Нашите основни мотиви срещу узаконяването на евтаназията:
На вниманието на :
Г-н Георги Първанов, Президент на Република България
Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България
Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Г-жа Десислава Атанасова, Председател на парламентарната комисия по здравеопазване
Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването на Република България
Европейска комисия по здравеопазването
Българските медии
О Т В О Р Е Н О П И С М О
Уважаеми Дами и Господа,
Ние, долуподписаните представители на граждански и неправителствени организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно предложението да се легализира евтаназията в нашата страна. В този акт ние виждаме опит за постепенно налагане на трайна промяна в общественото мнение. Такъв опит не е без прецедент – видяхме го и в дискусиите относно абортите, наркотиците и хомосексуализма. Очертава се тенденция към преминаване от много строго към либерално законодателство, подкопаваща морала и ценностите у хората, а в случая с евтаназията – водеща до обезценяване на човешкия живот.
Нито един човек, а най-вече лекарите, нямат моралното право да унищожават невинен човешки живот, колкото и да е благороден мотивът. Премахването на страдащия не е начин за облекчаване на страданието. Самоубийството и евтаназията като подпомогнато убийство са зло, което трябва да бъде надмогнато чрез прояви на любов и емоционална подкрепа, а не право, което трябва да се утвърждава или насърчава.
Нашите основни мотиви срещу узаконяването на евтаназията в Република България са:
- Неизлечимата болест не е основание за изкуствено прекъсване на човешкия живот поради риск от погрешна диагноза. Какво би станало, ако се приложи евтаназия с погрешното убеждение, че пациентът е болен от смъртоносна болест, докато в действителност заболяването може да се овладее? При узаконяването на евтаназията догадките и прогнозите на лекарите, че болният ще умре в периода от няколко седмици или месеци ще се приемат за категорични. Но всеки лекар от опит знае, че в ред случаи хора, които отдавна би трябвало да са починали, продължават да живеят. Често те са щастливи, че са надвили опасната болест, както и депресията, която я съпровождала.
- Легализирането на евтаназията може да повиши тревожността при по-възрастните, при хора с увреждания и при неизлечимо болните. Те могат да се чувстват виновни, че не се възползват от законното право на подпомогнатата смърт. Тези хора вместо сигурност и доверие към лекарите ще изпитват подозрение, ще се чувстват изоставени и ненужни.
- Евтаназията не може да бъде оправдана с мотивите, че органите на убития ще бъдат дарявани на други хора. Благородните цели се постигат с благородни средства. Да пожертваш органите си, защото няма смисъл да се живее, е самоубийство, а не проява на жертвена любов.
- Евтаназията води до сериозни психологически последствия за лекарите, които я прилагат. При тях съществува по-голям риск от психични смущения и разстройства, свързани със страх, тревожност, вина и депресия. Ако лекарят е минал веднъж „бариерата” и извършил евтаназия, би ли се борил с всички сили, за да спаси живота на следващия си пациент?
- Евтаназията съществено се различава от спирането на животоподдържащото лечение, което е тежко или безполезно. Почти всички съвременни изследователи са единодушни, че мозъчната смърт може да се разглежда като еквивалент на смъртта и в такива случаи изкуственото поддържане на живота може да се прекъсне. Евтаназията обаче (правото да бъдеш умъртвен от лекар) разделя обществото ни и противоречи на традиционните християнски ценности на българския народ.
- Евтаназията противоречи на Хипократовата клетва и на заповедта „не убивай” в юдеохристианската доктрина. При евтаназията има два пъти убийство: болният се самоубива и същевременно лекарят (лекарите) извършват убийство.
- Легализирането на евтаназията внушава на хората, че страданието в крайна сметка е безсмислено, безцелно и следователно трябва да се отстранява с всички достъпни средства. Ние не трябва да търсим страданието, но е нужно в някаква степен да го приемаме. Защото, както пише д-р Дж. Уайет, „медицината трябва да се опита да отстрани не всяко страдание и смърт, а ненужното страдание и ненавременната смърт”. Болката и страданието често имат пречистващ ефект, помагат на хората да разберат истинското значение на живота, да израснат духовно, да развиват нравствени добродетели и отваря път за вътрешно лично преобразяване.
Във връзка с гореизложеното, ние Ви призоваваме да положите всички усилия, според дадените ви от закона правомощия, законопроектът за евтаназията да бъде отхвърлен като вреден, неетичен и криещ сериозни рискове за бъдещето на системата на здравеопазването в Република България.
Ние също апелираме към открит обществен дебат по темата за евтаназията, включващ специалисти от различни професионални области, и възразяваме срещу опита обществото да получава едностранчива информация по този важен и актуален въпрос.
1. Стоян Георгиев,председател
Асоциация Общество и ценности
София, бул. Владимир Вазов, ж.к.Хаджи Димитър
2. Петър Вълков,клиничен психолог
Граждански форум за защита надетето и семейството
София, Младост 1, бл. 26, вх. В,ет. 1, ап. 1
3. Д-р БлагодаткаАнгелова
Българска Християнска МедицинскаАсоциация
София 1330, ул. Уста Генчобл.37Б, вх.Д
4. Проф. д-р Дечко Свиленов
Фондация „Приятели на България“
967-1446; [email protected]
5. Александър Калтакчи
Фондация „Светлина на Балканите”
София, жк. Западен парк, до бл. 71, самост. сграда.
6. Доц. д-р ЛюбкаТанчева
Институт по Невробиология, БАН
Акад. Георги Бончев бл.23, София 1113
7. Д-р Елеонора Енчева
Медицински университет,
Катедра по физиология
София 1431, ул. Здраве № 2,
8. Филипа Каменова,Психотерапевт
сдружение „Европа 2011”
София 1220, жк.Надежда 2,бл.257, ет.1, ап.1
9. Екатерина Атанасова
Сдружение ХАРТА
София 1618, пк 177
10. Д-р Тодор Велчев
Сдружение ХАРТА
София 1421, ул. Св. Теодосий Търновски 11
11. Ваня Вълкова
Сдружение ХАРТА
12. Ивайло Атанасов
Сдружение ХАРТА
13. Мариана Атанасова
Сдружение ХАРТА
14. Павел Кръстев
Сдружение ХАРТА
София, Младост 1, бл.36, вх.11
15. Д-р Кирил Свиленов, председател
Българска християнска медицинскаасоциация
16. Радослав Илиев
Фондация „Възможности за всеки”
София 1202, ул. Веслец
17. Мария Цонова Иванова
Християнска Асоциация
„Нова надежда за хора с увреждания”
София 1330
п.к. 59
18. Елена Дянкова, председател
ГС «Справедливост 21»
София 1202, ул. Веслец
19. Адв. Диана Радославова
Фондация «Център за правна помощ – Глас в България»
София, ул Лавеле 8
