Съдът на ЕС не поиска легализиране на еднополовите бракове, но постанови, че връзки „родител-дете“ при еднополовите двойки, законно признати в една държава-членка, следва да бъдат признати от приемащата държава, за целите на свободното придвижване в ЕС.
На 14 декември 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по делото В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“ по преюдициално производство. Случаят се отнася до свободното движение на граждани на ЕС между държавите-членки на ЕС съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. Основният въпрос бе дали Директивата може да бъде приложена по такъв начин, че да задължи държавите-членки, които определят брака като съюз между един мъж и една жена, да признаят, че детето има две майки и да издадат акт за раждане като такъв, да предоставят на двете жени правото да придружават това дете, когато детето се придвижва между държавите-членки.
През 2018 г. В.М.А. (български гражданка) и К.Д.К. (гражданка на Обединеното кралство и роден в Гибралтар) сключват еднополов съюз в Гибралтар. През 2019 г. те имат дъщеря (С.Д.К.А.), която живее с двете майки в Испания. На дъщерята е издаден акт за раждане от испанските власти, посочвайки В.М.А. като „Майка А“ и К.Д.К. като „Майка“. През 2020 г. В.М.А. кандидатства в Столична община в България за акт за раждане на С.Д.К.А. Удостоверението е било необходимо за издаване на български документ за самоличност. С.Д.К.А. има българско гражданство и следователно статут на гражданин на Европейския съюз. Поради българското национално законодателство (където бракът се дефинира като съюз между един мъж и една жена и понятието „пол“ трябва да се разбира в биологичен смисъл), образецът на акта за раждане на Столична община има само една клетка за „майката“ и друг за „баща“ и само едно име може да се появи във всяко поле. Следователно Столичната община отказва акта за раждане на дъщерята (С.Д.К.А.) поради: (а) липса на информация относно самоличността на биологичната майка и (б) позоваването на две майки в акта за раждане е в противоречие с обществен ред на България, който не разрешава брак между две лица от един и същи пол.
Съдът призова българското правителство да 1. Издаде лична карта или паспорт на детето (не непременно акт за раждане) и 2. Да признае испанския акт за раждане, позволяващ правото на детето да се движи и пребивава свободно на територията на държавите-членки с В.М.А. и К.Д.К. Съдът обяви, че това е в най-добрия интерес на детето.
Решение на Съда на ЕС във В.М.А.
Бракът, гражданството и родителството са в рамките на националната компетентност
Съдът потвърди, че всяка държава-членка трябва да определи условията за придобиване и загуба на гражданство (параграф 38) и правото на ЕС не отклонява тази компетентност. Освен това Съдът също така потвърди, че държавите-членки са свободни да решават дали да признаят законно еднополовите съюзи и/или родителството за лица от същия пол, съгласно националното си законодателство (параграф 52).
Публична политика
В същото време Съдът заяви, че въпреки че националните идентичности на държавите-членки трябва да се зачитат съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС (параграф 54), Съдът многократно постановява, че концепцията за обществен ред като оправдание за нарушаване на основна свобода трябва да се тълкува стриктно, в резултат на което нейният обхват не може да се тълкува едностранно без никакъв контрол от институциите на ЕС (параграф 55).
Свободно движение на еднополови двойки и деца в ЕС и документите, позволяващи това
Въпреки че Съдът заявява, че не се намесва в националната компетентност на своите държави-членки, лице с гражданство на ЕС има право, съгласно член 21, параграф 1 от ДФЕС, да се движи и пребивава свободно на територията на държавите-членки. Следователно, за целите на трансграничното движение, двете майки и тяхното гражданско състояние (параграф 52) трябва да бъдат признати от всички държави-членки (включително България), както и правото им да придружават това дете, когато детето се движи свободно между държавите-членки. Връзката родител-дете, законно установена от испанските власти, също трябва да бъде призната за целите на трансграничното движение (параграфи 48-49).
Освен това, за да й даде възможност да упражни правото си да се движи и да пребивава свободно с родителите си, детето трябва да притежава документ, в който те са посочени като лица, които имат право да пътуват с това дете. По този начин другите държави-членки са задължени да признаят испанския акт за раждане (параграфи 50-51). Освен това държавите-членки трябва да издават на собствените си граждани лична карта или паспорт, в които се посочва тяхната националност (параграф 43). Личната карта или паспорта трябва да се даде независимо дали дъщерята има акт за раждане или не (ал. 45). Тук компромисът е, че на практика това означава, че държавата членка не трябва да издава акт за раждане, а трябва да издаде лична карта или паспорт, тъй като С.Д.К.А. е българска гражданка.
Най-добър интерес на детето
Съдът твърди, че е в най-добрия интерес на детето и правото на детето да поддържа контакт с двамата си родители и това е от първостепенно значение (параграф 59). Съдът посочва, че правото на семеен живот по член 7 се прилага и за хомосексуалните двойки и детето не може да бъде лишено от това право или връзка с един от родителите си, когато упражнява правото си да се движи и пребивава свободно в рамките на ЕС или това право да не бъде невъзможно или прекомерно затруднено, защото родителите й са от същия пол (параграф 65).
Коментари около фактите по случая
Няма яснота дали дъщерята е „гражданка на Испания“, тъй като там е получила акта си за раждане. Не е ясно дали има действителна небрежност или вреда, причинена на детето от непредоставяне на акта за раждане и лична карта (защото тя също е с българско гражданство). Не става ясно дали и сега тя не може да се движи свободно в ЕС.
Коментари по решението на Съда
Въпреки че Съдът твърди, че зачита националната и конституционната идентичност на държавите-членки, съгласно член 4, параграф 2 от ДЕС, той също така твърди, че националният обществен ред като ограничение на основните права трябва да се тълкува тясно и трябва да има някаква форма на контрол от страна на ЕС. Този „контрол от ЕС“ в случая се ограничава до признаването на връзката родител-дете (законно призната в една държава-членка на ЕС) в рамките на еднополовите отношения за целите на упражняване на правото на свободно движение в рамките на ЕС. И все пак текущото политическо развитие около този случай не бива да се пренебрегва, тъй като Европейската комисия в момента работи по директива за задължително признаване на трансграничното родителство (съгласно член 81.3 от ДФЕС), която се очаква да предложи през 2022г.
Какво е важно да се знае по случая?
Важно е да се съобщават границите на това решение. Противно на заявеното от ЛГБТ лобито, Съдът не поиска общоевропейско легализиране на еднополовите бракове, а по-скоро заяви, че връзки родител-дете в рамките на еднополовите отношения, които са законно установени в една държава-членка на ЕС, трябва да бъдат признати от приемащата държава за целите на трансграничното движение в ЕС. В решението не се споменава как трябва да стане това признаване, нито правните последици за националните институции като брачната, особено в държави-членки на ЕС, като България, където има конституционна защита на брака между мъж и жена.
