24 март, 2016 г. – Световната психиатрична асоциация (СПА) се присъедини към редица национални психотерапевтични организации в Европа и Северна Америка в осъждането на всички психотерапии, претендиращи за намаляване или премахване на хомосексуалното привличане у клиентите.
Според видния канадски психиатър Джоузеф Бергер твърдението на СПА представлява политическа позиция, която няма научна обосновка; организации като Алианс за терапевтичен избор и научна цялост (Alliance for Therapeutic Choice and Scientific Integrity) са категорични, че на хора, желаещи да намалят хомосексуалното си привличане, трябва да им бъде позволено да получат помощ.
Твърдението на СПА позволява на психиатрите и други психотерапевти законно да оказват помощ на хомосексуалистите, но само „за да им помогне да живеят по-спокойно, да намалят напрежението, да се справят със структурната дискриминация и да развият по-висока степен на приемане на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.“
Според възгледът на СПА терапията за промяна на ориентацията е погрешна по две причини. Първо, тя твърди, че „Няма сигурно научно доказателство, че вродена сексуална ориентация може да бъде променена,“ и второ, „Така наречените лечения на хомосексуалността могат да създадат среда, в която предразсъдъците и дискриминацията да процъфтяват и могат да бъдат потенциално опасни.“ Следователно, всяка терапия, „претендираща да лекува нещо, което не е нарушение, е напълно неетично.“
Тя продължава с описание на хомосексуалността като един от „нормалните варианти на човешката сексуалност“ и призовава за прекратяване на правната дискриминация срещу хомосексуалистите и “транссексуални” личности.
Същевременно д-р Бергер, изтъкнат психиатър от Торонто, бивш професор по психиатрия и изпитващ тези, които желаят достъп до професията, каза за LifeSiteNews „Подобни твърдения от големи основни организации са политически твърдения. Те не са научни.“
Хомосексуалността и транссексуалността са станали до такава степен политически „удобни положения“, добавя той, че „хората не слушат тези от нас, които представят същинската наука,“ нито големия брой клиенти, които „са се променили от идентифицирането си като хомосексуални и са станали нормално хетеросексуални.“
Бергер отбелязва, че лекуването на хомосексуалността не е нито ново, нито радикално. „Това е традиционна психодинамична психотерапия. … Тези, които са наясно със същинската научна литература, знаят, че процентите на успеха са доста добри.“
„Подобни твърдения като: “хомосексуалността е нормален сексуален вариант”… не са научни твърдения“, подчерта д-р Бергер. „Няма никаква наука в това. Личната политическа позиция е тази, която е подкрепяна от някои активисти и щом дадени хора са наясно с това, тя бива категорично отхвърлена в много страни.“
Що се отнася до твърденията, призоваващи за край на правната дискриминация, казва Бергер, това е по-скоро „крайно ляво, лишено от съдържание самозалъгване. … То няма нищо общо с науката или клиничната практика.”
Изявлението на СПА не отчита факта, че до 1973 г. хомосексуалността от гледна точка на прихиатрията е психично заболяване. След продължителна кампания от страна на хомосексуалистите, същата година Американската психиатрична асоциация гласува за изваждането й от листата на психичните болести в професионалната й „Библия“ – Диагностика и професионално ръководство.
Дори застъпниците за хомосексуалната кауза признават, че тази промяна е била политическа, а не научна. В статията: „Психични болести, които са изчезнали“, добавена към уебсайта BehaviorismandMentalHealth.com през 2011 г., Фил Хики написва: „Забележителното на това е, че премахването на хомосексуализма от листата на психичните болести не бе задействано от някакъв научен пробив. Нямаше никакъв нов факт или съвкупност от факти, които да стимулират тази голяма промяна. По-скоро реалността бе, че гейовете започнаха да вдигат много шум.”
Най-видният в световен мащаб практик, прилагащ терапията за „поправяне“, „обръщане“ или „промяна“, е д-р Джоузеф Николоси, който управлява клиника заедно със седем други терапевти в Калифорния, посветена на лекуването на хомосексуализма. Лечението в тази клиника е допринесло за хиляди успехи. Католик, който вярва, че репродуктивната биология на човечеството демонстрира вродеността на хетеросексуалността, Николоси поддържа същите общоприети вярвания на светската психотерапия отпреди 1973 г. (както и д-р Бергер) относно произхода на хомосексуализма.
Според него мъжката хомосексуалност е резултат от „класическа семейна патология,“ в която момче с вродени „темперамент, чувствителност и срамежливост“ е притиснато между „доминираща, натрапчива майка“ и „отдалечен, твърде критичен баща“.
Терапевтът и клиентът изследват емоционалната травма, преживяна в детството, за да разберат причините за хомосексуалното привличане и да намалят неговата сила. Терапията с говорене е традиционното средство, но д-р Николоси също използва т.нар. EDMR терапия (Десенсибилизация и повторна преработка на информацията чрез движение на очите), използвана за лечение на ветераните от Виетнамската война с посттравматично стресово разстройство.
Д-р Николоси е съосновател на Националната асоциация за проучване и терапия на хомосексуализма (НАПТХ), която понякога действа под егидата на Алианса за терапевтичен избор – лоби група за хора, които искат да получат помощ в областта на еднополовото привличане, и за терапевти като Николоси и Бергер.
НАПТХ помага на клиенти да се свържат с над 1 000 терапевти по света, желаещи да предоставят терапия за промяна, организира годишни конференции и представя научни изследвания, показващи, че промяната е възможна.
Превод и редакция: Асоциация Общество и Ценности
Източник: https://www.lifesitenews.com
снимка: shutterstock
