Има ли право Съдът на ЕС да редефинира брака в общността?

Обстоятелства по делотоДелото Коман разглежда случая на румънският гражданин Адриан Коман и неговият партньор, гражданин на САЩ Робърт Клайбурн Хамилтън, които сключват еднополов брак в Белгия през 2010г. Когато Румъния, в съответствие с националното си законодателство, отказва да признае бракът им в Румъния, те решават да съдят правителството. Двойката твърди, че тяхното право на свободно движение в рамките на ЕС е било нарушено. През 2016 г. румънският Конституционен съд отправя запитване към Съда на ЕС с искане за дефиниране  понятието „съпрузи“ в законодателството на ЕС, касаещо правото на свободното придвижване.

Адриан Коман е международен директор по програми за правата на човека на Фондация „Аркус“, която финансира случаите на ЛГБТ по целия свят. През 2012 г. Фондация „Аркус“ финансира Държавния департамент на САЩ с 1 милион долара за популяризиране на правата на ЛГБТ по целия свят.

Текущо правно положение
В настоящата правна рамка г-н Коман и г-н Хамилтън ще се считат за:
– Съпрузи в тези държави от ЕС, където брака между лица от един и същи пол е узаконен;
– Законно съжителстващи партньори в държавите от ЕС, в които не е приет брака между лица от един и същи пол, но е легално фактическото съжителство между лица от еднакъв пол;
– Партньори в държавите, в които не е признат еднополовия брак, нито еднополовото фактическо съжителство. 
Това е спорната ситуация, за която Съда на ЕС предстои да се произнесе официално на 5 юни т.г.

Възможни резултати от случая:
1. Вследствие на позицията на Европейската комисия и на становището на генералния адвокат по делото Coman, Съдът на ЕС може да наложи на всички държави-членки на ЕС признаване на брака на лица от един и същи пол, сключен в чужбина. Съдът на ЕС ще трябва да определи понятието „съпрузи,“ като автономен термин на ЕС, включващ еднополовите съпрузи.

2. Съдът на ЕС може да остави всяка страна да определи какво включва понятието “съпрузи”, но да твърди, че жалбоподателите са „членове на семейството“, на които трябва да бъде предоставена форма на закрила, най-вероятно под формата на фактическо съжителство. Това би наложило на всички държави-членки на ЕС узаконяването на фактическото съжителство между лица от един и същ пол.

3. Съдът на Европейските общности може да остави всяка страна да решава самостоятелно по отношение на понятието “съпрузи” и да установи, че жалбоподателите са „фактически партньори“, които имат право на пребиваване и евентуално други права в приемащата държава, в зависимост от националното законодателство (това е позицията поддържана от Румъния, Латвия, Унгария и Полша, но е малко вероятно да бъде приета от Съда на ЕС).

Най-вероятният изход от делото
Съдът на ЕС най-вероятно ще избере вариант 1 и ще тълкува „съпрузите“ в законодателството на ЕС за свободното движение, като включващ „съпрузи от един и същ пол“. Генералният адвокат Wathelet вече заяви на 11 януари 2018:
Терминът „съпруг/съпруга“ включва, в светлината на свободата на пребиваване на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, съпрузи от същия пол.

Генералният адвокат изтъква, че понятието „съпруг“ по смисъла на директивата се позовава на отношения, основаващи се на брак, като същевременно е неутрална по отношение на пола на засегнатите лица и безразлична към мястото, където е сключен този брак. В този контекст генералният адвокат счита, че с оглед на общото развитие на обществата на държавите-членки на ЕС през последното десетилетие в областта на разрешаването на браковете между лица от един и същи пол, съдебната практика на Съда, според която „според определението, общоприето от държавите-членки, терминът „брак“ означава съюз между две лица от противоположния пол“ не може повече да бъде следвана.

Какво ще означава това?
Решението няма да налага автоматично легализирането на брака за лицата от един и същи пол, но на първоначален етап ще важи за „признаване“ на брака на лица от един и същи пол, сключен в чужбина. Това би означавало, че всички държави-членки на ЕС (включително тези, които имат конституционна защита на брака като съюз на един мъж и една жена или тези, които забраняват „брака“ и гражданското партньорство между лица от един и същи пол в своето вътрешно право) следва да предоставят съпружески права на лицата от един и същи пол, сключили брак извън тяхната територия.

Съдебното решение вероятно няма да посочи точното съдържание (права и задължения) на двойката от един и същи пол, които са се оженили зад границата и чиито партньори са признати за „съпрузи“. Това означава най-малкото, че първоначално ще бъде дадено на държавите-членки да определят какви са правата и задълженията, които „съпрузите“ от един и същи пол ще имат, въз основа на сключения навън брак.

Държавите-членки ще имат две определения за „съпрузи“. Едно във вътрешния си правен ред (вътрешно установено чрез демократично гласуване, включително референдуми), и едно „внесено“ от други държави-членки. 

Това би имало огромни отрицателни последствия:
– Това ще надхвърли установената национална компетентност в областта на брака и семейството.
– Това ще създаде правен хаос и конфликт на норми, включително и установени такива в националните Конституции. Понятието „съпрузи“ е дълбоко свързано с основните институции в областта на семейното и гражданското право и гражданското производство. С две подобни дефиниции ще се наложи пренаписване на законите за семейни отношения, осиновяване, кръвни връзки, заетост, данъци, отпуск по майчинство и бащинство, социални помощи и други.
– Това ще подкопае правната сигурност и предвидимостта, създавайки повече хаос и разделение, а не повече хармонизация.
– Това ще възпрепятства и подкопае свободата и демократичния процес на национално равнище, като създаде пречки за включване на определението за брак като съюз на един мъж и една жена (като референдума в Румъния например).
– Държавите-членки няма да могат да запазят националната си закрила по отношение на естествения брак, тъй като те няма да могат да обосноват разликата в съдържанието на двете категории съпрузи: национални и трансгранични. 

Например, за държавите-членки ще бъде трудно да спазват регламентите, според които само хетеросексуални съпрузи имат право да осиновяват деца. От страх от  или чрез проактивни действия насочени срещу предполагаема дискриминация държавите-членки на ЕС ще се окажат принудени в крайна сметка да регулират брака между лица от един и същ пол.

Налагайки признаването на двойките от един и същи пол, които се женят в чужбина като „съпрузи,“ независимо къде пътуват, дори в противоречие с Конституцията на приемащата държава, Съдът на ЕС ще направи първата стъпка в налагането на бракове между лица от един и същ пол, приемането на осиновяванията от еднополови двойки и свързаните с това права на общоевропейско равнище. По този начин Съдът на ЕС намалява националната компетентност в областта на брака и семейството и пренебрегва националните процеси в тази област.

Към момента 6 държави-членки (Румъния, България, Латвия, Литва, Полша и Словакия) не признават фактическото съжителство на лица от един и същи пол. 14 държави-членки определят брака като съюз между мъж и жена. Шест от тези държави са приели тази дефиниция и в своите Конституции. 

Свободното движение на хора не е неограничено; то не може да се използва като инструмент за ограничаване или умишлено подкопаване на най-важните аспекти на социалния живот и основните обществени институции. Принуждаването на държава-членка, въпреки демократично заявената и позиция, да измени националното си законодателство като редефинира брака, ще даде сигнал, че демократично изразената воля на гражданите на ЕС, по отношение на брака и семейството, не заслужава да бъде защитавана и зачитана.

източник: Асоциация общество и ценности
 – – – – – – – – – – – 
Делото Coman и др.: http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-673/16

Доклада на фондация ARCUS за 2012г.: https://issuu.com/emersonwajdowiczstudios/docs/arcus_ar2012_social_justice

Позицията на генералния адвокат по делото Coman & others:
https://eur-lex.europa.eu/content/news/CJ_term-spouse-same-sex-marriage.html