Критичен поглед върху проучването на ЕС на престъпленията на омраза срещу ЛГБТ хората в Европа

Има, обаче, някои факти, които трябва да бъдат взети под внимание, когато се разглежда този доклад:

1. Начинът, по който е проведено изследването, в някои отношения е озадачаващо. Може ли да покрие критериите за провеждане на едно сериозно научно изследване?

* На първо място, единствените хора, които могат да участват в проучването са само ЛГБТ хората. Това означава, че няма начин за сравняване на тяхното самовъзприемане с възприятието на обществото като цяло.

* Второ, въпросникът е много дълъг. Само хора, силно мотивирани да докажат, че са били дискриминирани ще попълнят 50-те въпроса. Още по-проблематично: изследването не се основава на проверими факти, но на схващането за дискриминация.

* Също така, един човек може да попълни въпросника, толкова пъти, колкото пожелае.

* Друг много проблематичен въпрос с проучването на ЛГБТ хората, е фактът, че въпросите, както и отговори в него са доста насочващи.

* Направените предложения в проучването надвишават правомощията на Агенцията за основните права, като например намека, че показването на повече зачитане на стила на живот на ЛГБТ хората от страна на религиозните лидери би било от полза. [1]

2. Но научните недостатъци на изследването не са единственият проблем на доклада на Агенцията за основни права. Числата в резултатите на второ четене изглеждат странни:

* За не голям брой от споменатите общо 23,000 престъпления от омраза, от анонимни ЛГБТ хора, полицията е била информирана. Вярно, не всичко се съобщава. Но толкова много хора, които да не съобщят на полицията? Трудно е за вярване!

* Блогът „The Bay Blog Turtle“ насочва вниманието към някои интересни факти за споменатите цифри: Твърди се, че действителният брой на случаите на насилие срещу ЛГБТ хора всъщност е доста нисък, като се има предвид, че страна като Германия, съставляваща 16% от населението на ЕС, има към 570 000 криминални случаи, включващи насилие в различна степен през 2011 година.  „16% от 23,000 [общо нападения преброени в проучването] ще бъде 3,680 нападения, но можем ли да кажем, че всички са станали в рамките на една година? Колко от тях влизат и в коя категория? Колко от тях всъщност са довели до физическо нараняване (за разлика от причинен „тормоз“ на дадено лице)? Като се има предвид, че ЛГБТ лобитата често твърдят, че 10% от населението са гейове и лесбийки, възможно ли е 3,680 нападения срещу ЛГБТ лица годишно – в сравнение с общо 570,000 докладвани престъпления, свързани с различна степен на насилие – всъщност да показват, че ЛГБТ лицата, по-рядко биват нападани от други хора? „[2]

3. Две много драматични реалности, свързани с насилието и ЛГБТ хората са изцяло игнорирани от доклада:

* Преди всичко, факт е, че хомосексуалните мъже и жени е много по-вероятно да се сблъскат с насилие в живота си. Въпреки това, този по-голям риск от насилие, срещу който са изправени, за съжаление се случва в рамките на взаимоотношенията помежду им. Изследване от 2002 г. от Greenwood и други се казва: „в представителна извадка на населението нивото на вероятност от насилие в отношенията между хомосексуалните мъже е значително по-високо от нивото на насилие от мъже към жени в хетеросексуална общност. Greenwood и др. отчитат: … разпространението на физически побой сред градското MSM население [мъже, които правят секс с мъже] (22,0%) е значително по-високо от това на годишната честота на тежко насилие (3,4%) или на годишната честота на общо насилие (11,6%) сред представителна извадка на жени, които са били женени или в съжителство с мъже. (Стр. 1968) „[3]

* Друг обезпокоителен факт е нарастващия брой измами при съобщаване на престъпления от омраза, включващи хомосексуални мъже и жени, които са наранени и твърдят, че са станали жертви на престъпления от омраза.

– Много драстичен пример е случаят на Чарли Роджърс от Небраска, която издълбала кръст в центъра на гърдите си и твърдяла по-късно, че трима мъже насилствено влезли в къщата и да я изтезават поради омразата си спрямо лесбийки. Тя била подведена под отговорност за неверни данни. [4]

– Джоузеф Бейкън, 22 годишен от Мисула, щата Монтана, използвал нараняванията по тялото си, които си причинил от несполучливо салто, да твърди, че са вследствие на престъпление от омраза срямо него.

– През май 2012 г. лесбийска двойка е подведена под отговорност затова, че е написала „убий гейовете“ на собствения си гараж.

– Когато в Уганда бе брутално убит Дейвид Кейто – хомосексуалист и активист за сексуалните права,  президентът на САЩ – Обама, Европейския съюз и правителствени служители от Великобритания призоваха правителството на Уганда да адресира хомофобията, да бъде домакин на публични гей прайдове и стартираха нагрдата „David Kato Vision & Voice.“ Малко след това обаче, след успешното приключване на полицейското разследване на смъртта на Кейто, става ясна причината за убийството му: той е бил убит от мъж проститутка, който бил бясен, затова че Кейто решил да не плати на мъжа за секса [5].

* Но агресията на някои ЛГБТ активисти става явна в насилието на ЛГБТ срещу онези, които не споделят техните вярвания: Много видим пример за тази враждебност е неотдавнашното нападение от страна на Femen активистите на епископа на Мехелен-Брюксел [6 ] или вербалната заплаха за живота на организатора на френските протести в защита на семейството [7].

Какво е решението? Повече закони срещу насилието спрямо ЛГБТ хората? Правните ни системи вече са забранили насилието. Не само срещу ЛГБТ хората, но и срещу всички хора. Това е така, както трябва да бъде. Защото всички мъже и жени са равни пред закона.

Агенцията за основните права предлага: Повече антидискриминационно законодателство. Отпадане разграничаването на сексуална ориентация в икономическото поведение на човек (чрез приемането на предложената Пета хоризонтална директивата за равно третиране). Но антидискриминационното законодателство създава неравенство чрез даване привилегии на опасенията на някои групи. Това нарушава личната автономност, свободата на съвестта и религията, както и правото на човек да се разпорежда със собствеността си.

Свързвайки, както някои твърдят – високата степен на насилие срещу ЛГБТ хората с издаването на антидискриминационно законодателство, изобразявайки Европа като конгломерат от закони… е целенасочена заблуда на хората. И да добавим – струваща много скъпо политика.

Anne Fleck

[1] Сравни: http://www.europeandignitywatch.org/de/day-to-day/detail/article/eu-fundamental-rights-agency-fabricates-victims-of-lgbt-discrimination-in-a-new-survey.html?utm=&cHash=d1b80e2cb1edb9f770bf837f48c78835
[2] http://www.turtlebayandbeyond.org/2013/eu-fundamental-rights-agency/eu-fundamental-rights-agency-bogus-lgbt-survey-yields-bogus-result/
[3] Journal of Human Sexuality (Narth), Volume 1, 2009, S. 85-86.
[4] Виж за пример: http://www.huffingtonpost.com/2013/04/19/charlie-rogers-gay-sentenced-_n_3117231.html
[5] Cf: http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/droi/dv/4_08letterfromuganda_/4_08letterfromuganda_en.pdf
[6] http://www.intoleranceagainstchristians.eu/case/archbishop-of-brussels-andre-leonard-attacked.html
[7] http://www.intoleranceagainstchristians.eu/case/lgbt-activists-calls-for-murder-of-catholic-campaigner.html