От 1992г. Центърът по кризисни и травматични ситуации се грижи за силно психически травматизирани хора, претърпели различни форми на насилие като мъчения, систематичен побой, сексуални посегателства, грабежи, пътнотранспортни произшествия и природни катастрофи. През последните три години Центърът по кризисни и травматични ситуации, в сътрудничество с различни женски организации в Швеция и чужбина, е установил връзка с млади жени, пристигнали в Швеция по различен начин и пряко или непряко принудени да проституират.

Общото между всички тези жени са силните посттравматични стресови реакции под формата на сериозни психически разстройства, като например проблеми със съня и концентрацията, възвръщащо се чувство на страх и паника, дълбоки депресии, сериозни аноректични реакции, деструктивно поведение, комбинирано със значителна липса на контрол и склонност към самоубийство. 

Освен силните психически разстройства, които измъчват тези жени, в поведението им се наблюдава и наличието на дълбоко чувство за срам и вина. Те почти нямат самочувствие. Ниското им и отрицателно мнение за себе си ги прави беззащитни и ги превръща в лесни жертви на нови посегатели. Необходима е продължителна психотерапия, за да им се помогне да преодолеят проблемите със срама и вината и да си изградят нова защита. При тези жени често се наблюдава една несигурна идентичност, граничеща със симптома на граничната линия, което ги прави изключително уязвими към полагане на нови усилия. 

Всички жени, установили контакт с Центърът по кризисни и травматични ситуации, споменават, освен за трудния период на проституиране в Швеция и други страни в Европа, за едно тежко детство с ранни раздели, груб и систематичен физически тормоз, а в повечето случаи и сексуални посегателства във възрастта от шест до тринадесет години. 

Контактът с мъжете, които постепенно ги примамват към пътувания в Западна Европа, в повечето случаи се описва като излъгана надежда. Мъжът е един вид спасител от тежката ситуация, който с чар, примамки и лъжи успява да прелъсти жената, намираща се в труден период на съзряване или зрялост. Това означава, че жертвата тълкува света с прости, поляризирани термини, например: „моят живот е нещастен, никой в света не ме разбира, не ме обича, не ми мисли доброто, но този мъж е мил, красив, богат и обещава да промени живота ми, така че никога да не ми се налага да се връщам отново към това, което съм преживяла досега”. 

Обърнете внимание, че става въпрос за млади момичета, израснали в много лоша среда, с родители, изцяло пренебрегнали ролята си да ги възпитават и закрилят. Вместо това от ранна възраст ги подлагат на физически и психически тормоз. 

Връзката, между младата жена, попаднала в капана на проституцията, и мъжът, причинил тази ситуация, има особен характер. Тези мъже се възприемат като герои и подлеци, като спасители и врагове, като любовници и насилници. Това от своя страна поражда противоречиви чувства у много жени към мъжете, които са ги измамили и са ги принудели да проституират. Чувства на презрение и идеализиране, на омраза и защита. В някои крайни случаи жените развиват особен вид лоялност като защитават мъжете на всяка цена. 

Идентификация с агресора, „Стокхолмски синдром”, психологическо промиване на мозъци и манипулация са клинични понятия, които се срещат в литературата и се използват в опит да се обясни развитието на тази парадоксална връзка на зависимост. В повечето случаи става въпрос за силно чувствително взаимоотношение, което се характеризира с психологически контрол, подчинение, заплаха и манипулация. При жени, изложени на подобен психологически натиск, съществува тенденция към развитие на тежко деструктивно поведение, анорексия, булимия, дълбоки депресии и употреба на наркотици. Наблюдават се също и преки и непреки опити за самоубийство. 

Лечението на чужденки, пристигнали в Швеция като жертва на трафика на хора в тежко психическо състояние, според горното описание, е голямо предизвикателство за шведското здравеопазване. В днешната ситуация малко специалисти психиатри в Швеция провеждат подобен курс на лечение. 

Луис Рамос-Ругиеро, Началник по дейността, Лег. психолог, лег. психотерапевт 
Спец. Клинична психология 

Брита Хенестранд, Лег. лекар, спец. Обща медицина и психиатрия.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *