Отговор на публикацията: „Фалшиви новини за децата“

Изразяваме своето несъгласие с позицията на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) публикувано в „Труд“ на 11.07.2019 г. под редакционното заглавие „Фалшиви новини за децата“ (https://trud.bg/фалшиви-новини-за-децата/) и най-вече с квалификацията на наши публикации като манипулативни, лъжливи, фалшиви, тенденциозни и неверни.

На първо място, публикуваният от в. Труд материал от нашия сайт по темата за социалното законодателство е с посочен официален източник, от който е подадена информацията. 

Второ, следва да посочим, че в отговора на МТСП се съдържат редица неточни и непълни твърдения. 

МТСП твърди, че „няма как да се прилагат законови текстове, които не съществуват. Няма как да се реализира невярното твърдение, че ще се отнемат деца след анонимни сигнали“. Напротив, проблематичните текстове, посочени от нас, съществуват. Чл. 10, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗЗДет (ППЗдет.) гласи че: „Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“‘.

МТСП не споменава, че анонимните сигнали „по преценка“ на директора на социалната служба, а не само по сигнали за насилие над дете, са част от действащото законодателство. След анонимен сигнал, за който директорът е преценил, че трябва да се разгледа, и в който се съдържа твърдение за насилие над дете (възможно е да е клеветническо), може да последва процедура по извеждане. По чл. 23 от същия правилник, и въз основа на разгледания анонимен сигнал, директорът може да прецени, че се налага „спешното извеждане“ на детето. 

Относно влизането на социални работници в домовете в нарушение на Конституцията

Чл. 33 от правилника описва процедурата по спешно извеждане и „настаняване на дете извън семейството“ само със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“. Едва до месец се правят искания пред съда по спешно предприетите действия по извеждането на детето от социалните служби. Остава въпросът как по този правилник ще бъде „изведено“ дете от семейното жилище освен с влизане в същото, или чрез задържане на детето, когато е навън.

Правомощията дадени на дирекциите „Социално подпомагане“ са достатъчно всеобхватни, за да може да се реализират порочни противоконституционни практики. В публичното пространство бяха широко оповестени факти от конкретни дела срещу социалните служби заради отнемане на деца, след като са влезли в дома без разрешение (26 юни 2019, интервю в предаване по бТВ, „Шоуто на Слави“ – един публично известен пример).

„Социалните услуги се предоставят съобразно личния избор“

Тези твърдения също са непрецизни.

В сега действащото законодателство са налице разпоредби, които предвиждат „задължителна социална услуга“ при несъгласие на родителите и при неизпълнение на предписанията на директора на съответната социална служба. Ще посочим само един пример. Според чл. 21, ал. 1, т. З от ЗЗДет. във връзка с чл. 18, ал. 1 и 4 от ППЗДет., според които при отказ от сътрудничество на родителите на детето, спрямо социалната услуга и мерките на „закрила на детето“ по предложение на социалния работник, директорът може да издаде задължително предписание. Глобата за неизпълнението му е между две и пет хиляди лева.*

При разпространяването на информация сме водени от желанието обществото да бъде информирано за възможните последствия от дадено законодателство, които са в противоречие с основни човешки права, залегнали в Конституцията и Европейската конвенция. Считаме, че държавните органи следва да вземат предвид една такава информация в контекста на обществения интерес и да коригират законодателството, така че правата на децата и родителите действително да бъдат защитени.  

Гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности“

КАЖИ „НЕ“ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО!

​* Предписанието може да се обжалва, но за успешното обжалване е факт, че е нужно да се предвидят разходи по процедурата, като при повторно неизпълнение санкцията е до десет хиляди лева. Глобата за неизпълнение на „задължително предписание“ по ЗСУ е също до 10 000 лв. (вж. чл. 169). Свободата на избор тук не само отсъства, но принудителната социална услуга е скрепена с несъразмерно финансово наказание.
 
В чл. 14, ал. 2, т. 1 от ЗСУ, в сила от 2020 г., се предвижда категория „социални услуги за всички деца“, не само за тези в риск. С оглед връзката с горецитираното и вече действащо законодателство на практика всяко дете и родителите му може да се окажат обект на „задължително предписание“, ако не съдействат детето да получи „социална услуга“ от типа предназначена за „всички деца“ по ЗСУ.