На 10 и 11 ноември в сградата на Народното събрание на бул. Дондуков се проведе кръгла маса за обсъждане на проекта за Семеен кодекс.
Организатори на събитието са Институтът за правни науки към БАН, Фондация „Център за изследване и политики за жените,“ със съдействието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, представлявана от проф. Огнян Герджиков.
Според директора на Института за правни науки доц. Веселин Цанков, целта на кръглата маса е да представи форум на авторите на законопроекта и научните среди и правната мисъл, юристи, съдии и адвокати и представители на неправителствения сектор да обсъдят основни положения в Семейния кодекс и да допринесат за обогатяване с аргументи и мотиви предстоящото му второ четене.
Image courtesy of FreeDigitalPhotos.net
На кръглата маса присъстваха юристи, адвокати, съдии и представители на неправителствени организации, подкрепящи Законопроекта за семеен кодекс. Сред участниците в дискусията бяха представителите на гей-организацията „Джемини”, сдружение „Настоящи и бъдещи майки“, фондация „Деца и родители отново заедно“, новосформираната неправителствена организация – „Бащи за отговорно родителство” и други.
Професор Огнян Герджиков заяви пред журналисти, че се надява новият Семеен кодекс да бъде разгледан на второ четене в правната комисия до Коледа, да се гласува в пленарната зала през пролетта и да влезе в сила до края на мандата на сегашното правителство.
Професор Цанка Цанкова, ръководител на експертната група разработила Законопроекта за семеен кодекс изложи новите промени, залегнали в кодекса.
Професор Катерина Буле-Волки, член на Комисията по европейско семейно право в Холандия сподели, че не е добре запозната с българския законопроект за Семеен кодекс. Волки посочи, че членовете на комисията, която тя представлява са се съсредоточили върху изработването на общи принципи в областта на семейното право. Тя поясни, че тези принципи не са извлечени от европейското законодателство и не са обвързващи, т.е. никое национално законодателство не може да бъде принудено да ги приеме. Целта на тяхното създаване е да се предостави модел и „да служат за вдъхновение“.
През втория ден на кръглата маса бе изнесен доклад на тема „ Съжителството без брак – законодателство в европейските държави” от проф. д-р Маша Антоколская от Русия, която в момента преподава в Свободния университет в Амстердам, Холандия.
Разгледани бяха 6 правни модела, които бяха наречени „стъпки” в различни европейски страни:
1. Нерегламентиране на съжителството.
2. Спорадични промени на законодателствата.
3. Специално законодателство, уреждащо минимална защита на фактическото съжителство.
4. Специално законодателство, уреждащо ограничена защита при съжителство, в което партньорите сключват договор за съжителство
5. Специално законодателство, уреждащо ограничена защита за съжителстващите партньори, които попадат в междинна категория на сключилите договор за съжителство и фактическо съжителство
6. Законодателство, уреждащо регистрираното партньорство, което почти се приравнява на брака (регистрирано съжителство „скандинавски тип”)
Според проф. Цанка Цанкова сме между втора и трета стъпка от правния модел.
Доцент Анна Станева направи предложение страната ни да върви стъпка по стъпка и каза, че промените в семейния кодекс отварят вратата за правното уреждане на тези модели, вкл. и еднополовите съжителства.
Проф. Маша Антоколская направи следните предложения към българския законодател относно фактическите съжителства:
– да се изключат родствените взаимоотношения
– да имат стабилен емоционален съюз от една година
– при случай на родени деца
– да могат да избират брачен режим на имущество
– да имат право за наследяване на имущество
Последната сесия бе на тема „Новото семейство – между институционализацията и автономията.”
Според г-жа Кметова, председател на Центъра за изследване и политики за жените, за изходна база трябва да се вземат правата на човека, а не моралните ценности. Тя призова за повече смелост и спорели, че след като фактическото съжителство е споменато в редица закони, Семейният кодекс не казва нищо ново.
Според доц. д-р Анна Станева, ако презумпцията за правата на човека стои зад този закон първо трябва да се приемат хомосексуалните връзки и за целта фактическите съжителства се приемат с презумпцията за бащинство.
Анета Генова от Български Хелзински комитет подкрепи изказванията, че има дискриминация срещу хомосексуалните двойки.
На кръглата маса бе представено социологическо проучване от д-р Алексей Помпоров от Института по социология към БАН на тема „Съжителството без брак – практики и обществени нагласи в България”.
Според проучването между 8 и 15% от хората живеят в съжителство.
На въпроса дали брака е отживелица, болшинството българи не са съгласни с това:
През 1999г. 81% не са съгласни, че бракът е отживелица и през 2008г. отново се запазва същият процент, който счита, че бракът не е отживелица. Направена бе костатацията, че България е уникална, защото семейството е ценност за българина.
Проучването показва, че между 60 и 80% от населението у нас са толерантни със съжителстващите без брак.
На въпрос от страна на проф. Цанкова с какви доводи може да се излезе срещу аргументите на Православната църква, които са основателни участниците в дискусията отговорили, че: „България е светска държава” и „от кога в България Църквата се произнася по обществен проблем?”
За участие и изказвания на кръглата маса не бяха поканени експерти и юристи от неправителствените организации, които се обявиха срещу въвеждането на фактическите съжителства.
Асоциация Общество и ценности напомня, че тази пролет 22 неправителствени организации, Светият синод на Българската православна църква, Католическата църква, Главното мюфтийство, евангелската общност, партиите Гергьовден и Общество за Нова България застанаха срещу промените в Семейния кодекс свързани с въвеждането на фактическото съпружеско съжителство.
