Когато Германия легализира проституцията, само преди повече от десетилетие, политиците се надяваха, че това би създало по-добри условия и повече автономия за проституиращите. Но, не се получи така. Експлоатацията и трафикът на хора продължават да бъдат значителни проблеми. – От екипа на Шпигел.
Санандрей е бедно село в Румъния със стари къщи и кални пътища. Около 80% от по-младите жители са безработни и едно семейство може да се счита за щастливо, ако притежава градина и отглежда картофи и други зеленчуци.
Алина стои пред къщата на родителите си, едни от най-възрастните в Санандрей, обута с кожени ботуши и дънки. Разказва защо е искала да избяга от къщи преди четири години, точно след навършване на 22. Говори за баща си, който пиел и биел жена си и понякога малтретирал и дъщеря си. Алина нямала работа и пари. От новия приятел на нейна приятелка чува за възможностите, които се предлагат в Германия. Разбира, че проститутка може лесно да печели 900 евро (1,170 долара) на месец там. Алина започва да обмисля чутото. Всичко друго изглежда по-добро от Санандрей. „Мислех, че ще имам своя стая, баня и не много клиенти.“ – казва тя. През лятото на 2009 тя и приятелката й се качват в колата на гаджето на приятелката й и карат през Унгария, Словакия и Чехия докато стигнат столицата на Германия, не модерния квартал Мите в сърцето на града, но близо до летището Шьонефелд, където наименованието на обекта само говори за собственика: Airport Muschis („Котенца на летището“). Публичният дом специализирал в абонаментен секс. За такса от 100 евро (129 долара) клиент може да прави секс за колкото време и колкото често иска.
„Всичко се случи много бързо.” – казва Алина. Има и други румънки там, които познават човека, който завежда Алина и приятелката й. Казват й да предаде дрехите си и вместо тях й дават да носи открито бельо. Само няколко часа след пристигането й тя трябва да посрещне първите си клиенти. Алина казва, че когато не била достатъчно добра към клиентите, румънците й заплащали по-малко.
Клиентите от Берлин плащат таксата си на входа. Много от тях вземат наркотици, за да подобрят сексуалното си представяне и това може да продължи цяла вечер. Често се оформя опашка пред стаята на Алина. Тя казва, че в крайна сметка спряла да брои колко много мъже са влезли в леглото й. „Направо блокирах.“ – казва тя. „Имаше толкова много мъже всеки ден.“
Заключена
Алина казва, че от нея и другите жени се изисквало да плащат на сводниците 800 евро на седмица. Тя споделяла легло в спалня с три други жени. Нямало други мебели. Всичко, което видяла от Германия, било газ станцията Ессо зад ъгъла, където й било позволено да ходи да купува цигари и закуски, но само в компанията на охранител. През останалото време Алина била заключена в клуба.
Прокурорите научили, че жените в клуба трябвало да предлагат вагинален, орален и анален секс, и да служат на няколко мъже едновременно в така наречените групови сесии. Мъжете не винаги използвали презервативи. „Не ми беше позволено да кажа не на нищо.“ – казва Алина. По време на менструация тя си слагала гъба във вагината, за да не забележат клиентите.
Тя казва, че почти никога не била бита, нито пък другите жени. „Те казаха, че познават достатъчно хора в Румъния, които знаят къде живеят нашите семейства. Това беше достатъчно.“ – казва Алина. Когато понякога се обаждала на майка си по мобилния си телефон, тя лъжела колко е хубаво в Германия. Веднъж сводник платил на Алина 600 евро и тя успяла да изпрати парите на семейството си.
Историята на Алина не е необикновена в Германия. Помощни организации и експерти изчисляват, че има над 200,000 работещи проститутки в страната. Според различни проучвания, включително едно от Европейската мрежа за превенция на ХИВ и Здравна профилактика сред сексуални работници- мигранти (TAMPEP), от 65 до 80 процента от момичетата и жените идват от чужбина. Повечето са от Румъния и България.
Полицията не може да направи много за жените като Алина. „Сводниците бяха подготвени за проверки.” – казва Алина, и дори се хвалеха, че познават полицейските служители. „Те знаеха кога ще се случи полицейска проверка.“ – казва Алина. Затова тя никога не се осмелила да се довери на полицай.
Сводниците казвали на момичетата какво точно да кажат на полицията. Те трябвало да кажат, че сърфирали из мрежата у дома в България или Румъния и открили, че било възможно да направиш добри пари работейки в немски публичен дом. После, просто си купили билет за автобуса и се появили в клуба един ден напълно сами.
Мрежа от лъжи
Изглежда, че всеки полицейски служител, който работи в средата на червените фенери, чува същите лъжи отново и отново. Целта на измислицата е да прикрие всички признаци на трафик на хора, при който жените са доведени в Германия и експлоатирани там. Това се е превърнало в твърдение, което представя жени като Алина като автономни проститутки, бизнес дами, които са избрали професията си свободно и, на които Германия желае да предложи добри работни условия в секс сектора в индустрията с услугите.
Образът на „уважавана курва”, на който политиците робуват, е: свободна да прави, както й хареса, вписана в системата на социалните осигуровки, вършейки работа, която й харесва и притежаваща сметка в местната спестовна банка. Социалните учени са им измислили име: „секс работници – мигранти“, амбициозни доставчици на услуги, които се възползват от възможностите, на които могат да се радват в нарастваща обединена Европа.
През 2001г. германският парламент, Бундестагът, с гласовете на коалиция на Социалната демократическа партия (Зелената партия на власт в момента), прокара закон за проституцията, целящ да подобри условията на труд на проститутките. В новия закон жените могат да дават под съд за неизплатени надници и да се включат в програмите за здравно, пенсионно и осигуряване за безработица. Целта на законодателството бе да направи проституцията приемлива професия, като тези на банков касиер или асистент-стоматолог.
Феминистките активисти в търговията с автономен секс бяха много доволни от себе си, когато законът беше приет. Тогава министърът на семейството Кристин Бергмън (SPD) бе видяна да вдига чаша шампанско с Керстин Мюлер, по това време лидер на парламентарната заседателна зала на Зелената партия, заедно с управителката на берлинския бордей, Феличитас Вейгмън, сега Феличитас Широу. Това били три жени, вдигащи тост за факта, че мъжете в Германия сега могат да ходят в публични домове без никакви скрупули.
Днес много полицейски служители, женски организации и политици, запознати с проституцията, са убедени, че доброжелателният закон е всъщност малко повече от програма за субсидия на сводници и прави пазара още по-привлекателен за трафикантите на хора.
Укрепване правата на жените
Когато законът за проституцията беше постановен, немският граждански кодекс беше също изменен. Фразата „промоция на проституция“ като криминално нарушение бе заменена с „експлоатация на проститутки“. Снабдяването е наказуемо нарушение, когато е „експлоатационно“. Полицейските и обществените служители на реда бяха неудовлетворени, защото тези елементи на нарушение са много трудно доказуеми. Сводник може да се нарече експлоатационен, например, ако събира повече от половината от печалбите на проститутките, което рядко се успява да се докаже. През 2000г. 151 души са осъдени за снабдяване, докато през 2011 – само 32.
Целта на инициаторите на закона, всъщност, беше да затвърдят правата на жените, а не тези на сводниците. Те се надяваха, че притежателите на публичните домове най-накрая биха се възползвали от възможността да „осигурят добри условия на труд без да бъдат обект на преследване“, както гласи преценка на закона от Федералното министерство за семействата.
Преди новия закон проституцията сама по себе си не беше наказвана, но беше определяна като неморална. Властите толерираха публичните домове, отнасяйки се към тях като „комерсиална стая под наем“. 11 години по-късно чрез закона от 2001 проституцията бе увеличена и сега има между 3,000 и 3,500 заведения на червените фенери според оценката на промишлената асоциация Erotik Gewerbe Deutschland. Съюзът Ver.di за обществени услуги е изчислил, че годишните приходи от проституцията са около 14.5 милиарда евро.
Съществуват 500 публични домове в Берлин, 70 – в по-малкото северозападно градче Оснабрюк и 270 – в малкия югозападен щат на Саарланд на френската граница. Много французи са редовни клиенти на публичните домове в Саарланд. Берлинският Сауна клуб Артемис, разположен близо до летището, привлича много клиенти от Великобритания и Италия.
Пътническите агенции предлагат пътувания до немски публични домове с продължителност до осем дни. Екскурзиите са „легални“ и „сигурни“, пише един доставчик ,на страницата си в Интернет. На търсещите клиенти са обещани над 100 „напълно голи жени“, носещи само токчета. Клиентите са вземани от летището и завеждани в клубовете с BMW 5-ца.
Ужасът на фиксираната такса
Освен така наречените нудистки или сауна клубове, където мъжете носят кърпа, докато жените са напълно голи, разрешените публични домове също са установени. Те рекламират услугите си на цени, включващи всичко. Когато е открит клуб Пуси близо до Щудгард през 2009, ръководството рекламира клуба така: „Секс с всички жени колкото искате, колкото често искате и както вие искате. Секс. Анален секс. Орален секс без презерватив. По три начина. Групов секс.“ Цената: 70 евро през деня и 100 евро вечерта.
Според полицията около 1,700 клиента се възползват от услугата през почивните дни. Автобуси пристигат от далеч и местният всекидневник съобщава, че над 700 мъже стоят на опашка пред публичния дом. Впоследствие клиенти написали в интернет чат за незадоволяващата услуга, оплаквайки се, че след няколко часа употреба жените вече не били във форма.
„Този бизнес стана още по- суров.”, казва социалният работник в Нуремберг Андреа Уепърт, която е работила с проститутки повече от 20 години, през които общият брой на проститутките се е утроил. Според Уепърт повече от половината от жените нямат постоянно местожителство, но вместо това пътуват от място на място, за да спечелят повече пари понеже са нови за определения град.
„Днес висок процент от проститутките не се прибират в къщи след работа, а предпочитат да остават на работното си място постоянно.“, написала бивша проститутка, ползваща псевдонима Дорис Уинтър. „Жените обикновено живеят в стаите, където работят“, добавя тя.
„В Нуремберг такива стаи струват между 50 и 80 евро на ден.”, казва социалният работник Уепърт, „и цената може да скочи до 160 евро в публични домове с много клиенти. Условията на труд на проститутките са се влошили в последните години.“, казва Уепърт. „В Германия като цяло”, добавя тя, „значително повече услуги са осигурени под рискови условия и за по-малко пари, отколкото преди 10 години.“
Падащи цени
Въпреки влошаващите се условия жените се тълпят в Германия, най-широкия пазар на проституцията в Европейския съюз – факт, който признават дори собствениците на публични домове. Холгър Ретиг от UEGD казва, че притокът на жени от Румъния и България се е увеличил изключително, откакто двете страни се присъединяват към ЕС. „Това доведе до падане на цените.“, казва Ретиг, който отбелязва, че бизнесът с проституция е характеризиран основно като „пазарна икономика, отколкото като социална пазарна икономика“.
Шефът на полицията в Мюнхен, Вилхелм Шмидбауер, определя като „избухващо нарастването в човешкия трафик от Румъния и България“ и добавя, че му липсва достъп до необходимите средства за разследвания. Често му е забранено да ползва телефонен надзор. „Резултатът, казва Шмидбауер, „е, че ние практически нямаме случаи, разглеждани като трафик на хора. Не можем да докажем нищо.“
Това усложнява проследяването на тези, които носят свеж продукт от най-далечните краища на Европа за немските публични домове, продукт като Сина. Тя разказва на психолози в офиса на информационния център на жените в Штудгард за пътя й до немските публични домове с фиксирана такса. В Корхана, местното й село близо до румънската граница с Република Молдова, повечето къщи нямат течаща вода. Сина и другите момичета от селото донасяли вода от извора всеки ден. Било като сцена от „Пепеляшка“. Всички момичета мечтаели, че един ден ще дойде мъж да ги спаси от техния мрачен живот.
Човекът, който най- накрая пристигнал до селския извор с голямото си BMW, се казвал Мариан. За Сина това било любов от пръв поглед. Той й казал, че има работа в Германия и родителите й подписали бланка, позволяваща й, като непълнолетна да напусне страната. По пътя към Шиферстад, в югозападния щат на Ринеленд – Палатинейт, той дал на Сина алкохол и спал с нея.
Мариан я завел в „Без лимит“, публичен дом с фиксирана такса. Сина била само на 16 и по нейни твърдения обслужвала до 30 клиенти на ден. Понякога й плащали няколко хиляди евро. Мариан, притеснен от полицейските проверки, я изпратил обратно в Румъния. Но, тя се върнала и продължила да работи като проститутка. Надявала се, че някой клиент ще се влюби в нея и ще я спаси.
Няма отчетени подобрения
Дали немският закон за проституцията е подобрил положението на жените като Сина? Пет години след като законът е приет министерството на семейството преценява това, което е постигнато след приемането му. В доклада се посочва, че задачите били „постигнати само частично“ и ,че дерегулацията „не е довела до никакви резултати за действително подобрение в социалната защита на проститутките.“ Нито условията на труд, нито възможността да напуснат професията са се подобрили. Министерството на семейството заключава, че няма „твърдо доказателство до този момент“, че законът е намалил престъпленията.
Не един съд е разглеждал случай, в който проститутка съди оператор на публичен дом за нейната заплата. Само един процент от проучените жени казват, че са подписали договор за работа като проститутки. Фактът, че съюзът Ver.di е развил „примерен договор за работа в сферата на сексуалните услуги“ не променя нещата. В проучване, проведено от Ver.di, оператор на публичен дом казва, че одобрява закона за проституцията, защото след приемането му е намаляла вероятността за проверки. „Всъщност”, казва тя, „законът е по-изгоден за операторите на публични домове, отколкото за проститутките.”
За да управляваш подвижен бар за закуски в Германия, той трябва да бъде в съгласие със стандарта DIN 10500/1 за „Автоматични превозни средства за бързо развалящи се храни“, като се изисква, например, в него да има течен сапун и хартиени кърпи. А един управител на бордей не е предмет, на каквито и да е такива изисквания. Всичко, което операторът трябва да направи, е да съобщи на властите, когато бордеят е отворен.
Проститутките все още избягват да се регистрират пред властите. В Хамбург, с неговия известен район на червените фенери Reeperbahn, само 153 жени са в съответствие с регулациите и са регистрирани в данъчното поделение на града. Правителството иска проститутките да плащат такси. Не трябва ли в съответствие да установи правила за тази професия?
Странната роля, която правителството има в секс търговията е видна при уличните проститутки в Бон. Всяка вечер проститутките трябва да купуват билет от машина, валиден до 6 часа на следващия ден. Билетът струва 6 евро.
Биг Маг за секс
В северната част на Кьолн, където наркозависимите проститутки работят на улица Геестмюндер, недалеч от завода Форд, не се събират никакви такси. Като част от социален проект са т. нар. „работни павилиони“. Те основно са инсталирани на паркинги за секс в кола, построени на място под навес. Въпреки че там няма знаци, ясно показаващи, че съоръжението е за проституция, е поставено ограничение за скоростта на 10 км/час в оградения район, и шофьорите трябва да се движат в посока противоположна на часовниковата стрелка.
В една студена пролетна вечер около 20 жени стоят на края на района. Някои са донесли столове за къмпинг, докато други стоят в под автобусни навеси. Когато клиент постигне съгласие за цената с една от жените, той я отвежда до един от павилионите. Има осем павилиона под покрива на навеса, както и отделно помещение за велосипедисти и пешеходци с бетонен под, и пейка в парка. Има алармен бутон във всеки павилион и група за социални услуги за жените католички следи зоната всяка вечер.
Алия, 23-годишна, с руса перука, стегната в корсаж, се опитва да прикрие дъха си на алкохол с мента. Имайки предвид себе си и другите улични проститутки Алия казва: „Хората, които работят тук, имат реален проблем.“ Пътят на Aлия до улица Геестмюндер започва, когато напуска училище и се премества с приятел, който я изпраща навън, за да върти измами. Тя започва да работи като проститутка заради „финансови затруднения и любов,“ както казва тя, а скоро след това се прибавят и марихуана, кокаин, амфетамини и алкохол. „Няма проституция без принуда и стрес,“ споделя тя. Алия е ходила по улиците в продължение на три години. „Една жена, която се справя добре, не работи по този начин,“ казва тя.
Тарифата за орален секс и полово сношение е била 40 евро на улица Геестмюндер. „Но когато в близкия град Дортмунд се затвори пешеходният район, повече жени дойдоха в Кьолн.”, казва Алия. „Има все повече и повече жени сега, и те намаляват цените на услугите си, така че да изкарат все пак нещо.“, оплаква се тя. „Български и румънски жени понякога работят за по-малко от 10 евро.”, казва тя. „Една жена тук дори ще го направи за един Биг Мак“.
Проблемът с трафика на хора в Германия
Жените от източна Европа рядко работят на улица Геестмюндер. Те били прогонени чрез редовни проверки на паспортите, като проверките имали за цел да открият и защитават жертви на трафика с хора и насилствена проституция. Сега момичетата работят на улицата в южната част на Кьолн, но това още повече намалява цените на услугите в северния квартал.
През 2007г. Каролин Малони, демократичен конгресмен от Ню Йорк и основател на Партийния комитет за трафик на хора в Конгреса на Съединените щати, пише за последиците от легализирането на проституцията в и около меката на хазарта Лас Вегас. „Едно време“, пише тя, „имаше наивно вярване, че легализираната проституция ще подобри живота на проститутките, ще елиминира проституцията в райони, където е останала нелегална и ще премахне организираната престъпност от бизнеса. Като всички приказки, тази се оказва чиста фантазия.“
Германските служители на правоприлагащите органи, работещи в райони с червени фенери, се оплакват, че вече едва успяват да получат достъп до публичните домове. „Германия се превърна в център на сексуална експлоатация на младите жени от Източна Европа, както и на дейност на организирани престъпни групи от цял свят.“, казва Манфред Паулус, пенсиониран главен детектив от южния град Улм. Той е работил като заместник-детектив и сега предупреждава жените от България и Беларус, имащи намерение да работят като проститутки в Германия, да не го правят.
Статистически погледнато Германия няма почти никакъв проблем с проституцията и трафика на хора. Според Федералната криминална служба (BKA) е имало 636 регистрирани случаи на „трафик на хора с цел сексуална експлоатация“ през 2011 г. или почти една трета по-малко отпреди 10 години. Тринадесет от жертвите са под 14, а други 77 са под 18 години.
Има много жени от страни от ЕС „чието положение предполага, че са жертви на трафик на хора, но е трудно да се представят доказателства, които да имат сила в съда“ се казва в доклада на BKA. „Всичко зависи от показанията на жените”, пишат авторите, но има „малко желание за сътрудничество с полицейските и помощни агенции, особено в случая на предполагаеми жертви от Румъния и България.“ И когато жените се осмеляват да кажат нещо, техните твърдения „често се оттеглят.“
Намаляване на присъдите
Проучване на Института Макс Планк за външна политика и международно наказателно право заключава, че официалните данни за трафика на хора показват „малко за действителния обхват на нарушението.“ Според доклад за трафика на хора, наскоро представен от Европейската комисия на вътрешните работи, от Сесилия Малмстрьом има повече от 23 600 жертви в ЕС, като две трети от тях са жертви на сексуална експлоатация. Малмстрьом, от Швеция, предполага, че престъпни банди разширяват операциите си. Независимо от това тя казва, че броят на присъдите намалява, защото полицията е претоварена в усилията си за борба с трафика на хора. Тя призовава Германия да направи повече за проблема. Но как всъщност, ако немските закони за проституция помагат на трафикантите на хора? Дали законът, всъщност е поощрил проституцията и заедно с това трафика на хора?
Алекс Дрехер, професор по международна политика за развитие в университета в Хайделберг, се опитва да отговори на тези въпроси, като използва данни от 150 страни. Цифрите не са съвсем точни, както всички статистики, свързани с трафика и проституцията, но той установява тенденция – където проституцията е законна, има по-голям трафик на хора, отколкото другаде. Повечето жени, които идват в Германия за да станат проститутки, не са отвлечени на улицата и повечето не вярват сериозно, че ще работят в немска пекарна. По-често те са жени като Сина, която се влюбва в един мъж и го следва в Германия, или като Aлина, които знаят, че ще станат проститутки. Но те често не знаят колко зле може да стане и не са наясно, че ще им бъде почти невъзможно да задържат парите, които печелят.
Някои случаи са дори още по-тревожни. През декември немските телевизионни аудитории са шокирани от шоуто „Wegwerfmädchen“ („Еднократни момичета“), част от криминалните поредици „Tatort“, заснети в северния германски град Хановер. В тях дават сводници, които хвърлят две тежко пострадали млади жени в боклука след секс оргия. Само няколко дни след излъчения епизод мюнхенската полиция открива хленчещо, оскъдно облечено момиче в малък парк.
Тъмницата Изар
18-годишна румънка успява да избяга от публичен дом. Тя казва на полицаите, че трима мъже и две жени я заговорили на улицата в родното й село. Чужденците й обещали работа като детегледачка. Когато пристигнали в Мюнхен, те й завързали очите и я отвели в мазе с врата, която можела да се отвори само с код за достъп. „Друго момиче седеше на двуетажно легло в тъмната стая”, казва тя, „и се чуваше звука на течаща вода зад стените.” От полицията предполагат, че скривалището е в празна фабрика в близост до река Изар, която тече през Мюнхен. Мъжете я изнасилили и когато тя отказала да работи в публичен дом, те я били. Служителите се съмнявали в началото, но румънското момиче било запомнило имената на сводниците. След това те са арестувани и в момента са в ареста. Тъй като отказват да отговарят на въпроси, зловещата тъмница все още не е открита и румънката в момента е в програмата за защита на свидетелите.
Понякога момичетата са изпратени от собствените си семейства, като Кора от Молдова. 20-годишното момиче пъха ръце в джобовете на качулката си, а на краката си носи плюшени пантофи с големи очи, пришити към тях. Кора живее в общежитие, управлявано от румънски център за помощ на жертви на трафик на хора. „Когато момичетата в Молдова са на 15 или 16”, казва психологът на Кора, „техните братя и бащи често им казват: “ Блуднице, излез и спечели пари.“. Братята на Кора взели своята атрактивна и добре възпитана сестра на дискотека в най – близкия град. Единствената й задача била да сервира напитки, но там тя се срещнала с един човек, който имал контакти в Румъния. „Той каза, че бих могла да направя много повече пари в дискотеките там.“ Кора отишла с него първо до Румъния, а след това в Германия.
Процес на еманципация
След като е изнасилвана цял ден в Нюрнберг, тя вече е знаела какво трябва да направи. Започва да работи в публичен дом на Frauentormauer, един от най-старите германски райони с червените фенери. Тя приемала мъжете в стаята си в продължение на 18 часа в денонощието. Тя казва, че полицейските служители също идвали в публичния дом – като клиенти. „Те не забелязаха нищо. Или не им пукаше.“ Публичният дом бил много натоварен в навечерието на Коледа 2012. Кора казва, че сводникът й настоявал тя да работи на 24-часова смяна и когато отказала, я намушкал в лицето с нож. Раната кървяла обилно, така че й позволили да отиде в болницата. Клиент, чийто номер на мобилен телефон знаела, й помогнал да избяга в Румъния, където Кора повдигнала обвинение срещу нейния мъчител. Сводникът й се обадил наскоро и я заплашил, че ще я проследи.
Освен чрез истории като тези политиците в Берлин не чувстват никакъв натиск да направят нещо. Това отчасти се дължи и на дебатите за проституцията, където идеологично правилните позиции имат по-голяма тежест, отколкото плачевната реалност. Например, когато Хамбургският университет по приложни науки провежда конференция за проституцията в Германия преди година, присъстващ казва, че проституцията, „като призната секс-индустрия, претърпява процес на еманципация и усъвършенстване.“
Такива твърдения са шокиращи за Рахел Гугел, професор по право. „Това е абсурд. Няма нищо общо с реалността.“,казва тя. Като професор по социално право в Кооперативния щатски университет Baden-Württemberg Гугел написва дисертацията си по закона за проституцията и е работила за помощна организация.
Някои казват, че всеки има право да се занимава, с каквато професия избере. Някои феминисти дори хвалят проститутките заради тяхната еманципация, защото жените трябва да могат да вършат това, което искат с телата си. На практика става ясно колко размити са границите между доброволна и насилствена проституция. Дали жените като Алина и Кора са станали проститутки доброволно и дали вземат самостоятелни решения? „Политически коректно е в Германия да уважаваш решенията на жените,“, казва адвокатката Гугел, „но ако искаш да защитаваш жените, това не е начинът да го направиш.“
Погрешно проучване в Берлин
Според Гугел много жени са в емоционални или икономически затруднения. Има доказателства, че повечето проститутки са били изнасилени или изоставени като деца. Проучвания показват, че много от тях може да се определят като травматизирани. Проститутките страдат от депресия, нервни разстройства и пристрастяване в много по-висок процент, отколкото цялото население. Повечето проститутки са били изнасилени, много от тях многократно. В проучване повечето жени казват, че биха се махнали от проституцията незабавно, ако можеха.
Разбира се, има и такива жени, които биха предпочели да продават телата си, отколкото да подреждат рафтове в супермаркети. Но проучвания сочат, че те са малцинство. Макар и такова, то е гласно представено от няколко собственички на бордеи и лобисти на проституцията като Фелиситас Широу.
„Немският закон има фундаментално погрешен подход.”, казва професорът по право Гугел, „За да се защитят жените”, обяснява тя, „проституцията трябва да бъде ограничена и клиентите наказани.” Нейният глас е самотен в Германия, но не и на други места в Европа. Някои страни, които са следвали път, подобен на Германия, се обръщат и следват примера, даден от шведите. Две години преди Германия да приеме своя закон за проституцията, шведите приеха противоположния подход. Активистката Кайса Eкис Екман се бори да убеди останалата част от Европа да подражава на страната й. След като публикува книга, в която описва живота на проститутки, Екман пътува от един голям европейски град към друг като посланик в борбата срещу трафика на хора.
В средата на април по време на кампанията си Екман отива до KOFRA, център за жени в Мюнхен. Екман е руса, синеока, дребничка и енергична. Тя седи на тесен дървен стол и е толкова съсредоточена върху говоренето, че чашата кафе пред нея изстива – като че ли няма достатъчно време за всички аргументи, които е важно да даде сега.
Като студентка в Барселона Екман е споделяла апартамент с жена, която работела като проститутка. Тя е била свидетелка на това как сводниците контролират работниците си. „Заинтересувах се, откакто наблюдавах как моята съквартирантка продаваше тялото си.“, казва тя. В Швеция тя била учудена от публичен дебат за свободната любов и самоопределянето на проститутките. „Това, което съм видяла, беше различно.“, казва Екман.
Наказания за клиентите, не за проститутките
През 1999г., когато Швеция не легализира търгуването на сексуални услуги, нейните европейски съседки не могат да повярват. За първи път клиентите, а не проститутките, са наказвани. „Проституцията сега процъфтява в неизвестност.“, написва влиятелен немски вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, заявявайки че това е „поражение за женското движение в Швеция“ и че причината за това е „догматичният феминизъм“. „Може ли общество, което иска да бъде свободно от фалшива скромност, да наказва мъж, който посещава проститутки?” „Може.”, казва Екман, цитирайки успехите в страната й, в която все по-малко мъже плащат за секс и където тези, които все още го правят, са все по-засрамени от това. „Преди да даде резултат нашият закон, един от осем мъже в Швеция е посещавал проститутка.“ казва тя и отбелязва, че този брой оттогава е намалял до един на 12.
Разбира се, проституцията все още съществува в Швеция, но уличната проституция е намаляла наполовина. По изчисления общият брой на проститутките е спаднал от 2,500 до около 1,000 до 1,500. Сводниците докарват жени от Източна Европа в страната в мини фургони и те често лагеруват в покрайнините на градовете, но проституцията вече не е голям бизнес. Критиците смятат, че проституцията в апартаментите и през интернет се е увеличила и някои мъже сега отиват в бордеи в Балтийските страни или Източна Европа.
Шведският закон не е основан на правото на проститутката да взема автономни решения, а на равния статут на мъжете и жените, който принцип е залегнат, както в шведската ,така и в немската конституция. Принципът, в значително опростен език, е че проституцията е експлоатация. Фактът, че мъжете могат да си купят жени за секс, е в ущърб на равните права на жените с тези на мъжете.
„Направи впечатлителен бордея ми“
В Швеция се наказват клиентите, сводниците и трафикантите на хора, не проститутките. Този подход цели да спре проституцията и да направи бизнеса нерентабилен за сводниците и трафикантите. Преди две години Швеция увеличи максималния размер на санкцията за клиентите от 6 на 12 месеца затвор.
Въпреки че полицията не винаги е особено усърдна в преследването на нарушителите на закона, са арестувани повече от 3,700 мъже от 1999 г. В повечето случаи мъжете са принуждавани само да платят глоба. Има и дебати в Швеция за това дали ограничителният закон е правилният подход, но той се радва на значителна подкрепа сред населението. Десет години след влизането на закона в сила повече от 70 процента от шведите казват, че подкрепят наказването на хора, които плащат за секс, а не проститутките, на които плащат.
В Германия обаче ситуацията може да бъде илюстрирана със следния пример: телевизионният канал RTL II излъчва спектакли, в които екипът на предаването „Направи впечатлителен бордея ми“ обикаля из цялата страна, за да посети „германските публични домове в беда“ и да стимулира секс бизнеса с добри съвети. Примери като този подтикват Алис Шварцер, издател на феминисткото списание EMMA, да постави „като краткосрочна цел“ за Германия „социален дебат, чрез който да се достигне до осъждането на проституцията, вместо нейното приемане и дори поощряване, каквото е в момента.“
Пиер Пейп вярва, че има значение начинът, по който се гледа на проституцията в различните страни. „В момента малко момче в Швеция израства със знанието, че да купуваш секс е престъпление. Малко момче в Холандия израства със знанието, че жените седят, изложени на витрини, и може да се поръчват като масово произведени стоки.“ Пейп е говорителката на Европейското лоби на жените в Брюксел и защитна група за 2, 000 европейски женски организации. Пейп смята за „изненадващо“, че Германия не преразглежда сериозно политиката си, свързана с трафика на хора. „Дебатът започна в цяла Европа и се надяваме, че германските политици и организации за подпомагане ще обърнат повече внимание на човешките права в бъдеще, отколкото до момента.”, казва тя.
Няколко европейски държави вече следват шведския модел. В Исландия, която е приела подобно законодателство, политиците дори обмислят забрана на онлайн порнографията. От 2009 г. Норвегия също наказва клиентите на проститутки. В Барселона е незаконно да използваш услугите на улична проститутка.
Френското проучване
По силата на финландския закон от 2006 г. мъжете могат да бъдат наказвани, ако те са били клиенти на проститутка, която работи за сводник или е жертва на трафик на хора. Но се оказва невъзможно за доказване, че мъжете са знаели, че случаят е такъв. Министерството на правосъдието на Финландия сега готви доклад за това дали Финландия следва да приеме шведския модел. Мнозина във Франция също искат да подражават на Швеция. Малко преди встъпването си в длъжност министърът, отговарящ за правата на жените, Нажат Валуд-Белкасем, прави смело изявление: „Моята цел е да няма проституция.“, казва тя. Политици и социолози осмиват идеята като „утопия“ и проститутки протестират по улиците на Лион и Париж. Законопроектът на Нажат Валуд-Белкасем предвижда до шест месеца затвор и 3000 евро глоба за клиенти. Но най-вероятно ще отнеме известно време преди Нажат Валуд-Белкасем да успее. А в Германия? Политиците в Берлин спорят за минимални промени в закона за проституцията, а след това в крайна сметка не правят нищо. През 2007 г. тогавашният министър на семейството Урсула фон дер Лайен, член на Християно-демократичния съюз на канцлера Ангела Меркел (ХДС), иска да направи публичните домове да подлежат на одобрението на правителството и колегата й, член на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, която е била министър на вътрешните работи на държавата Саарланд на времето (и която в момента е губернатор на щата) я подкрепя. Но мнозинство в тяхната партия не ги подкрепя и нищо не се случва. През 2008 г. Конференцията за равенството и службата за жените опитва да се приеме правило, което би подложило операторите на публични домове на тест за надеждност. Те провеждат консултации с техните колеги в Конференцията на министрите на вътрешните работи, но отново няма резултат.
Постоянният път
През 2009г. жените политици от ХДС, бизнес ориентираната Свободна демократична партия (СДП) и Зелената партия от югозападната провинция Баден – Вюртемберг призовават за инициатива в Бундестага, законодателния орган, който представлява германските федерални провинции, срещу „нечовешките услуги с фиксирана такса“. Но никакви промени не са направени в закона. Холандия избира пътя на правна дерегулация две години преди Германия и холандският министър на правосъдието и полицията признават, че не е имало никакви осезаеми подобрения за проститутките оттогава. Те общо взето са в по-лошо здраве, отколкото преди и все повече се увеличава бройката на пристрастените към наркотици. От полицията смятат, че 50 до 90 процента от проститутките не практикуват професията доброволно.
Социалдемократът Людвиг Aшер вярва, че легализирането на проституцията е „национална грешка.“ Холандското правителство планира да засили контрола върху спазването на законите за борба с нарастване на трафика на хора и насилствената проституция.
Германия все още не е достигнала до такъв момент. „Зелените”, които подкрепиха закона за проституцията преди 12 години, не съжаляват за това. Говорител на Керстин Mюлер, лидер на парламентарната Зелена партия в момента, казва, че тя се фокусира върху други въпроси днес. Ирмингард Шев-Герик, който е водещ парламентарист на Зелената партия, казва: „Законът бе добър. Просто трябваше да го приложим по-добре.“ Интересно е, че Шев-Герик сега е председател на организацията на правата на жените „Tер де Фем”, която има за цел да постигне „общество без проституция.“
Третият пионер на закона, Волкер Бек, също продължава да го подкрепя и днес. Бек, бивш официален говорител на партията, казва, че са необходими нови програми за подпомагане и програми за излизане от кризата, но че Швеция не може да бъде модел за Германия. „Забраната нищо не подобрява, защото тогава нещата просто ще се случват в места, които е трудно да се контролират.“, казва Бек. Освен това той добавя: „престъпни банди ще поемат бизнеса“, като че ли почетни бизнесмени управляват днес.
Царство на нелегалност
Някои от неговите колеги от „Зелените” не са съгласни. „Голяма част от индустрията вече оперира в сферата на незаконосъобразност днес.“, казва Текла Уокър от Щутгарт. Председателят на партията, Уокър, се стреми да промени подхода на партията към проституцията.
„Автономната блудница, която представихме, когато законът за проституцията влезе в сила през 2001 г., която преговаря за равни условия с клиента си и може да се издържа с доходите си, е изключение.“, гласи изявление, което Уокър представя по време на партийния конгрес през миналия месец. „Сегашните закони”, продължава тя, „не предпазват жените от експлоатация, а им дават само свободата да избират да бъдат използвани. „Зелените” не могат да си затварят очите за катастрофалните условия на живот и труд на много проститутки.“
Но Уокър оттегля предложението си за подобрения в закона, защото няма никакъв шанс за осигуряване на мнозинство, макар че партията заявява, че ще погледне по-отблизо дали са необходими подобрения.
В Германия тези, които говорят открито срещу легализацията се считат за „прекалено скромни и морализаторски“, казва професорът по право Гугел. Освен това добавя, че няма чувството, че политиците имат голям интерес към темата.“
Министърът на семейството Кристина Шрьодер все пак си поставя за цел да се справи с трафика на хора и насилствената проституция. Въпреки големите усилия не е постигнато единодушие сред четирите министерства, които участват в разглеждането на този въпрос. Желанието й да се регулират публичните домове по-сериозно се проваля в опозицията на министъра на правосъдието Сабине Лютсер-Шнаренбергер. Шнаренбергер вярва, че реформирането на закона не е необходимо и повтаря стария аргумент, а именно че немското законодателство извежда жените от нелегалност, докато шведското законодателство ги тласка в мрака. Като се има предвид това разногласие, би било чудо, ако правителството вземе по-ефективно решение за защита на жертвите на трафик на хора скоро. Вместо това жените ще трябва да продължат да справят сами.
Абсолютно легално
Aлина от Санандрей успяла да избяга от публичния дом „Котенца на летището“. След полицейска проверка тя и 10 други жени избягали в турски ресторант в квартала. Брат на собственика, който й е бил клиент, скрил жените, наел автобус за своя сметка, за да ги закара до Румъния. Сводниците се опитали да спрат автобуса, но жените успели да избягат. Aлина сега отново живее в къщата на родителите си. Тя не им е разказала за случилото се. Тя работи, но не иска да каже какво. Заплащането й е достатъчно за автобусния й билет, дрехи и малко грим. Aлина понякога посещава AIDrom, център за консултиране на жертви на трафик на хора, в западния румънски град Тимишоара. Там разговаря с психолога Джорджиана Палку, която се опитва да й намери обучение като фризьор или готвач. Палку казва, че разговорите с млади жени, които са се завърнали от Германия са „безкрайни и трудни.“ Тя насърчава младите жени да бъдат оптимистично настроени. Но Палку няма никакви илюзии. Дори ако едно момиче може да си намери място за обучение, то вероятно няма да поеме поста, тъй като тези позиции не предлагат повече от 200 евро за 40-часова работна седмица. В резултат на това много от тези, които са се върнали от Германия, въпреки че са били малтретирани там, работят отново като проститутки. „Какво мога да им кажа?“-пита Палку. „Това е реалността. Не можеш да живееш с 200 евро.“
Бордеят „Котенца на летището“ в Шьонефелд вече не съществува. Той е заменен от клуб „Еротика”, който не предлага фиксирани такси. Но клиентите все още имат голям избор в областта. На няколко километра от клуб „Еротика” „Крал Джордж” е преминал на ценообразуване на фиксирана такса. Управлението му използва лозунга „Geiz macht Geil“, който свободно се превежда като „Възбуждаща цена“. За 99 евро клиентите могат да се насладят на секс и напитки докато заведението затвори. Анален секс, незащитен орален секс и целувки с език са допълнителна екстра. „Крал Джордж” предлага „групово парти“ в понеделник, сряда и петък.
И това е напълно легално.
От Клоудила Маер, Кони Нюман, Феделиас Шмид, Петра Тръкънданер и Стефан Уинтър
снимка: SPIEGEL
Източник: http://www.spiegel.de/international/germany/human-trafficking-persists-despite-legality-of-prostitution-in-germany-a-902533.html
