Най-опасното решение на Европейския съд до момента

Четиридесет и две години по-късно наблюдаваме отровния плод на това решение в развиващия се пред очите на цялото общество скандал с Американската федерация за планирано родителство (Planned Parenthood Federation of America). Чрез решението си по делото „Роу срещу Уейд” Върховният съд светкавично легитимира аборта за целия западен свят.

Може и трябва да направим тясна връзка със скорошното решение на същия Съд по делото „Обергефел срещу Ходжес”. Основавайки се на същите тези отровни скрити  права, решението създава „право“ на еднополов „брак“. Изобщо не се налага правните коментатори да чакат дълго, преди тежестта на това решение да се усети в международен план. Само 25 дни след решението по делото „Обергефел” Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) – най-висшият съд за човешки права в Европа с юрисдикция в над 47 нации, прави нещо, което само месеци преди това би било немислимо: създава европейско „право“ на еднополови граждански съюзи, цитирайки решението по делото „Обергефел” като доказателство за зараждащ се консенсус за международно признаване на еднополовите взаимоотношения.
​
Oт решението на ЕСПЧ по делото „Олиари и други срещу Италия”, взето единодушно на 21 юли, може да се направят няколко шокиращи заключения. Първото е, че чрез изключително опасен и селективен елемент на популизъм Съдът създава нови човешки права (което само по себе си е логическа заблуда, понеже права не могат да се създават – те или съществуват, или не). Съдът продължава да използва своята крайно спорна и двулично придирчива доктрина за „зараждащия се консенсус“ в определението, че според Европейската конвенция за човешките права се изисква правото на признаване на еднополовите граждански съюзи, понеже в Европа съществува тенденция към подобно признаване.

Тази „тенденция“, достатъчна пред Съда за издаване на закон за цяла Европа по толкова важен морален и културен въпрос, се отнася 24 от 47 държави-членки, в които съществува подобно признаване. Това прави точно 50 % плюс една от държавите-членки. Освен че е далеч от  „зараждащ се консенсус“, един толкова нисък праг на броя държави показва точно обратното – че не съществува консенсус.

Съдът също така изцяло пренебрегва силната тенденция в обратна посока в Европа. Страни като Словакия, Хърватия и Унгария имат издадени закони в полза на естественото семейство и брака между мъж и жена, а страни като Румъния са отхвърлили гражданските съюзи.

Двуличието на решението се състои в селективността, с която Съдът прилага доктрината за зараждащия се консенсус. Вземете например въпроса за родителските права, сред които е и правото на родителя да образова децата си у дома или да ги отпише от радикални уроци по сексуално образование. През последните 10 години Съдът е залят от жалби, сред които казуси със следните нечувани факти: отнемане на деца от родителите им поради домашно образование в Швеция; вкарване на 15-годишно момиче в приют за душевно болни поради това, че е била обучавана у дома; осъждането на 14 родители в Салцкотен с по 40 дена лишаване от свобода за това, че са отписали децата си на възраст между 9 и 10 г. от два дни задължителни уроци по сексуално образование.

Европейският съд отхвърля цялостно всички казуси с родителски права, засягащи тези два въпроса, като дори не ги допуска до разглеждане по същество, въпреки факта, че над 40 от 47-те държави-членки позволяват домашното образование и отписване от задължителни уроци – това би било зараждащ се консенсус по някаква тема, ако такова нещо изобщо съществува.

Европейските граждани трябва доста да се обезпокоят от аргументацията на Съда, че основавайки се на проучвания на общественото мнение в Италия и на предполагаемата воля на италианските съдебни власти, ЕСПЧ самостоятелно създава право на еднополови граждански съюзи. Нека уточним следното: седем съдии, седящи в Страсбург, нямат ролята да решават какви закони да се издадат в цяла Европа въз основа единствено на това, че смятат, че  познават волята на народа. Върховният съд на САЩ поне постъпва кавалерски, като си признава, че не се интересува от волята на американския народ, при положение, че ще отхвърли мнението на десетки милиони гласоподаватели, потвърдили наскоро, че бракът трябва да се сключва единствено и само между един мъж и една жена.

„Олиари и други срещу Италия” е може би най-опасното и необосновано решение на ЕСПЧ. Съдът реши частично, например, че правното признаване на гражданските съюзи е необходимо, защото ще осигури чувство за легитимност на еднополовите връзки. Целта да се чувстват добре двойките, относно своите романтични връзки, не представлява законен интерес, даващ основание за вниманието на който и да е съд или съдебна система.
​
Съдът прави и цялостното заявление, че еднополовите двойки са напълно способни да имат почти абсолютно същия тип взаимоотношения като хетеросексуалните двойки, напълно пренебрегвайки един от най-основните елементи на брака: създаването и изграждането на семейство.

Съдът също така открито и скандално своеволно завзема ексклузивната роля на законодател от името на италианския парламент, като го критикува, че не е спазил волята на народа по този въпрос.

Накрая е важно да се отбележи, че италианското законодателство никого не дискриминира. Според италианските закони еднополовите граждански съюзи не са позволени на никого. ЕСПЧ твърди подвеждащо, че позицията на италианското правителство няма правна обосновка. Но Италия не би следвало да защитава брачните си закони пред Страсбург, ако реши да поддържа устоите на здравословна брачна култура, превръщайки брака в единствен вариант за правно признаване на интимните връзки.
Не бива да си затваряме очите за факта, че във всяка нация, въвела със закон еднополовия „брак“, преди това винаги е бил въвеждан закон за еднополовите съюзи. Произнасяйки се с подобно решение по делото „Олиари”, ЕСПЧ най-вероятно разчита на този факт.

Решението по делото „Олиари” все още не е окончателно, понеже Италия има право да обжалва пред Голямата камара на ЕСПЧ. Това е важно, понеже случаят с това дело силно напомня за последния път, когато ЕСЧП се опита да прокара закони от името на цяла Европа – делото „Лаутси срещу Италия”. Тогава Съдът решава единодушно, че Италия трябва да махне всички разпятия от държавните си училища. Обжалването става историческо, понеже към Италия се присъединяват още 10 нации и мненията на съдиите в Голямата камара на ЕСПЧ се обръщат в 15 на 2. Може само да се надяваме, че историята ще се повтори.

В заключение може да се каже, че през 2015 г. имаме ясно зараждащ се консенсус единствено за това, че живеем в един прекрасен нов свят, в който съдиите твърде често поемат ролята на законодатели и творят закона, вместо да го отстояват.

автор: адв. Роджър Киска, заместник директор на „Алианс в защита на свободата“ (Aliance Defending Freedom), Виена

Източник: www.americanthinker.com

​Превод и редакция от английски език: Асоциация Общество и Ценности