Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните организации, категорично се обявяваме срещу прибързаното приемане на поправки в Закона за народната просвета от Народното събрание на 21 юли 2010 г. по време на първо четене. Въпреки настояването на редица граждани, родители и организации за повече дискусии, дебати и сериозно преразглеждане на казуса за задължително предучилищно образование на петгодишните деца, проектозаконът беше придвижен към парламента без да се даде достатъчно време за обществено обсъждане, а гласа на опонентите му – игнориран.

ДО: 

Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВЯНАКИЕВ
Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите  на децата, младежта и спорта 
София 1169, пл.  Народно събрание”, 2

 Г-ЖА ЦЕЦКА  ЦАЧЕВА
Председател на Народно събрание
София 1169, пл. Народно събрание № 2

ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
С КОПИЕ ДО:

Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ 
Министър на образованието, младежта и науката
София 1000, ул.”Княз Дондуков”, 2А

Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
Министър на труда и социалната политика
1051 София,  ул. Триадица No.2
Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
Министър на финансите
1040 София,  ул. Георги С. Раковски, 102
Отворено писмо

на неправителствени организации по повод приетите на първо четене поправки в Закона за народната просвета

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните организации, категорично се обявяваме срещу прибързаното приемане на поправки в Закона за народната просвета от Народното събрание на 21 юли 2010 г. по време на първо четене. Въпреки настояването на редица граждани, родители и организации за повече дискусии, дебати и сериозно преразглеждане на казуса за задължително предучилищно образование на петгодишните деца, проектозаконът беше придвижен към парламента без да се даде достатъчно време за обществено обсъждане, а гласа на опонентите му – игнориран. Освен това сред огромна част от българските родители се създаде изключително напрежение поради факта, че много от тях определят като най-добро място за децата тяхната естествена семейна среда в този така критичен етап от развитието им.

Смятаме, че така формулирано, задължаването на родителите да изпратят децата си в забавачката на петгодишна възраст, придружени с десетократно увеличаване размера на глобите за неприсъствие, представляват:

1. Грубо потъпкване на родителските права.

Според водещите международни документи – ратифицираната от Българското правителство Европейска конвенция за защита правата на човека (Член 2 от Първи протокол към ЕКПЧ), която е с по-висш ранг от Конституцията на РБ, както и според Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (чл. 14) основното и естествено лице, което решава по какъв начин ще се образова детето, е семейството, а не държавата. С приемането на поправките правото на избор от страна на родителите се прехвърля на държавата, а родителите остават дискриминирани. Също така намираме заплахите за наказания на родителите с жестоки глоби и поправителен труд от страна на министъра на образованието Сергей Игнатов за изключително дискриминативни към българските родители.  В тази насока искаме да ви информираме, че вече алармирахме водещи западни медии и организации относно действията на българския парламент и антидемократичните изказвания на министъра, а настоящото писмо ще бъде разпространено сред целия демократичен свят;

2. Опасност за психическото и здравословно състояние на децата.

Замяната на „столовото хранене” в проекта само с термина „хранене“ ще създаде предпоставки за нездравословно хранене на децата и консумация предимно на суха храна. На много места в училищата не са предвидени места за следобеден сън и почивка, което ще създаде условия за преумора на тази толкова крехка възраст. За населени места, където липсват детски градини и училище, задължителното обучение за петгодишните деца ще означава, че те ежедневно трябва да пътуват до най-близкото населено място (за някои това е 100 км.), където се намира т.н. „средищно училище” – това представлява изключително уморително за децата ежедневно пътуване.

Редица изследвания, направени в областта на детското развитие сочат, че в периода на ранното детско развитие до поне шест-годишна възраст е изключително важно децата да прекарват приоритетно време със своите родители, за да бъдат емоционално и дори интелектуално стабилни. Отделянето на децата от родители, които предпочитат да бъдат по-близо до децата си на тази възраст може да причини психологични дисфункции и фрустрация. Колкото по-голям период от своите ранни години детето прекарва със семейството си, толкова повече то е емоционално стабилно и е от реална полза за обществото

Често се използва неправилно твърдението, че е необходимо децата да се социализират отрано, за да успеят в живота. Всъщност най-естествената среда за социализация и създаване на гражданска съвест у децата е семейната им среда, разширеното семейство, братята и сестрите, техните съседи, а не непременно връстниците. Със старта си в живота човек рядко е на работното си място с връстници, а това налага необходимостта от развитие на умения за социализиране и общуване с хора от различни възрастови групи. Именно това предимство осигурява здравословната семейна среда;

3. Изключителен популизъм  и изкривяване на фактите пред българските граждани. По време на свое интервю пред БНТ от 30 април т.г. г-н Игнатов твърди, че Лисабонската стратегия вече ни задължава четири годишните да бъдат включени в системата на предучилищното образование. Стратегия 2020, която визира следващия десетгодишен период на развитие, все още не е обсъждана в Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта, както отбеляза г-жа Богданова по време на дискусиите в пленарна зала на 21 юли, т.г.

Очевидно е, че министърът или е недостатъчно информиран, или целенасочено заблуждава обществото, тъй като не съществува натиск, от която и да е било европейска страна за приемане на идеята. Дори в мотивите на Министерски съвет при внасяне на проекта е посочено, че той не произтича от никакво европейско законодателство, а в него е записано: „Във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от закона за нормативните актове предложеният законопроект няма отношение към правото на Европейския съюз.“

В други интервюта министърът твърди, че възрастовата граница в европейските страни е ниска, но той пропусна да отбележи, че повечето развити страни правят разлика между задължителна възраст за образование и задължение за посещение само в училищна среда. Това, че задължителната възраст за образование в редица европейски страни започва от четири или пет-годишна възраст, не означава, че училището е единственото място за извършване на тази цел, тъй като там за разлика от България има налице алтернативни образователни услуги. Тези услуги могат да се извършват както в семейството (на много места без абсолютно никаква регулация от страна на държавата), така и от родителски кооперативи, независими училища, функциониращи извън образователната система. 

Твърди се, че чрез обхващането на ромските деца ще се осигури възможност за ранно научаване на български език. Кое ни кара да си мислим, че след като ромските деца не са обхванати в системата на образованието в начална училищна възраст, ще бъдат обхванати в предучилищна? Всеобщо известен факт е, че голяма част от ромските общности представляват затворени екосистеми и оказването на натиск върху тях ще ги затвори още по-навътре. Тежките глоби и изисквания ще се стоварят именно върху онези родители, които са избрали да бъдат по-близо до децата си в този етап от развитието им и няма да ги дадат в системата, въпреки че те реално ще облекчат бюджета с този си избор.

4. Увеличаване на финансовата тежест и възможност за финансови злоупотреби от страна на държавата. 

Изискванията за повече средства, база и ресурси, свързани с целодневното обучение, ще натоварят правителствените разходи, държавния бюджет и ще се стоварят върху българските граждани, които ще се наложи да бъдат още повече обременени с данъци, за да поемат нарастващите разходи, свързани с целодневното обучение.

Единствените сигурни пари за инициативата са деветте милиона, обещани от държавния бюджет, но те ще стигнат едва до края на годината! Министърът заяви, че парите за учителите ще бъдат търсени от еврофондовете, а социалното министерство се оказва бенефициент по заем от 40 милиона евро – всичко това на гърба на българските данъкоплатци!

Не на последно място смятаме, че бързането за приемането на толкова съществени поправки в Закона за народна просвета  е неоснователно, тъй-като предстои гласуване на новия Законопроект за училищно образование до края на 2010г., заложен в законодателната програма на Министерски съвет. Призивът да се усвоят парите по-бързо от бюджета буди сериозни съмнения у немалко български граждани, че зад проекта стоят сериозни финансови интереси и злоупотреби.  

Ние настояваме:

 В Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта ,  да се извършат следните поправки преди внасяне на проекта за второ гласуване:

1. В чл.20 (1)  текстът „ Подготовката на децата за училище е задължителна от годината, в която детето навършва пет годишна възраст” да бъде заменен с текста „Подготовката на децата за училищеможе да започне от годината, в която детето навършва пет години”, а в алинея (2) думата „Задължителната“ да отпадне;

2. Отпадане на предложението за промяна на чл. 47, който предвижда увеличение на глобите за родители.

Искрено се надяваме, че този път нашите сигнали ще бъдат чути.

С уважение:

Стоян Георгиев
гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности“

Атанас Пирянков
Българска Монтесори Асоциация

Теодора Колева
Форум за съвременно образование

Радослав Илиев
фондация „Бъдеще и надежда“

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *