Писмо с искане за обжалване решението на ЕСПЧ за признаване на еднополовите съюзи

 ПИСМО С ИСКАНЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРИЯ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ ПО ДЕЛО №40209/20 от 05.09.2023г. “БАБУЛКОВА И КОИЛОВА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ”

УВАЖАЕМИ Г-Н СЛАВОВ, УВАЖАЕМА Г-ЖО ГАБРИЕЛ,

Обръщаме се към Вас във връзка с излязлото на 5.09.2023г. решение[1] на ЕСПЧ, по заведеното от Лилия Бабулкова и Дарина Коилова дело №40209/20, според което България трябва да признае и защити съюза на лица от един и същи пол, като предостави правна рамка за целта[2].

Настоящото писмо отразява изразената позиция, на 50 граждански и родителски организации и над 14 120 граждани, в онлайн петицията, която, заедно с други внесохме в Министерство на правосъдието на среща на 11 юли т.г. за отхвърляне на Регламента за родителството, който ако бъде приет ще узакони родителството и осиновяванията от страна на еднополови двойки в целия ЕС[3].

Решението по дело №40209/20 на ЕСПЧ буди силно безпокойство с оглед последствията върху децата, семейството, обществото и бъдещето на страната ни, понеже поставя интереса на възрастните над правата и интереса на децата.

То ще влезне в сила на 5.12.2023г. в случай че Вие, като представляващи позицията на България, не го обжалвате.

Ако България легализира еднополовите съжителства/съюзи, това ще доведе до предефиниране на брака, семейството, родителството и нарушаване на правата и най-добрия интерес на детето.

Считаме, че необжалването на това решение противоречи на Конституцията на България, която определя брака като съюз между мъж и жена и не допуска осиновяването на деца от еднополови двойки. То противоречи и на решенията на Конституционния съд, (КС) във връзка с дело №13 от 27.07.2018г. за Истанбулската конвенция и дело №15 от 26.10.2021г. за значението на пола, които още повече налагат това обжалване. В тях съдът потвърждава бинарността на пола, неговото свързване с биологичния пол, както и свързването на родителството с баща-мъж и майка-жена[4].

Тези разпоредби съответстват на приложимото международно право[5] – Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за граждански и политически права, Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията за правата на детето[6]. Последната изрично признава правото на детето да запази своята самоличност, семейни връзки и да има контакт с родителите си. Тя посочва, че там където осиновяването се допуска висшите интереси на детето трябва да бъдат от първостепенно съображение, а не интересът на осиновителите[7].

Европейската конвенция за правата на човека в преамбюла си директно се позовава на Всеобщата декларация на ООН за правата на човека (ВПДЧ). Семейният модел в тази декларация е ясен: мъжете и жените имат правото да сключват брак и да образуват семейство (чл. 16 (1)). Подобна разпоредба се съдържа в член 12 от ЕКПЧ[8].

Ако България узакони еднополовото съжителство ще бъдем принудени да обърнем гръб на принципи в правото, които отразяват националната ни идентичност, ценности и волята на над 2/3 от народа ни[9]. Според проведеното широкомащабно международно проучване от Тилбургския университет в Холандия, България води по показателя за най-голям процент от населението, което държи децата да имат баща и майка[10].

Практиката в други страни показва, че след узаконяване на фактическото съжителство, не след дълго, страните биват принудени да узаконят еднополовите съжителства, а след това и еднополовия брак. Гърция е пресен пример за това.

Хетеросексуалните връзки значително се различават от, еднополовите връзки, включително по техния репродуктивен потенциал, има законна причина за тяхната правна диференциация, когато става въпрос за интересите на суверенна държава с оглед на по-голямото общо благо. Това, съчетано с правото на детето да бъде отглеждано от своите родители, което означава баща и майка в класическото международно право, е основният правен аргумент, който не може лесно да бъде наречен „дискриминационен“.

Родителството не е право, а е дар и отговорност, която се гради върху приемането на детето и зачитането на неговите права и най-добрия му интерес. Не всяко семейство има дете, но всяко дете има баща и майка. Детето е същество, със собствени права, вкл. правото да има и познава своите майка и баща[11]. Незачитането на това нарушава най-добрия интерес на децата и се отразява върху тяхното израстване, емоционално и психично здравеи развитие[12].

Редица страни в ЕС, освен България, като: Румъния, Полша, Словакия, Латвия и Литва не са осигурили правно признаване въпреки натиска[13]. Румъния е окуражаващ пример за защита на семейството и децата. Нейният нов Граждански кодекс, влязъл в сила само преди няколко години, изрично забранява не само еднополовите бракове и равнопоставеността между брака и всякакви форми на съжителство, но също забранява признаването на еднополовите бракове и гражданските съюзи, сключени извън територията на Румъния, било то от местни или чужди граждани.[14]

Във връзка с гореизложеното, и с оглед подкрепата от 50 граждански и родителски организации и над 14 120 граждани на петицията срещу признаване на еднополовото родителство и осиновявания[15], настойчиво Ви призоваваме да предприемете нужните действия за обжалване, от страна на България, на постановеното решение по дело №40209/20 пред Голямата камара на ЕСПЧ, в установения тримесечен срок, отстоявайки Конституцията на България и правото на страната ни, сама да определя политиките си в сферата на семейството.

Считаме, че България следва да настоява пред Голямата камара на ЕСПЧ, че никоя норма от Конвенцията или друг задължителен инструмент на международното право не налага на страната ни положително задължение да признае или регулира еднополовите бракове или друга форма на еднополова връзка.

Надяваме се, с оглед спазване на Конституцията на Република България, решенията на Конституционния съд, вътрешното и международното право, както и защитата правата и интереса на децата, да подготвяте обжалването на това решение.

С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

ПЕТИЦИЯТА С ИМЕНАТА НА ПОДКРЕПИЛИТЕ Я 50 ГРАЖДАНСКИ И РОДИТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОТ ИМЕТО НА НАД 14 120 ГРАЖДАНИ В ЗАЩИТА НА ДЕЦАТА СРЕЩУ ЕДНОПОЛОВОТО РОДИТЕЛСТВО И ОСИНОВЯВАНЕ ОТ ЕДНОПОЛОВИ ДВОЙКИ, ПО ПОВОД РЕГЛАМЕНТА ЗА РОДИТЕЛСТВОТО, МОЖЕ ДА ВИДИТЕ НА: https://civilactionbg.com/zashtiti_dezata_i_semeistvoto/ 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ С АРГУМЕНТИ В ПОДКРЕПА НА ГОРЕИЗЛОЖЕНАТА ПОЗИЦИЯ И ИСКАНЕ ЗА ОБЖАЛВАНЕ РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ:

Българската Конституция, според нашето право, има превес на приетите от страната ни международните договори. Още повече решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, съгласно чл. 14 ал.6 от закона за Конституционния съд.

В решение №13 се посочва: “Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.“

Еднополовите двойки не само нямат право да сключват брак, но и да създават семейство, което “е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата. (според.Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948г. чл. 16 (3)). При определението за семейство следва да се вземат предвид законите на природата, които в историята на човечеството винаги са признавали размножаването като една от най-важните функции на семейството, на което еднополовите двойки са неспособни. “Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. “ (чл. 25, ал. 2), а там, където има майка, има и баща, докато при еднополовите двойки единият от родителите винаги липсва. Въпреки липсата на ясна дефиниция за семейство във ВДПЧ, използваните термини не оставят съмнение, че това е общност, основана на съюза на жена и мъж, които са родители или се стремят да станат родители. Разбирането за семейство в чл. 16(1), 16(3), 25(2) от ВДПЧ – който не включва еднополовите връзки – следва да се вземе предвид в определяне на значението на „семеен живот“ в чл. 8 от ЕКПЧ.

На международно ниво определението за родителство се основава на чл. 7 от Конвенцията за правата на детето – двамата родители на детето. Цялото законодателство на ЕС следва да се разглежда под това обвързващо определение. Терминът „родители“ може да се тълкува само като отнасящ се до бащата и майката на детето, „според обичайното значение, което трябва да се даде на термините“.

В заключението генералния адвокат на Съда на ЕС по делото Дело C‑490/20

В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България от 15 април, 2021г. в пар. 76-79 посочва, че съдът е признал, че правилата, уреждащи брака, са част от националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС, както и че определянето на това какво е семейство или на единия от членовете му засяга основните структури на дадено общество и може да спада към националната идентичност на държава членка по смисъла на същия член.

В пар. 86 генералният адвокат посочва, “че националната идентичност, както фигурира в член 4, параграф 2 ДЕС, е замислена да ограничи въздействието на правото на Съюза в области, считани за основополагащи за държавите членки, а не просто като ценност на Съюза, която да се претегля спрямо други интереси от същия ранг.”[16]

Европейската конвенция не гарантира право на дете, нито право да осиновиш или да бъдеш осиновен. Целта на осиновяването е интересът на детето: да даде семейство на дете, което няма такова. Когато се установява семейна връзка между родител и дете, „трябва да се отдаде особено значение на най-добрите интереси на детето, които в зависимост от тяхното естество и сериозност могат да имат предимство пред тези на родителя“.

Здравият брак между мъж и жена осигурява най-добрата среда за раждане, отглеждане, възпитание и развитие на децата. Той е основополагащ за човешкия род. Цивилизации са устоявали на всякакви бедствия – наводнения, урагани, болести, земетресения, войни и глад, но нито една не е устояла, при разпада на брака между мъж и жена. Намаляването на сключените бракове през последните 30 години е довело до намаляване на раждаемостта. Брак между мъж и жена и отговорността за раждане на деца вървят ръка за ръка.

Крайно несправедливо е законът да постановява, че възрастните имат правото да имат това, което искат, а именно партньори от същия пол, докато децата трябва да приемат това, което им дадем, независимо какво е то. Дори еднополовите двойки вярват, че полът има значение, понеже държат да имат партньор от същия пол.

Важно е да си припомним множеството хомосексуалисти, сред които много видни личности[17], израснали като деца в еднополови съжителства, които се противопоставиха на еднополовия брак във Франция, поради преживяната болка и липса на баща или майка в живота си[18].

Изследванията потвърждават факта, че мъжете и жените се различават[19] и поради това имат своя уникален и незаменима роля в израстването и развитието на децата и тяхната идентичност. В годините на израстването си децата се нуждаят от емоционална и физическа близост със своите родители – особено с родителя от същия пол. Така те развиват здраво усещане за своя пол. Липсата на добър модел за подражание създава объркване, особено при младите мъже.

Характерно за съжителствата е, че те са много по-краткотрайни от брака, с повече несигурност, насилие и негативни последствия. Узаконяването им ще задълбочи още повече демографската криза, в която се намираме. Приемането на решението на ЕСПЧ ще даде зелена светлина на съда да изиска промяна на Конституцията ни по отношение на брака.

Внимание заслужава също позицията на съдия Войтичек от Полша, който изразява своето несъгласие с решението на мнозинството по делото Федотова за установяване на нарушение на член 8, на което ЕСПЧ се позовава в решението си спрямо България, Според Войтичек колегите му са използвали „законодателна власт“, за да въведат първични правни норми и особено правни норми относно фундаментални обществени въпроси, „[това] следователно трябва да бъде предоставено на избран парламент“. Той е особено критичен към идеята за ЕКПЧ като жив инструмент. Той заявява, че този подход, „както се разбира от мнозинството, е правна техника, която прехвърля значителна част от правомощията за сключване на договори от демократично избраните власти в рамките на държавите към Европейският съд по правата на човека. Това е ограничение на демократичното вземане на решения в държавите, страни по този договор” [особено мнение на съдия Войтичек в пар. 3].

Това решение разкрива нова основа в установяването, че всички държави-членки на Съвета на Европа трябва да въведат правен режим за признаване на хомосексуалните връзки. Както отбеляза съдия Войтичек, това решение не е за изясняване на съществуващи права, „а за добавяне на нови права към Конвенцията“ и това е още един пример за Европейския съд по правата на човека, ангажиран с „нормотворческа власт по отношение на фундаментални обществени въпроси“, които „не могат да бъдат упражнявани от съдебен орган, [като] Европейският съд по правата на човека“ [пар. 3 от особеното мнение]. Подобен подход „налага на високо договарящите страни нови международни ангажименти, които никога не са били поети, камо ли чрез демократични процедури. В резултат на това то подкопава върховенството на закона” [пар. 4 от особеното мнение].

Освен това, принуждаването на държавите-членки да предоставят правна защита и признаване на еднополовите съюзи и след това ЕСПЧ да твърди, че налагането на такива правни последици не е намеса в националната компетентност на държава-членка да определя своите семейни и брачни закони, тъй като това не е намеса в определението за „брак“ на тази държава е спорно и правилно заявено, ерозия на върховенството на закона.

*ПИСМОТО Е АДРЕСИРАНО ДО: МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РБ и МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РБ

С КОПИЕ ДО: ДИРЕКЦИЯ “ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕД ЕСПЧ” КЪМ МП, ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ КЪМ МВнР, ДИРЕКЦИЯ “ПРАВА НА ЧОВЕКА” КЪМ МВнР, ДИРЕКЦИЯ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИИ НА ЕС, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ, НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 49-ТО НС, СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ И МЕДИИТЕ

Изх. №015/21.09.2023г.

[1] https://hudoc.echr.coe.int/#{%22itemid%22:[%22001-226416%22]}

[2] пак там т. 65

[3]  https://civilactionbg.com/zashtiti_dezata_i_semeistvoto/ Подписите връчихме лично на г-н Борислав Ганчев, заместник министър и началник на кабинета на министъра на правосъдието по време на среща на 11.07.2023г., заедно с представители на част от подкрепиите петицията организации.

[4] Решение № 13 от 27.07.2018г. и решение №15 от 26.10.2021г. на Конституционния съд http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310 http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/5aca41e4-659e-42dc-80a5-c3f31746898b

[5] Конвенцията за правата на детето (чл 8 чл 9 и чл 21); Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 18, т. 5); Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 2 от Протокол № 1); Конвенцията на ООН за правата на детето (чл. 5 и чл. 11, т. 2); Всеобщата декларация за правата на човека; Хартата за основните права на Европейския съюз чл. 5, чл. 6, Договора за ЕС; Резолюция за защита на семейството на ООН (A/HRC/29/L.25), юли 2015 г.;

[6] На международно ниво определението за родителство се основава на чл. 7 от Международната конвенция за правата на детето – двамата родители на детето. Виж бележките в края на писмото.

[7] Чл. 8 (1) и чл. 9 (3) и чл. 21 от Конвенцията за правата на детето https://legislation.apis.bg/doc/4005/0

[8] Виж повече в допълнителните аргументи след края на писмото.

[9] Според проучване на Тренд, възложено от Центъра за дясна политика, 77% от хората са против осиновяването на деца от еднополови двойки, а 75% са против еднополовия брак. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/izsledvane-bogatstvo-danatzite-trend-26524842

[10] EVS (2010): European Values Study Longitudinal Data File

[11] Конвенцията за правата на детето чл. 9 https://legislation.apis.bg/doc/4005/0

[12] https://www.sva.bg/изследване-на-еднополовите-семейств/

[13] Въпреки че ЕСПЧ задъжава страната да осигури признаване на еднополовите съжителства, по делото Бухучано и други срещу Румъния, управляващите не са го направили до ден днешен, като устояват твърдо интересите на децата и приетото защита в чл. 277 в Гражданския кодекс.

[14] Член 277 от Гражданския кодекс на Румъния е записано:

Забрана или приравняване на формите на съжителство с брака

(1) Забраняват се браковете между лица от един и същи пол.

(2) Бракове между лица от един и същи пол, сключени или договорени в чужбина от румънски граждани или от чужди граждани, не се признават в Румъния.

(3) Гражданските партньорства между лица от противоположния пол или от същия пол, сключени или договорени в чужбина от румънски граждани или чужди граждани, не се признават в Румъния.

(4) Правните разпоредби относно свободното движение на територията на Румъния на граждани на държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство остават в сила.

[15] виж 2 https://civilactionbg.com/zashtiti_dezata_i_semeistvoto/

[16]https://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf;jsessionid=A1D29C7D7FD6ADC4037AD14844B67FD7?docid=239902&text=&dir=&doclang=BG&occ=first%3D1&mode=DOC&pageIndex=0&cid=800388  (виж 76-79 и 86, 89)

[17] https://www.sva.bg/френски-хомосексуалисти-демонстрира/

„Правата на децата са над правото на дете“ сподели Жан-Марк, френски кмет, който е хомосексуалист, заедно с много други протестиращи, по време на протестите срещу еднополовия брак във Франция. Жан Марк, който е живял с мъж в продължение на 20 години, настоява „ЛГБТ движението, което говори в медиите … не представлява мен. Като общество ние не трябва да го насърчаваме. Това не е биологически естествено. “

Хавие Бонгиболт, хомосексуалист и атеист, виден говорител срещу проектозакона сподели в интервю, че “бракът не е предназначен да защити любовта между двама души. Френският брак е направен с цел да осигури на децата семейство. Най-сериозното проучване направено до момента показва съвсем ясно, че отгледаните деца от гей родители са с проблеми.“

Гневен от проектозакона, 66-годишният Жан-Доминик Бюнел, специалист по хуманитарно право, който е работил за възстановяването на пострадалите от войната райони, казал за Фигаро, че е бил отгледан от две жени и че „страдал от липсата на баща, като ежедневно присъствие, характер и пример за мъжественост, някой който да е противовес на връзката на майка ми с нейния любовник. Бях наясно с това в много ранна възраст. Преживявах тази липса на баща, изпитах я като ампутация.“ „След като разбрах, че правителството ще узакони браковете между двама души от един и същи пол, изпаднах в безпокойство“, обясни той. Ще бъде „институционализирана ситуация, която е оставила сериозен белег върху мен. В това, виждам несправедливост, която не мога да допусна по никакъв начин. “ Ако жените, които са го отгледали са били женени: „щях да вляза в битка и да подам жалба пред френската държава и пред Европейския съд по правата на човека, за нарушение на правото ми на майка и баща.“

https://www.youtube.com/watch?v=eXdlmC3rc34&t=13s Документалният 10-мин. американски филм “Бракът е нашето бъдеще” дава гласност на преживяното от няколко възрастни израснали като деца в еднополови съжителства.

[18] https://www.sva.bg/еднополови-родители-злоупотреба-с-де/

[19] https://www.sva.bg/21-причини-да-смятаме-че-полът-има-значе/