от доц. Марк Регнерус
Публикувано проучване, позоваващо се на New Family Structures Study (NFSS), (Изучаване на нови семейни структури), the Early Childhood Longitudinal Study (ECLS), Преброяването в САЩ (ACS), Канадското преброяване и Националната здравноосигурителна система (NHIS), разкриват, че децата израснали заедно с женени майка и баща се справят най-добре.
Проучване, публикувано във февруарския брой от 2015 на Британското списание за образование, общество и поведенческа наука е най-обстойното към момента по темата за еднополовите домакинства и емоционалните последствия за децата. То анализира 512 деца от еднополови родители, изготвено от група от над 207 000 ответници, участвали в американското Национално здравно изследване в даден момент между 1997 и 2013 г.
Резултатите разкриват, че при осем от дванадесетте психометрични мерки рискът от клинични емоционални проблеми, проблеми с развитието или използване на услуги за лечение на психично здраве е почти двоен при деца с родители от един и същи пол, спрямо тези с родители от противоположния пол. Оценката на сериозните емоционални проблеми при деца с родители от един и същи пол е 17%, в сравнение със 7% при родителите от противоположния пол, след като се адаптират спрямо възрастта, расата, пола, образованието и доходите на родителите. Степените на наличие на синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност са били по-високи: 15,5 в сравнение със 7,1 процента. Същото важи и за умствените увреждания: 14.1 срещу 8 процента.
Авторът на изследването, социологът Пол Сълинс, оценява разнообразието от различни хипотези за различията, включително сравнителната стабилност при пребиваване в семейството, опита на стигмата или тормоза, родителските емоционални проблеми (6,1% при родителите от един и същи пол, срещу 3,4% ) и биологичното привързване. Всеки един от тези фактори влошава емоционалното здравословно състояние на децата, но само последният от тях – биологични родители, включва почти цялото разнообразие в емоционалните проблеми. Докато осиновените деца са изложени на по-голям риск от емоционални проблеми като цяло, осиновяването не повлиява разликите между децата от домакинства от един и същи пол и от домакинства от друг пол. Също така си струва да се отбележи, че макар тормозът очевидно да влошава емоционалното здраве, не е имало разлика по този показател между децата на родители от един и същи пол и тези на родители от противоположен пол.
Откритите критици най-вероятно ще се фокусират върху факта, че не е възможно две майки или двама бащи да се наслаждават на биологичната си връзка с дете, което предполага че, резултатите от проучването не разкриват нищо стойностно за домакинства с родители от един и същи пол. Противно на това, проучването разкрива много неща. А именно, не съществува равностоен заместител на омъжените биологични майка и баща, които едно дете може да има в живота си като траен дар. Това не е гаранция за успех. Това не винаги е възможно. Но възможностите за емоционални проблеми са два пъти по-големи без него. Някои критици могат да припишат емоционалните различия в здравето на реалностите на „осиновяването от непознати“, но по-голямата част от двойките от един и същи пол в Националната здравноосигурителна система включваха един родител с биологична връзка с детето.
Дори изследванията на „планираните“ семейства от едни и същи пол – тези, създадени чрез асистирана репродуктивна технология (ART) – разкриват значението на биологичните връзки. Сълинс отбелязва, че подобни проучвания отдавна признават, че липсата на съвместни биологични връзки създава специфични трудности и релационни натоварвания. Биологичната и небиологичната майка са подложени на конкуренция, съперничество и ревност по отношение на концепцията и родителските роли, с които двойки от противоположния пол никога не се сблъскват, и които за засегнатите деца могат да доведат до тревожност в тяхната сигурност и идентичност.
Изследването на населението включва над 2700 двойки от един и същи пол, дефинирани като „лица, чийто съпруг или съжителстващ партньор са от същия пол като техния.“ Това е мярка, подобна на тази, използвана за преброяването в САЩ. Предимство е яснотата относно сексуалната или романтичната природа на партньорството (изключва тези, които са съквартиранти от един и същи пол). Сред тях 582 са имали деца в домакинството под 18 години. Серията от въпроси е завършена от 512 от тях.
Всъщност проучванията на населението, включващи еднополовите домакинства с деца, са склонни да разкриват едно и също нещо, независимо от източника на данни. Това свидетелства за предимствата на произволния подбор на изследваните лица и за порочността при непроизволния подбор, за която в друго публикувано изследване Сълинс казва, че насърчава „силната пристрастност, водеща до фалшиви положителни резултати, при подбрани двойки родители от един и същи пол. “ Той е прав. Публикуваното изследване, използващо изследването на Новите семейни структури, Longitudinal Study Early Childhood, Преброяването в САЩ (ACS), Канадското преброяване и сега Националната здравноосигурителна система (NHIS) разкриват съизмерими основни резултати, а именно, че децата, които растат с омъжени майка и баща живеят най-добре.
Марк Регнерус е доцент по социология в Тексаския университет в Остин, изследовател в Центъра за изследване на населението и старши сътрудник в Института за изследване на семейството и културата в Остин.
Източник: http://www.thepublicdiscourse.com/2015/02/14417/
Превод със съкращения от английски език: Асоциация общество и ценности
