„Едни могат да вярват в еднополовите бракове. Други могат да вярват, че всяко дете заслужава майка и баща. Но, никой не може да вярва и в двете.”
Дейвид Бланкънхорн, Институт за Американските ценности
1. Легализирането на еднополовите бракове отнема правото на децата да познават и да бъдат отгледани от собствените си биологични родители.
Каквото и да се легализира, то бива подкрепяно и впоследствие преживява растеж. Ако еднополовите бракове бъдат легализирани, много повече деца ще бъдат отгледани без баща или майка.
Научно социално проучване категорично доказва, че децата се справят най-добре по всички здравни и социални мерки, когато са отглеждани от техните семейни биологични родители. Бракът между мъж и жена увеличава шанса децата да бъдат отгледани и да получат грижа от двамата си биологични родители, докато еднополовите бракове узаконяват съюзи, в които винаги ще се отхвърля правото на детето да бъде отгледано било то от баща му или майка му. Проучването сочи, че майките и бащите в зависимост от техните специфични гени, допринасят по уникален начин за развитието на собствените си деца и същото това „допринасяне” не е възможно да се осъществи от еднополовите родители. Ако обществото не санкционира браковете, които правят невъзможно отглеждането на детето от един от двамата му родители, детето страда.
Да вземем аналогичен пример: Бихме могли да одобрим закон, който гласи, че портокалите са вече ябълки. Но портокалите никога няма да изглеждат като ябълки или да имат вкус на ябълки, без значение колко закони приемем, нито пък някога ще произвеждат ябълкови семена. Фактът, че сме наясно с естеството на тази реалност, не означава, че не харесваме портокали. Всъщност, ние можем да харесваме едновременно портокали и ябълки и да отстояваме мнението си, че те са различни по вид. И докато този нагледен пример може да изглежда глуповат, той илюстрира, че предложеният радикален експеримент с еднополовите бракове се опитва да постигне невъзможното. Еднополовите бракове никога няма да имат същите плодове, каквито имат браковете между мъж и жена, независимо колко закони ще бъдат приети, защото са коренно различни.
2. Легализирането на еднополовите бракове подкрепя създаването на деца чрез репродуктивни методи, което не е в най–добър интерес на децата.
Според природните закони еднополовите двойки не могат естествено да имат потомство. Одобряването на еднополовите бракове окуражава нарастващата употреба на банките за сперма, сурогатното майчинство и множество подобни изкуствени репродуктивни методи.
„Продуктите” на тези технологии (т. е. децата) твърде често се намират в центъра на съдебни спорове, целящи да открият кои са техните законни родители.
В допълнение започват да се появяват тревожни свидетелства от деца, създадени чрез банка за сперма, отчитащи негативното въздействие на този факт върху тях. Например, жена, отгледана от лесбийки от самото си раждане, заявява: „Продължавам да усещам празно място в живота си, поради липсата на баща. Без значение колко любов получавах от двете си майки, и рядката проява на състрадание от тяхна страна към мене, съществува баланс, който идва от майката и бащата, и който може да създаде най-стабилното и дълготрайно семейство. Не бих задържала благословенията, които бащата може да дари, от никое дете.”
3. Все повече деца ще бъдат обучавани, въпреки волята на родителите им, че хомосексуалността е нещо здравословно и нормално.
На местата, където еднополовите бракове са легализирани, родителите няма да имат законна база, върху която да оспорят образованието в училище, нито книгите в училище, промотиращи хомосексуалността, напр. „Хедър има две майки”.
Ето на какво попада Дейвид Паркър след като се легализират еднополовите бракове в Масачузетс. Той бил изхвърлен без конкретна причина от територията на началното училище на сина си поради отказа си да напусне училището. Училищният персонал не бил съгласен той да изведе сина си преди да получи хомосексуално „образование”, след което Дейвид Паркър бил арестуван. Арестът му го отвел в затвора, където прекарал една нощ. Г-н Паркър и съпругата му, съвместно с друга двойка, Уъртлинс, внесли дело в щатския федерален районен съд на Масачузетс в опит да спрат индоктринирането на техните деца в хомосексуалността в тяхното училище. Загубили делото. След това се обърнали към Апелативния съд, който още в първото си заседание заявил, че родителите не могат да забранят промотирането на хомосексуалността в училищата на Масачузетс. Федералният апелативен съд се позовал на това че „Масачузетс е приел гей-браковете чрез конституционен закон за щата” и следователно училищата имат правото да “образоват децата според това постановление”. Върховният съд на САЩ също отхвърлил делото.
И други родители ще изживеят кошмарите си навсякъде, където бъде легализиран еднополовият брак.
4. Когато правата на еднополовите двойки се увеличат, свободата на словото и религията са застрашени, като гражданите ще бъдат принудени да действат против техните убеждения и вярвания.
Тук ще изложим някои примери за това, което се случва в САЩ и по света:
• След като еднополовите бракове са легализирани в Масачузетс, „Католическа Благотворителност”, огромна организация, съдействаща за осиновяването на деца, е принудена да прекрати дейността си, защото е наясно, че по закон ще трябва да съдейства за осиновяването на деца от еднополови двойки, а тя не желае да води излишни дела.
• Жена фотограф в Ню Мексико е глобена с 6500 долара заради учтивия си отказ да даде под наем обекта си за „церемония за обвързване” на две лесбийки, тъй като това нарушава религиозните и убеждения.
• Църква в Ню Джърси изгубва статуса си на освободена от данъци за част от собствеността си, тъй като отказва да отдаде под наем павилион за организиране на „церемонии за обвързване” на лесбийки.
• Тъй като е отказано да бъдат предложени хомосексуални калифорнийски двойки като бъдещи осиновители, най-голямата компания за осиновяване по Интернет не може да рекламира каквито и да е двойки от Калифорния като бъдещи осиновители.
• Пастори в Швеция и Канада са обвинени в публично говорене срещу еднополовите бракове, базирано върху техния прочит на Библейски стихове. Две щатски Библейски издателства са съдени заради библейски поучения против хомосексуалността.
• Доктори в Калифорния са съдени заради отказа си изкуствено да „оплодят” лесбийка, защото било против религиозните им вярвания. Съдът заявил, че те дискриминират лесбийките и ги заставил да заплатят за щетите.
5. Където се легализира еднополовият брак, защитаването на майчинството или бащинството съвсем законно ще може да се счете за дискриминация.
В някои страни вече е прието като дискриминация да се почитат майките и бащите от страх да не бъдат засрамени деца, които имат един родител, майки лесбийки или бащи гейове. Поради тази причина е наложена възбрана да се правят картички за Деня на бащата в някои училища в Шотландия и др.
В Масачузетс и Испания родителите вече не се вписват като майка и баща в актовете за раждане. Те се вписват като „Приемен родител А и Б” или „Биологичен родител А и Б” съответно. Последният пример показва, че напълно се игнорира биологичния факт, че само единият от членовете на еднополовата двойка би могъл да „даде гена си.”
След легализирането на еднополовите бракове ще има повече официално признати семейства без майка или без баща и е сигурно, че ще се даде тласък на настоящите усилия да се унищожи всякакво споменаване на майки и бащи в обществото ни, поради опасенията от дискриминация.
6. Безразборните полови отношения в брака ще се превърнат в нещо официално прието.
Някои от хомосексуалните активисти, считайки себе си за „моногамни” еднополови двойки, се сравняват с моногамните хетеросексуални двойки. Проучванията, обаче, отхвърлят това твърдение. Начинът на живот на хомосексуалистите е доста безразборен. Проучване върху хомосексуални и бисексуални мъже, публикувано във “Вестник за Сексуално Проучване”, гласи, че средният брой на сексуалните партньори е 755,2. Някои са имали по хиляди партньори.
Друго проучване върху 2583-ма хомосексуалисти, публикувано в същия вестник, гласи че сред по-възрастните мъже „общият брой на сексуални партньори през живота им варира между 101 и 500.” Между 10,2% и 15,7% са имали над 1000 сексуални парньори.
Много хомосексуалисти открито заявяват, че моногамността и задълженията, произтичащи от нея, могат да означават съвсем различно нещо от приетите определения на думите. Моногамност, специално при мъжете партньори, може да означава да останат „емоционално моногамни” като двойка, като междувременно имат разнородни сексуални връзки с други мъже, включително ежедневни срещи с напълно непознати. Лесбийките общо погледнато са доста по-верни.
В статия в Ню Йорк Таймс четири години след легализирането на еднополовите бракове в Масачузетс се подчертава широкоприетата безразборна същност на много „моногамни” еднополови бракове:
„Докато много хомосексуални двойки искат официален брак, други прибягват към по-креативно обяснение на семейството, сформирано да „живеят извън преобладаващото общество”, заявява Джойс Кауфман, семеен адвокат и гей активист… Ерик Ербълдинг и съпругът му Майкъл Пек, и двамата на възраст 44 години, се виждат на всеки два уикенда, защото г-н Пек работи в Питсбърг. Г-н Ербълдин казва, че тяхното правило е следното: „Можеш да правиш, каквото си искаш, защото знаеш, че трябва да си практичен.” Също така продължава, че повечето семейни гей двойки, които той познава, са в по-голямата част моногамни, но понякога ежедневието изисква да се включат и трети лица.”
7. Вече има обезпокоителни въздействия в обществото на местата, където е легализиран еднополовият брак.
Холандия е първата държава, която легализира еднополовите бракове през 2001г. Няколко години по-късно група от холандски професори предупреждава в отворено писмо „за мъдрите усилия в Холандия, които се полагат, за да се обезличи брака в традиционната му форма”. Холандците „все повече считат брака като нещо, от което няма полза в момента”, защото са били убедени, че „бракът няма общо с родителството и, че бракът и съжителството са еднакво валидни като начин за живот.”
8. Легализацията на еднополовите бракове може да не се окаже полезна дори за хомосексуалистите.
Бюлетините показват колко много добронамерени хора подкрепят легализирането на еднополовите бракове, защото погрешно вярват, че хомосексуализмът е генетичен, категоричен и не подлежи на промяна.
Проучването, обаче, категорично сочи, че това не е така. (Националната Асоциация за проучване и терапия на хомосексуалността www.narth.org е отлично място, откъдето могат да се почерпят факти за истинската същност на хомосексуализма и как хиляди са променили своята сексуална ориентация.)
Тези добронамерени хора вярват, че като дадат на хомосексуалистите брачни „права”, те ще бъдат по-малко ограничавани в обществото. С други думи, тези хора виждат легализирането на еднополовите бракове като форма на съпричастност. Въпреки това, чрез легализирането на еднополовите бракове ние ще отежним самите проблеми, които се опитваме да решим за възрастните, и в същото време ще създадем нови за децата.
Проучванията на хомосексуалността показват, че хомосексуалистите, като група, изживяват голям брой негативни резултати в живота си. Тези добре документирани резултати включват голям брой случаи на домашно насилие и сексуална експлоатация, самоубийствени наклонности, занижени очаквания от живота, доста случаи на СПИН, проблеми с алкохол и дрога, безразборни сексуални отношения и нелоялност, случаи на педофилия, умствени и емоционални травми/болести, желание към самонараняване и други проблеми.
Тези негативни резултати се асоциират с хомосексуалния начин на живот, добре познати са в гей-общностите и не се дискутират. Това, което се дискутира, е как да помогнем по най-добър начин на хомосексуалистите да не стигат до тези злощастни развръзки. Някои твърдят, че тези негативни резултати са вследствие на обществения отказ да приеме хомосексуалността като нещо здравословно и нормално и, че тези резултати ще изчезнат в бъдеще, ако легализираме еднополовите бракове, в противен случай се съгласяваме с последствията. Въпреки това, в европейските страни, където еднополовите връзки са по-приети в сравнение с Щатите и на някои места легални, няма видима разлика в тези негативни статистики. Това заключава, че социалното отношение към еднополовите връзки не е единствената причина за негативните резултати.
Да бъдем съпричастни не означава да одобрим начин на живот, който носи със себе си редица негативни последствия за индивидуалната личност, но по-скоро да предложим помощ и подкрепа в превъзмогването на тези последствия.
Да предположим, че добър ваш приятел има сериозен проблем с наркотична зависимост. Добрият приятел ще го окуражи да прекрати себедеструктивното си поведение и да потърси помощ. Поради факта, че сте наясно, че наркотиците са нездравословни и вредят, не означава, че вие мразите хората, които ги употребяват. Вие можете да се грижите подобаващо за своя приятел и в същото време да сте наясно, че употребата на наркотици ще остане незаконна и да го окуражавате да промени начина си на живот. Същото е и при несъгласието с еднополовите бракове. Ако сте загрижени за тези, които имат привличане към хора от техния пол, вие ще търсите начини да им помогнете и няма официално да ги подтикнете към нездравословен начин на живот.
С други думи, легализирането на еднополовите бракове е възможно да не помогне на целевата група и същевременно да нарани някои деца, като им отнеме правото да бъдат отгледани от двамата си биологични родители.
В заключение
Легализацията на еднополовите бракове ще направи много повече от това да позволи на хора от един и същи пол да имат брак. Одобрявайки хомосексуалността чрез силата на закон тя ще нахлуе във всяка област в обществото, включително в училищата и църквите.
Да действаме в защита на традиционния брак не е проява на слабохарактерност. Това е законният отговор на голяма част от хората, които искат най-доброто за всеки един (включително хомосексуалистите), за децата и обществото и поради тази причина желаят да запазят доказаната и жизненоважна институция на брака. Множеството негативни последствия, които ще се проявят вследствие от легализирането на еднополовите бракове, категорично ни предоставят основателни причини да защитаваме брака между мъж и жена.
източник: Family Watch International
http://www.familywatchinternational.org/fwi/documents/FWIpolicybriefeightreasonsmay2010.pdf
www.familywatchinternational.org
ГЛЕДАЙТЕ 2 МИН. ВИДЕО: ПРИЧИНАТА ЗА БРАКА МЕЖДУ МЪЖ И ЖЕНА НА:
https://www.youtube.com/watch?v=2UDAJ6uc6DU
Бележки:
1 Blankenhorn, D. (2007). The Future of Marriage. New York: Encounter Books.
2 The World Unites to Protect the Family, the Doha International Conference for the Family and the Brigham Young University World Family Policy Center. (2004). 38.
3 Parker v. Hurley, 2008 U.S. App. LEXIS 2070 (1st Cir. Mass., Jan. 31, 2008).
4 Meyer-Bahlburg, H. F .L., Exner, T. M., Lorenz, G., Gruen, R. S., Gorman, J. M., Ehrhardt, A. A. (1991). Sexual risk behavior, sexual functioning, and HIV disease progression in gay men. Journal of Sex Research, 28, 3-27. This was the average number of partners for HIV-positive men. The average number of sexual partners for HIV-negative men was 921.9. The highest number of sexual partners recorded for an individual in this study was 23,000.
5 Van de Ven, P., Rodden, P., Crawford, J., Kippax, S. (1997). A comparative demographic and sexual profile of older homosexually active men. Journal of Sex Research, 34, 349-360.
6 Belluck, P. (June 15, 2008). Gay Couples Find Marriage Is a Mixed Bag. The New York Times.7 An unnofficial translation of this letter can be found at http://www.heritage.org/Research/Family/netherlands statement.cfm 8 Ibid.
9 Although it was widely reported that researcher Simon LeVay proved that homosexuality is genetic by finding a difference between homosexual and heterosexual brains, Dr. LeVay himself stated, “I did not prove that homosexuality is genetic, or find a genetic cause for being gay. I didn’t show that gay men are born that way, the most common mistake people make in interpreting my work.” (Nimmons, D., (March, 1994). Sex and the Brain. Discover, 15, 64. LeVay maintains a Web site in which he discusses the strengths and weaknesses of related research. See http://members.aol.com/slevay/). Researcher, Dr. Dean Hamer, announced he had found a “gay gene” which causes homosexuality. (Hamer, D. H., Hu, S., Magnuson, V.L., Hu, N., Pattatucci, A.M. (1993). A Linkage Between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. Science 261, 321-327.) But Hamer eventually admitted that his study did not support a genetic cause for homosexuality and that female homosexuality was “culturally transmitted, not inherited.” ( Hamer, D. & Copeland, P., (1998). Living with Our Genes: Why They Matter More Than You Think. New York: Bantam Doubleday Dell Publishing Group.) If homosexuals were indeed “born that way,” there should be a 100 percent correlation of homosexuality in identical twins because each inherits the exact same genes. However, studies of thousands of sets of homosexual twins find that only 11 to 30 percent of twins are both homosexual. (Bailey, J., Pillard, R. (1991). A genetic study of male sexual orientation. Archives of General Psychiatry, 48, 1089-1096; Bailey, J., Benishay, D. (1993). Familial Aggregation of Female Sexual Orientation. American Journal of Psychiatry 150, 272-277. Of the findings in this study, William Byne, M.D., Ph.D. stated in a May 1994 article in Scientific American entitled “The Biological Evidence Challenged,” “Bailey and Pillard found that the incidence of homosexuality in the adopted brothers of homosexuals (11%) was much higher than recent estimates for the rate of homosexuality in the population (1 to 5%). In fact, it was equal to the rate for non-twin biological brothers. This study clearly challenges a simple genetic hypothesis and strongly suggests that environment contributes significantly to sexual orientation…”) Finally, research shows that a high percentage of children abused by a person of the same sexend up acting out homosexual tendencies when they are older. (Lisak, D. (1994). The psychological impact of sexual abuse: Content analysis of interviews with male survivors. Journal of Traumatic Stress, 7, 525-548; Gilgun, J. & Reiser, E. (1990). The development of sexual identity among men sexually abused as children. Families in Society, 71, 515-521.) This would indicate an environmental causation. While it is not clear what all the causes of same-sex attraction might be, research has identified a variety of common factors that may contribute to the development of a homosexual orientation, such as physical and/or sexual abuse as a child, hostile, detached or absent father, overprotective or controlling mother, and the feeling like they were not accepted by peers of their own gender.
10 Brand, P. A., & Kidd, A. H. (1986). Frequency of physical aggression in heterosexual and female homosexual dyads. Psychological Reports, 59, 1307-1313; Waterman, C. K., Dawson, L. J., & Bologna, M. (1989). Sexual coercion in gay male and lesbian relationships: Predictors and implications and support services. The Journal of Sex Research, 26, 118- 124; Owen, S., & Burke, T. W. (2004). An exploration of the prevalence of domestic violence in same-sex relationships. Psychological Reports, 95, 129-132.
11 Saunders, J. M., & Valente, S. M. (1987). Suicide risk among gay men and lesbians: A review. Death Studies, 11, 1- 23; Saghir, M. T., Robins, E., Walbran, B., & Gentry, K. A. (1970). Homosexuality. IV. Psychiatric disorders and disability in the female homosexuals. American Journal of Psychiatry, 127, 147-154; King, M., et al., (2008). A systematic review of mental disorder, suicide, and deliberate self harm in lesbian, gay and bisexual people. BMC Psychiatry, 18, 70.
12 Cameron, P., Cameron, K., and Playfair, W. (1998). Does Homosexual Activity Shorten Life? Psychological Reports 83 (3 Pt 1), 847-866.
13 Odets, W. (1994a, Oct.) in the report to the American Association of Physicians for Human Rights. In E.L. Goldman (Ed.), Psychological factors that generate HIV resurgence in young gay men. Clinical Psychiatry News, 5.
14 Lewis, C. E., Saghir, M. T., & Robins, E. (1982). Drinking patterns in homosexual and heterosexual women. Journal of Clinical Psychiatry, 43, 277-279; Craig, R. J. (1987). MMPI-derived prevalence estimates of homosexuality among drug dependent patients. The International Journal of Addictions, 22, 1139-1145; Fifield, L., Latham, J. D., & Phillips, C. (1977). Alcoholism in the gay community: The price of alienation, isolation, and oppression. Los Angeles: The Gay Community Services Center; Fenwick, R. D. & Pillard, R. C. (1978). Advocate guide to gay health. New York: E. P. Dutton.
15 Rothblum, E., Solomon, S. (2003). Civil Unions in the State of Vermont: A Report on the First Year, University of Vermont Department of Psychology; McWhirter, D. P., & Mattison, A. M., (1984). The Male Couple: How Relationships Develop. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall 1984.
16 Freund, K., & Watson, R. J. (1992). The proportions of heterosexual and homosexual pedophiles among sex offenders against children: An exploratory study. Journal of Sex and Marital Therapy, 18, 34-43; Erickson, W. D., Walbek, N. H., & Sely, R. K. (1988). Behavior patterns of child molesters. Archives of Sexual Behavior, 17, 77-86.
17 Sandfort, T. G. M., de Graaf, R., Bijl, R. V., & Schnabel, P. (2001). Same-sexsexual behavior and psychiatric disorders. Archives of General Psychiatry, 58, 85-91; see also http://www.narth.com/docs/studyconfirms.html; Cochran, S. D., Mays, V. M., Sullivan, J. G. (2003). Prevalence of Mental Disorders, Psychological Distress, and Mental Health Services Use Among Lesbian, Gay, and Bisexual Adults in the United States. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 71, 53-61.
18 King, M. et al., (2008). A systematic review of mental disorder, suicide, and deliberate self harm in lesbian, gay and bisexual people. BMC Psychiatry, 18, 70.
снимка: http://hamiltondiocese.com
