ДО: Н.П. Мишел Бачелет
Върховен комисар на ООН по правата на човека
Служба на Върховния комисар по правата на човека, Женева

КОПИЕ ДО: 
Теодора Генчовска, министър на външните работи на Република България
Биргит ван Хаут, Регионалният офис на ООН за правата на човека за Европа
Г-н Джани Магацени, началник клон на УПП, към Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека
Изх. № 006/16.03.2022
 
Относно: Писмо на Върховния комисар по правата на човека до Министерството на външните работи на Република България
 
ГОСПОЖО ВЪРХОВЕН КОМИСАР, 
 
Долуподписаните 18 организации се обръщаме към Вас, за да изразим нашата сериозна загриженост във връзка с писмото[1] на Службата на Върховния комисар по правата на човека (ОВКПЧ) до Министерството на външните работи на България от 17 май 2021 г., относно третия цикъл на преглед на страната пред Работната група за универсален периодичен преглед (УПП), на нейната 36-та сесия. Писмото изисква да се обърне по-голямо внимание на препоръките, посочени в приложението му, някои от които България е взела предвид[2]. Въпреки суверенното право на страната ни да отхвърли препоръки, касаещи значението на пола и половата идентичност, брака и ратификацията на т.нар. Истанбулска конвенция[3], ОВКПЧ насърчава България да ги приложи като част от новоразработен „всеобхватен национален план за действие по правата на човека“, като по този начин призова за тяхното преразглеждане.
 
Бихме искали да подчертаем, че естеството на писмото и изборът на препоръки от Службата на Върховния комисариат за правата на човека, превишават нейния мандат. Писмото нарушава основните принципи и насоки на ООН и УПП.
 
В съответствие с принципите, изложени в Пакета за институционално изграждане (IBP) на Съвета по правата на човека, УПП трябва да бъде управляван от държавата, неполитически, неселективен, не прекалено обременяващ и конструктивен механизъм[4]. Освен това IBP ясно определя ограничения мандат на Службата на Върховния комисар по правата на човека в рамките на този процес: (1) съставяне на съответна документация за УПП за всяка държава, предмет на преглед, включително обобщение на информацията на заинтересованите страни; (2) предоставяне на тройките на необходимата помощ и експертиза; и (3) подпомагане при прилагането на (подкрепени) препоръки и заключения относно изграждането на капацитет и техническата помощ, „в консултация и със съгласието на държавата, предмет на прегледа” (курсивът е добавен)[5].
 
Поради междуправителствения характер на този процес, само държавите могат да формулират препоръки за УПП, които държавата, обект на преглед, може да избере да подкрепи или отхвърли. Този прерогатив на разглежданата държава се основава на принципа на суверенитета, който е основополагащ принцип на ООН[6].
 
Писмото на ОВКПЧ дублира усилията на държавите-членки за УПП по избирателен начин, като прави опит да преразгледа отговорите на правителството на България на препоръки, които то законно и категорично избра да не подкрепи. Застъпничеството за преразглеждане на по-рано отбелязани препоръки за УПП не само представлява превишаване на мандатa на ОВКПЧ, но причинява ненужно и обременяващо дублиране на работа за държавата, обект на преглед. Тази практика е особено обезпокоителна в светлината на задължението на Върховния комисар по правата на човека да управлява начислените и доброволни финансови вноски на държавите-членки по начин, който е в съответствие със собствения му мандат.

Ваше Превъзходителство,
  
Според Пакета за институционално изграждане на Съвета по правата на човека, основата на универсалния периодичен преглед са Хартата на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, инструментите за правата на човека, които дадена държава е подкрепила и доброволните ангажименти, поети от страните, които се ангажират да вземат предвид приложимото международно хуманитарно право[7]. Загрижени сме, че писмото на ОВКПЧ дава приоритет на определени препоръки по въпроси, които не се основават на международното право за правата на човека, а по-скоро се отнасят до предполагаеми „стандарти“, които са силно оспорвани от мнозинството държави, като определенията за пол, брак и ратификацията на Истанбулската конвенция. Искаме да подчертаем значението на принципите на универсалност и безпристрастност в основата на международната рамка за правата на човека, на чието спазване зависи законността и отчетността на ООН и нейните структури, включително ОВКПЧ.
 
ОВКПЧ има задължението да гарантира, че доверието в процеса на УПП не е застрашено от неговите действия. За да могат държавите-членки и гражданското общество да продължат добросъвестно да участват в УПП, те първо трябва да са уверени, че неговите принципи ще бъдат спазвани от всички заинтересовани страни. Писмото на ОВКПЧ до българското Министерство на външните работи представлява неоправдана, избирателна и частична намеса в процеса на УПП, подкопаваща ролята му за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи.
 
Във връзка с гореизложеното, настойчиво призоваваме Вашия офис да оттегли писмото и да се въздържа от предприемане на подобни действия в бъдеще.
 
Благодарим за вниманието и очакваме да получим Вашия отговор.
 
С уважение,
 
Гражданско сдружение “Асоциация Общество и Ценности”, Михаела Джоргова
Граждаснко сдружение “Национална Асоциация Поход за Семейството”, Ивайло Тинчев
Фондация “Съживление”, Лина Хотнишка
Фондация “Мисия възстановяване,” Филип Рашев
Фондация “Светлина на балканите” Иван Вълков
Гражданско сдружение “Път към свободата,” Димитър Карпов
Гражданска инициатива на родителите Пазарджик, Гроздана Янтрова
Национална Асоциация Българско Черноморие, Тодор Георгиев
Гражданско сдружение “Вяра и бъдеще”, Венета Мерк
Гражданско сдружение “Избор за живот”, Даниела Николова
Гражданско сдружение “Нов живот”, Димитрина Иванова
Фондация “САРРА”, Валентина Иванова
Фондация “Пълноценен живот” Димитър Спилков
Балканско Атонско сдружение, Валентин Тодоров
Национално гражданско сдружение “Природа за хората”
Сдружение Еко гласност, Емил Георгиев
Национално гражданско сдружение за защита на собствениците на имоти, Здравко Младенов
​Фондация „Корнърстоун“, Мая Христозова


[1] Letter from the OHCHR to the Minister of Foreign Affairs of the Caretaker Government, 17 May 2021: https://lib.ohchr.org/HRBodies/UPR/Documents/Session36/BG/HCLetter-Bulgaria.pdf
[2] A/HRC/46/13/Add.1, see for example Rec. 134.30, 134.6 and para 8, and their equivalent on p 3 and 5 respectively of the OHCHR’s letter.
[3] Id. (1), Annex.
[4] A/HRC/RES/5/1, para 3.
[5] Ibid, paras 33-46.
[6] Charter of the United Nations, art. 2(1).
[7] Id. (3), Annex, para 1.

Новината за писмото на български може да споделите на:
18 организации поискаха Службата на ООН по правата на човека да оттегли писмото си до България

Новината и писмото на английски език може да видите на: 
18 organizations requested the UN Office of Human Rights to withdraw its

Подобни статии

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *