Наричан „Закон за цифровото наблюдение“, ключовият законодателен акт на ЕС за онлайн платформите навърши една година през февруари 2025 г.
Европейският Закон за цифровите услуги (Digital Service Act – DSA), който влезе в сила през февруари миналата година, беше обявен за исторически закон, предназначен да въведе ред в цифровия свят. Въпреки това под повърхността на предполагаемата защита на демокрацията се крие рамка, изпълнена с прекомерни правомощия, двусмислие и ерозия на основните свободи.
Европейската комисия твърди, че Законът за цифровите услуги (ЗЦУ) е необходим за „защита на демокрацията“ чрез борба с така наречената „подвеждаща информация“, „дезинформация“ и „реч на омразата“ онлайн. Той обещава да създаде по-безопасно онлайн пространство, като държи цифровите платформи – особено „много големите онлайн платформи“ (VLOP) като Google, Amazon, Meta и X – отговорни за адресиране на тези термини.
Прилагането му, обаче, поражда сериозни опасения. Като задължава премахването на широко дефинирано „вредно“ съдържание, това законодателство създава предпоставки за масова цензура, ограничавайкизаконната и истинна реч под прикритието на мерки за съответствие и безопасност. Резултатът ще бъде един стерилизиран и строго контролиран интернет, в който свободният обмен на идеи е задушен.
В крайна сметка Законът на ЕС за цифровите услуги ще позволи заглушаването на мнения онлайн, които не се харесват на управляващите.
Свободата на словото е крайъгълен камък на демократичното общество и включва правото да се изразяват непопулярни или противоречиви мнения. Поради тази причина ADF International се ангажира да гарантира, че правото на свобода на словото е силно застъпено.
Последиците за свободата на словото
Регулаторната рамка на Закона за цифровите услуги има дълбоки последици за свободата на словото.
Съгласно ЗЦУ технологичните платформи трябва да предприемат действия срещу „незаконно съдържание“, като премахват или блокират достъпа до такъв материал в определен срок. Определението за „незаконно съдържание“ обаче е изключително широко и включва неясни термини като „реч на омразата“ – основна част от фокуса на ЗЦУ.
ЗЦУ се позовава на Рамковото решение на ЕС от 28 ноември 2008 г., което определя „речта на омразата“ като подбуждане към насилие или омраза срещу защитена група лица или член на такава група. Тази кръгова дефиниция на „реч на омразата“ като подбуждане към омраза е проблематична, тъй като не уточнява какво точно означава „омраза“.
Поради неясния си и субективен характер законите за „речта на омразата“ водят до противоречиво тълкуване и прилагане, като разчитат повече на индивидуалното възприятие, отколкото на ясни, обективни вреди. Освен това липсата на единна дефиниция на ниво ЕС означава, че това, което се счита за „незаконно“ в една държава, може да е законно в друга.
Предвид всичко това технологичните платформи са изправени пред непосилната задача да наложат единни стандарти в целия ЕС.
Последиците от ЗЦУ няма да се ограничат само до Европа. Съществуват основателни опасения, че ЗЦУ може да цензурира словото на гражданите по целия свят, тъй като технологичните компании могат да наложат по-строги правила за съдържанието в световен мащаб, за да се съобразят с европейските изисквания.
Големи технологични платформи
Технологичните платформи не само премахват явни нарушения – те започнаха да премахват и изказвания, които могат да бъдат определени като „вредни“. Ако публикувате политическо мнение или споделите туит, който някои хора могат да сметнат за обиден, той може да бъде маркиран от алгоритъм. За да избегнат огромни глоби или санкции, платформите ще проявят предпазливост и ще премахнат публикацията ви, дори ако тя е напълно законна.
Платформите разчитат на автоматичното отстраняване на „вредна“ информация. Широко известно е, че тези инструменти са неточни, често не отчитат контекста и поради това маркират важно и законно съдържание. И ако алгоритмите не маркират вашето съдържание, това може да са обикновени потребители, които не са съгласни с това, което казвате.
Случай на предполагаема „реч на омразата“
Има много случаи, в които законите за „речта на омразата“ са били насочени срещу лица, които мирно са изразявали своите възгледи онлайн, дори преди влизането в сила на ЗЦУ. ADF International подкрепя правната защита на Пайви Ресанен (Päivi Räsänen), финландска депутатка и баба на 12 деца, която е подведена под наказателна отговорност за „реч на омразата“.
Пайви споделя своите религиозни възгледи за брака и сексуалната етика в туитър през 2019 г., в радиопредаване и в брошура от 2004 г., написана за нейната църква, в която централно място заема библейският текст „мъж и жена ги създаде“.
Пайви премина през два съдебни процеса и години на обществен натиск, преди да бъде единодушно оправдана по обвиненията в „реч на омразата“ както от Окръжния съд в Хелзинки, така и от Апелативния съд. Въпреки оправдателната присъда, държавният прокурор обжалва делото и го отнася до Върховния съд на Финландия.
Очевидно е, че тези закони не се отнасят само до борбата с омразата и насилието, а по-скоро могат да бъдат насочени към всяка реч, която се смята за противоречива или която оспорва статуквото.
Санкции за неспазване на Закона за цифровите услуги на ЕС
Санкциите за неспазване на Закона за цифровите услуги на ЕС са строги.
Платформите, които не спазват изискванията и имат повече от 45 милиона активни потребители, могат да бъдат глобени с до 6% от глобалния си годишен оборот. За технологични платформи като Google, Amazon, Meta и X това означава милиарди евро. Така че дори най-големите технологични компании не могат да си позволят да не спазват разпоредбите на ЗЦУ.
Ако дадена платформа многократно не спазва изискванията на ЗЦУ, Комисията на ЕС може да наложи временна или постоянна забрана, което може да доведе до пълното ѝ изключване от пазара на ЕС. За платформите, които разчитат в голяма степен на този пазар, това би означавало загуба на достъп до един от най-големите цифрови пазари в света.
Рисковете са големи и технологичните платформи ще се постараят да ги спазят – понякога за сметка на фунадемталното човешко право на свобода на словото.
Раздел 230, ЗЦУ и Законът за онлайн безопасност на Обединеното кралство
САЩ, ЕС и Обединеното кралство прилагат различни подходи към регулирането на онлайн словото. Докато Раздел 230 защитава платформите от отговорност в САЩ, Законът за цифровите услуги и Законът за онлайн безопасност на Обединеното кралство налагат по-строги правила за модериране на съдържанието, като изискват от платформите да премахват „незаконно“ и „вредно“ съдържание или да бъдат подложени на строги санкции.
По-долу е представено сравнение на начина, по който всяка от тези рамки третира отговорността на платформата, свободата на словото и правителствения надзор:
| Относно: | САЩ (раздел 230) | ЕС (Закон за цифровите услуги) | Обединеното кралство (Закон за онлайн безопасността) |
| Правното основание | Първата поправка защитава свободата на словото; Раздел 230 защитава платформите от отговорност. | Регламент на ЕС относно прозрачността и отчетността, който води до модериране на съдържанието. | Законодателство на Обединеното кралство, регулиращо онлайн съдържанието с цел предотвратяване на вреди, със строго прилагане. |
| Отговорност на платформата | Раздел 230 защитава платформите от отговорност за повечето съдържание, създадено от потребителите. | Големите платформи трябва да премахват незаконно съдържание или да бъдат санкционирани. | Платформите трябва да премахват вредно, но законно съдържание или да бъдат глобявани. |
| „Реч на омразата” | Защитена, освен ако не подбужда към непосредствено насилие. | Платформите трябва да премахват незаконната „реч на омразата“. | Платформите трябва да намаляват рисковете от „подвеждаща информация“, особено за децата. |
| “Подвеждаща информация„ | По принцип е защитена от законите за свободата на словото. | Платформите трябва да предприемат действия срещу „системни рискове“, като „подвеждаща информация“. | Платформите трябва да ограничават рисковете от „подвеждаща информация“, особено по отношение надецата. |
| Правителственацензура | Правителството не може да цензурира речта, освен в редки случаи (напр. подстрекаване към насилие). | „Доверени докладчици“ могат да сигнализиратза премахване, но се прилага независим надзор. | Регулаторният орган (Ofcom) прилага правилата, а платформите трябва да ги спазват. |
„Забрана на съдържанието в сянка“
В цифровата ера все повече разчитаме на цифровите технологии за предаване и получаване на информация. От съществено значение е свободният поток от информация да не се контролира от безотговорни надзиратели, които следят какво може и какво не може да се каже.
Позицията на ADF International е ясна: това законодателство ще доведе до опасно превишаване на правомощията, което застрашава самите свободи, които то твърди, че защитава.
През януари нашият правен екип присъства на пленарна сесия и дебат в Европейския парламент в Страсбург относно прилагането на Акта за цифровите услуги. Дискусията изведе на преден план сериозни опасения от целия политически спектър относно това как ЗЦУ може да повлияе на свободата на словото и изразяването — и с право.
Европейски парламент
Няколко членове на Европейския парламент (ЕП), които първоначално подкрепиха законодателството, изразиха сериозни възражения срещу ЗЦУ, като някои от тях призоваха за неговото преразглеждане или отмяна. Съществен повод за спорове беше възможността за т.нар. „забрана на съдържание в сянка“ – премахване на съдържание без достатъчна прозрачност.
Това включва случаи, в които потребителите може да не са наясно защо тяхното съдържание е било забранено, на какво правно основание или как могат да обжалват такива решения. В повечето случаи те не получават нищо друго освен общ отговор от изкуствен интелект и никакво обяснение.
Някои евродепутати, като френския евродепутат Виржини Жорон, нарекоха ЗЦУ „Закон за цифров надзор“.
Въпреки силната съпротива, представителят на Европейската комисия и представителят на Съвета на ЕС обещаха по-строго прилагане на разпоредбите на ЗЦУ. Те се зарекоха да засилят натиска върху свободата на словото чрез по-задълбочена проверка на фактите и прилагане на закони срещу „речта на омраза“, така че „“речта на омразата“ да бъде маркирана и оценена в рамките на 24 часа и премахната, когато е необходимо“.
Те не успяха да дадат изчерпателни отговори на изразените опасения относно възможността ЗЦУ да наруши основни права, като оставиха нерешени ключови въпроси относно неговото прилагане и последици.
Заключение: Закон за цифровите услуги на ЕС или „Закон за цифров надзор“?
Механизмите за прилагане на Закона за цифровите услуги на ЕС са изпълнени с неясноти. Термини като „дезинформация“, „фалшива информация“ и „език на омразата“ са твърде широки и неясни, за да служат като надеждна основа за ограничаване на свободното изразяване. Тези понятия могат лесно да бъдат използвани като оръжие, позволявайки на властимащите да контролират диалога и да потискат инакомислието в името на сигурността.
Като налага прекомерен натиск върху платформите да модерират съдържание, DSA създава риск от интернет, управляван от страх – страх от глоби, забрани и изразяване на собствено мнение. Ако този акт бъде използван, за да задуши открития диалог и потисне легитимния дебат, той ще подкопае самите демократични принципи, които твърди, че защитава.
Политиците трябва да преразгледат това законодателство, като гарантират, че усилията за регулиране на цифровата среда няма да бъдат за сметка на основните свободи.
Ангажиментът на Европа към свободата на словото изисква повече. Чрез нашия офис в Брюксел ние от ADF International оспорваме това законодателство, защото не е работа на правителствата или на неподотчетни бюрократи да налагат тесен възглед за допустимото слово в обществото.
Източник: https://adfinternational.org/commentary/eu-digital-services-act-one-year
Превод от английски език: сдружение „Асоциация общество и ценности“
