на изповедта, да нарушат „тайнствения печат“ и своята религиозна свобода. 

Училища, вкл. религиозни, могат да бъдат санкционирани, ако не позволяват на момчетата, които се идентифицират с женския пол, да използват тоалетните и баните на момичета и обратно.

Конвенцията от Истанбул отнема правомощията на отделните страни-членки на ЕС, подкопавайки основите му.

Наскоро министърът на правосъдието г-жа Цачева заяви* в писмен отговор на запитване на депутата г-н Александров, че България възнамерява да пристъпи към въвеждане на дефиницията „полова идентичност“ или т.нар. „социален пол“,независим от биологичния пол на лицето, с ратифициране на Конвенцията.
​
Помогнете Българският парламент да отхвърли Истанбулската конвецния като подкрепите и споделите петицията на: http://civilactionbg.com/?p=222 

Подпиши петицията

Източник: Асоциация общество и ценности
По информация на: Алианс в защита на свободата (Alliance Defending Freedom), Парламентарна мрежа за критични въпроси (Parliament Network for Critical Issues), българския и международен печат

Още информация по темата:
Защитава ли от насилие жените Истанбулската конвенция?
*Отговорът на министър Цачева:http://parliament.bg/pub/PK/278688754-06-723.pdf

http://adfinternational.org/detailspages/blog-details/commentary/2017/05/12/istanbul-convention​
https://spectator.sme.sk/c/20628259/slovak-cabinet-postpones-ratification-of-istanbul-convention.html
http://pncius.org/update.aspx?id=181
Ратификацията на Конвенцията до момента: www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/210/signatures?p_auth=YG5WZCnB
Текстът на Истанбулската конвенция може да видите на: https://rm.coe.int/168046246f​

​последни редакции и допълнения по текста: 29.11.2017г.