от Веселин Кисьов
Намален шанс за достигане до брак
…Най-новите проучвания показват, че преминалите през няколко съжителства без брак, двойките с различни нива на посвещение и тези, които използват съжителството без брак като изпробване, са в най-голям риск да имат лошо качество на връзката си и евентуално да се наложи да я прекратят.
Мег Джей, Клиничен психолог в университета във Вирджиния и автор на книгата “Определящото десетилетие: Защо двадесетте години са от значение и как да се възползвате от тях сега“[1]
Да се разбира ли, че има и начини на съжителство без брак, които не крият особен риск? – Съвсем не.
В проучване от 2014 г. социологът Карън Гуцо анализира какви са шансовете съжителството на семейни начала да доведе до брак или да се разпадне. Тя сравнява днешните възможности с тези от предишните години. Заключението й е категорично:
Всички видове съжителстващи без брак двойки днес е по-вероятно да се разделят, отколкото да доведат до брак.
Дори сгодените преди съвместното съжителство не биват подминати от тази тенденция:
Част от упадъка на стабилността и преходите към брак зависят и от промените в начина, по който съжителстващите на семейни начала гледат на бъдещето си през призмата на брака. Въпреки че има силна положителна връзка между това двойката да е сгодена при започване на съжителството и последващото му сключване (Гуцо, 2009), има доказателства, че тези първоначални намерения за сключване на брак намаляват с времето, особено при хората, които са имали и други такива съжителства в миналото си (Веспа, 2014).[2]
Нека погледнем за момент и към Скандинавските страни, имащи най-висок процент съжителстващи без брак.[3] Там бракът рядко започва без предварително съжителство и около половината от първите раждания на двойките се случват при безбрачно съжителство. Дори и там, обаче, повечето хора считат брака като позитивна възможност в живота си.[4]
Според изследване за Скандинавските страни,[5] 20% от съжителстващите на семейни начала възнамеряват да сключат брак в рамките на две години, 29% смятат да го сторят в по-късен период от този и 51% към датата на изследването нямат намерение да сключат брак.
Що се отнася до първата група – 22,5% от възнамеряващите да сключат брак до две години, се разделят. Проучващите заявяват и още нещо важно:
Не открихме особено влияние на продължителността на съжителството… Нито пък наличието на деца по време на интервюто е имало особено влияние върху това дали ще се стигне до брак през последващия период.[6]
Обобщение:
Дори когато бракът е крайна цел на съжителството на семейни начала, това съжителство намалява възможността да се достигне до брак. Изключения от това правило не са дори случаите на ясно заявено намерение, годеж, както и наличие на деца, родени по време на съжителството.
Намиране на по-неподходящ партньор за брак
В предната статия стана дума за различните очаквания при партньорите. Ето още малко в посоката, показваща, че съжителството без брак често довежда до по-неподходящ брачен партньор.
- Потребителско самозаключване
След време при съжителстващите партньори се случва нещо, което в бихейвиористичната икономика се нарича потребителско самозаключване. Това е пониженото желание да се търси друга възможност, след като инвестицията е била вече направена. Колкото по-голяма е била тя, толкова по-малко вероятно е да преминем към друга ситуация, дори и да е по-добра, особено когато бихме се сблъскали с това – да си платим отново с време, пари и усилия, за да извършим промяната. Съвместното съжителство може да е забавно и финансово изгодно, но колкото повече инвестиции са вложени в това съжителство (настаняване в квартира, купуване на общи мебели…), толкова по-малко вероятно е да се стигне до раздяла.[7]
- Инерция
Д-р Скот Стейнли, ръководител на изследвания и съосновател на Център за брачни и семейни проучвания към университета в Денвър, говори за създаване на „инерция” при преминаването през видовете взаимоотношения: срещи – съжителство – брак. В много случаи има просто „плъзване” от едната фаза към другата, а не действителни решения. Днес е много модерно нещата просто „да се случват”, но според Стейнли инерцията често води до проблемни резултати:
Хората, съжителстващи на семейни начала, може да се окаже, че са сключили брак с някого, с когото иначе не биха стигнали до брак.[8]
Ето и още малко разяснение от същия изследовател за съжителството без брак:
Това, което тази двойка не съобразява, са ограниченията, които ще се увеличат многократно, когато започнат да живеят заедно. Неща като споделяне на финансови отговорности правят много по-трудно приключването на връзката със съжителство. Скъсването може да е тежко при взаимоотношения на ниво срещи, но обикновено е много по-лесно, в сравнение с това изнасяне и търсенето на ново място за живот. Това може би са ключовите причини, поради които проучванията показват, че живеенето заедно не осигурява ползите, които повечето хора му приписват.[9]
- Различни критерии за партньор
Проучване от 1993 г. показва, че двойките, които съжителстват без брак, имат значително по-слаби взаимоотношения от тези на семейните двойки. Установява, че търсещите някого, с когото да съжителстват, гледат за характеристики като образование, които в краткосрочен план могат да са им полезни със взаимоотношението. Проучващите откриват:
Докато съжителстващите очакват да прекарват време заедно, сключилите брак очакват да са заедно до края на живота си.[10]
Потребителско самозаключване, инерция, критерии за партньор в краткосрочен план… Това са все условия за погрешен избор на брачен партньор. Ето защо, съжителството на семейни начала има своите последствия и след брака, но те ще бъдат разгледани в следващата статия. Тази ще продължи още с рисковете, които крият подобни взаимоотношения.
По-големи рискове за здравето и живота на партньорите
- Депресия
Едно проучване показва, че нивата на депресия на съжителстващите без брак са 2,8 пъти по-високи от тези на брачните двойки, дори след като проучващите са контролирали някои важни обществено-икономически фактори.[11]
Скорошно проучване сред повече от 6000 жени изследва рисковете и ползите от брака. Установени са няколко ползи на сключилите брак жени спрямо съжителстващите без брак и тези без партньор. Поредното доказателство, че бракът не е просто подпис и пръстен е, че съпругите е наполовина по-малко вероятно да страдат от следродилна депресия спрямо жените, които само живеят с партньорите си.
От такава депресия страдат 35% от самотните майки, 20 процента от съжителстващите без брак и едва 10,6% от съпругите.
Това още веднъж явно показва, че мозъкът прави разлика – бракът осигурява значително повече психологически ползи.
- Други психологически проблеми
Жените, участващи в съжителство без брак, е също много по-вероятно да страдат от злоупотреба с наркотици и домашно насилие. Колкото по-кратко е било съжителството, толкова по-голям е рискът.
Ръководещият това проучване (включващо и горните резултати за следродилната депресия), д-р Марсело Уркиа от университета в Торонто, коментира:
Не видяхме такива зависимости сред омъжените жени. Те преживяват по-малко психологически проблеми, независимо от колко време живеят със съпрузите си.
А ето и заключението му:
Никой не може да препоръчва на хората да се женят, това си е техен избор. Но това (проучване) показва, че сключилите брак притежават някои характеристики, които ги правят различни от останалите. Тези характеристики играят предпазваща роля за психо-социалното благосъстояние.[12]
- Домашно насилие
Феминистките от десетилетия твърдят, че бракът е обстановка, предразполагаща към домашно насилие над жените и затова трябва да бъде избягван. Като че ли сме ги послушали, но дали е наистина вярно твърдението им? Националното проучване за жертвите на престъпност (САЩ), показва ясно, че подобно убеждение е твърде далеч от истината.
Майките, които никога не са били омъжени, над два пъти по-често са жертва на тежко престъпление от страна на партньора си (настоящ или бивш приятел), отколкото жените, които са омъжени или някога са били, от своя настоящ или бивш съпруг.[13]
Предвид рисковете за домашно насилие, бракът се оказва най-безопасното място за жената!
По отношение на живота и здравето на партньорите, бракът е по-добрата среда и за мъжете. Според Скот Стейнли, мъжете изглежда вярват, че съпругата има право да им казва какво да правят, но не и партньорката, с която съжителстват. С известна шеговита нотка той отбелязва, че една от причините за това, че женените мъже живеят средно с около седем години повече от останалите е, че вършат някои от нещата, които съпругите им казват да направят (като да отидат на лекар).[14]
Неблагоприятни последствия за децата
Ръководителят на проучване, Стейси Коупън, твърди:
Съжителстващите без брак двойки може би чакат подобряване на финансовата си стабилност преди да вземат решение да сключат брак. По време на този процес забременяват и имат бебе. Колкото по-дълго съжителствате без брак, толкова е по-голяма вероятността за забременяване.
Според проучването на Коупън, по време на първата година от съжителството без брак почти 20% от жените забременяват и имат дете.[15] Днес това звучи все по-приемливо за родителите, но дали е добре за децата?
Добра информация за рисковете при децата осигурява кампанията „Защо бракът има значение”. Нейни автори са 18 учени в областта на семейството, с различни политически и религиозни вярвания, както и произхождащи от различни научни дисциплини. Следващата информация споделя един от водещите учени в кампанията – социологът Уилям Уилкокс.
Скорошно изследване на Шийла Кенеди и Лари Бъмпас открива, че 65% от децата, родени от съжителстващи без брак родители, са видели раздялата им до дванадесетгодишната си възраст, сравнени с 24% от рожбите на брачните двойки. Друго изследване на Кенеди показва, че дори в Швеция, където съжителството без брак е много по-често срещано и културно възприето, децата на двойките с такова съжителство е 75% по-вероятно да видят родителите си разведени до дванадесетгодишната си възраст, в сравнение с децата, родени в брак.
Най-добрите проучвания за съжителството без брак и децата контролират факторите като доходи, образование и етнос. Но дори тогава, отново ще забележите, че децата на съжителстващите без брак семейства е значително по-вероятно да страдат от депресия, престъпност, употреба на наркотици…
При проучванията за децата относно техните образователни, психологически и обществени резултати (включително сексуални злоупотреби), се установява, че децата, живеещи със своите биологични родители, съжителстващи без брак, се справят почти толкова зле, колкото тези, живеещи с биологичен и небиологичен родител, както и тези, живеещи само с един родител.
Едно проучване[16] установява, че тийнейджърите, живеещи в семейство с биологичен и небиологичен родител е над два пъти по-вероятно да употребяват наркотици, сравнени с тийнейджърите в семейства с брак, дори когато се контролират факторите като: различните приходи, образование, раса и семейна стабилност.
Данните предполагат, че най-опасното положение е, когато майка съжителства с приятел, който не е баща на детето. Скорошно федерално проучване[17] за САЩ открива, че децата, живеещи с родител и небрачния му партньор е 10 пъти по-вероятно да бъдат физически, сексуално или емоционално малтретирани, в сравнение с децата, живеещи със собствените си родители, които имат брак.
В проучване за Великобритания е установено, че децата, чиято биологична майка има съжителство без брак, е 33 пъти по-вероятно да страдат от тежки злоупотреби, отколкото децата с женени родители, както и 73 пъти по-вероятно да пострадат от насилие с фатален край.
Уилкокс заключава:
Изглежда има нещо в самото съжителство без брак, което увеличава рисковете, с които се сблъсква детето… Предполагам, че е защото за взаимоотношенията при съжителстващите без брак са характерни по-малко посвещение, по-малка сексуална вярност, по-голямо домашно насилие, по-голяма нестабилност и несигурност, отколкото при брачните взаимоотношения. Излишно е да се каже, че факторите при тези отношения не допринасят идеална семейна среда за детето.
Авторът добавя също:
Ето защо, като се има предвид, че съжителството без брак e толкова рисково за децата, колкото развода, и че това съжителство е сега по-често срещано от развода, заключаваме, че протичащата революция на съжителствата без брак сега създава по-големи опасности за благосъстоянието на децата в Америка, отколкото революцията на разводите, която започна през 70-те.[18]
Рисковете при съжителството на семейни начала изглежда са значителни. То води до по-малък шанс за достигане до брак, дори и когато това се цели. Ако все пак се стигне до него, голяма е възможността да се постигне с по-неподходящ партньор. За това допринасят фактори като потребителско самозаключване, създаване на инерция и тенденцията да се търси партньор според критерии за краткосрочно взаимоотношение. Съжителството без брак създава рискове и за здравето на партньорите. Такива са по-голямата предразположеност към депресия, (включително следродилна депресия), по-вероятна злоупотреба с наркотични вещества и много по-голяма възможност за домашно насилие. Накрая, от съжителството без брак страдат и тези, които не са го избирали – децата, родени по време на съжителството. Много по-вероятно е те да израстат с разведени родители, а и да страдат от депресия, престъпност, употреба на наркотици. Твърде много пъти по-голям е рискът да бъдат обект на сексуално или емоционално малтретиране, тежки злоупотреби и насилие с фатален край.
Твърденията, че бракът е твърде рискован и е добре да се замени от съжителство на семейни начала или поне да се предшества от него, са основани единствено на погрешни вярвания. Съжителството без брак е именно взаимоотношението с много по-големите рискове, за които би трябвало сериозно да се замислим!
Източник: www.hristiyanstvo.com (Статията е третата част от поредицата на автора по темата за съжителството без брак.)
БЕЛЕЖКИ:
[1] Meg Jay. The New York Times. “The Downside of Cohabiting Before Marriage”, April 14, 2012 http://www.nytimes.com/2012/04/15/opinion/sunday/the-downside-of-cohabiting-before-marriage.html, достъпно на 18.02.2015
[2] Guzzo, K. B. (2014), Trends in Cohabitation Outcomes: Compositional Changes and Engagement Among Never-Married Young Adults. Journal of Marriage and Family, 76: 826–842. doi: 10.1111/jomf.12123
[3] Heuveline & Timberlake, 2008; Noack, 2010, цитирани в Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[4] Bernhardt 2002, Noack 2010, цитирани в Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[5] Noack T, Bernhardt E, Wiik KA, Lyngstad TH. Population association of America annual meetings. Washington, DC: Population Association of America; 2011. The realization of marriage plans among cohabiting couples in Scandinavia. http://paa2011.princeton.edu/abstracts/110852
[6] Пак там, удебеляването е мое.
[7] Meg Jay. The New York Times. “The Downside of Cohabiting Before Marriage”, April 14, 2012 http://www.nytimes.com/2012/04/15/opinion/sunday/the-downside-of-cohabiting-before-marriage.html, достъпно на 18.02.2015
[8] USA Today. “Cohabitation is Replacing Dating”, 7/17/2005 http://usatoday30.usatoday.com/life/lifestyle/2005-07-17-cohabitation_x.htm, достъпно на 18.02.2015
[9] Julie Baumgardner. First Things First. “Living Together” , http://firstthings.org/first-comes-living-together-then-comes-marriage, удебеляванията са мои.
[10] Robert Schoen and Robin M. Weinick, “Partner Choice in Marriages and Cohabitations”, Journal of Marriage and Family 55 (Maj 1993), p. 413 цитирано в Adrian Thatcher. Living Together and Christian Ethics. 2002, Cambridge University Press. Удебеляването е мое.
[11] Brown SL. The effect of union type on psychological well-being: Depression among cohabitors versus marrieds. Journal of Health and Social Behavior.2000;41:241–255 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11011503
[12] Anna Hodgekiss. Mail Online. “Married women are less likely to suffer depression than cohabiters or singletons” 14 December 2012. http://www.dailymail.co.uk/health/article-2248212/Married-women-likely-suffer-depression-cohabiters-singletons.html, достъпно на 19.03.2015
[13] National Crime Victimization Resource Guide, at http://www.icpse.unich.edu/NACJD/SDA/ncvsd.html., цитирано в Robert E. Rector, Patrick F. Fagan, and Kirk A. Johnson. Backgrounder March 9, 2014. “Marriage: Still the Safest Place For Women and Children”. The Heritage Foundation http://www.heritage.org/research/reports/2004/03/marriage-still-the-safest-place-for-women-and-children, достъпно на 19.03.2015
[14] Julie Baumgardner. First Things First. “Living Together – Part Two”. http://firstthings.org/living-together-part-two, достъпно на 19.03.2015, удебеляванията са мои.
[15] Amanda Gardner. “More U.S. Couples Living Together Vs. Marrying and more women getting pregnant while cohabiting” WebMD Medical Team. http://www.webmd.com/parenting/news/20130404/more-us-couples-living-together-instead-of-marrying-cdc-finds, достъпно на 01.02.2015
[16] Cavanagh SE. Family structure history and adolescent adjustment. Journal of Family Issues. 2008;29:944–980. http://jfi.sagepub.com/content/29/7/944.short
[17] Fourth National Incidence Study of Child Abuse and Neglect (NIS-4): Report to Congress. Published January 15, 2010 http://www.acf.hhs.gov/sites/default/files/opre/nis4_report_exec_summ_pdf_jan2010.pdf
[18] Robert E. Rector, Patrick F. Fagan, and Kirk A. Johnson. Backgrounder March 9, 2014. “Marriage: Still the Safest Place For Women and Children”. The Heritage Foundation
