Уважаеми г-н Юнкер,
В писмото си до назначения комисар Франс Тимерманс Вие го инструктирате „да обсъди с Европейския парламент и Съвет, в първото тримесечие на мандата си, списъка с чакащи законодателни предложения, с цел да се реши дали да се работи върху приемането им или не, в съответствие с принципа за „политическа несъвместимост”.
Едно от тези предложения – Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата, без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация (COM (2008) 426), е на Комисията. Това предложение е прието от Комисията през м. Юли, 2008 год. и от тогава е обсъждано в Европейските парламент и Съвет. Предвид изискването за единодушие и възражението от страна на няколко държави-членки, изглежда малко вероятно това предложение да бъде прието.
Много граждани, и по-специално членовете на долуподписаните организации, са загрижени за начина, по който това предложение ще ограничи техните основни граждански права, ако бъде прието (отнася се по-специално за свободата на договаряне).
Други смятат, че това е излишен детайл на законодателството, който може сериозно да навреди на конкурентноспособността на предприемачите в ЕС.
Трети също са притеснени за неясния и разтеглив език в предложението, което, ако бъде прието, би могло в последствие да се поддаде на непредвидими (и може би нежелани) тълкувания. Например, докато всеки разбира подхода, съгласно който еднаквите ситуации трябва да бъдат третирани еднакво, то много по-неясно е какво се има предвид под „сравними” ситуации. Това не би ли дало изключително голяма свобода на преценката на съдиите и държавните органи, натоварени с прилагането на предложената директива? Няма ли да доведе до задължението да се уеднаквят ситуации, които в действителност не са еднакви?
Специално по отношение на свободата на договаряне ще посочим, че сключването на договори, заедно с обикновената комуникация, е един от най-важните начини за социално взаимодействие. Въпреки че задължението на държавата да третира всички граждани еднакво е общоприето, това не се отнася за единични граждани, които трябва да бъдат оставени да живеят свободно според техните лични избори и предпочитания.
Законодателството, което ограничава свободата на договаряне на обикновените граждани, трябва да се докаже като „необходимо в едно демократично общество” (cf. Art. 8 of the ECHR). Ние не сме убедени, че е установена такава необходимост, още повече че държавите-членки на ЕС са живели дълго време, и продължават да живеят, без такива закони.
В допълнение, не е ясно защо е необходимо да се приеме тази директива в рамките на ЕС. Страните членки, които желаят да приемат такова законодателство, могат да го направят на местно ниво, което ще им даде възможност да го коригират, ако установят, че предизвиква нежелани ефекти.
Предложената директива, от друга страна, може да бъде променяна или отменена единствено с единодушно гласуване в Съвета. Това изглежда съвсем неподходящо за нормативен акт, чието практическо въздействие е толкова трудно да се предвиди.
Преговорите в Съвета не са напреднали съществено през последните пет години, няколко страни (като Германия и Чехия) възпират цялата директива. Основният проблем изглежда е, че целият подход за борба с дискриминацията е проблематичен и твърде агресивен спрямо личния живот и икономическата дейност на гражданите.
Ние, долуподписаните, сме убедени, че има по-подходящи и по-малко ограничаващи свободата средства, за борба с несправедливостта и неравнопоставеността. Поради това, ние призоваваме да отхвърлите проекта за директивата в съответствие с принципа за „политическа несъвместимост”.
С уважение,
