Специалисти в различни сфери разпознават и определят родителското отчуждаване като широко разпространена практика – от страна на единия развеждащ се родител спрямо другия; тази практика унищожава връзката на потърпевшия родител с неговите или нейните деца. Това обикновено се прави с намерението да се извлече финансова облага в съда.
От 1990 г. – годината, в която влезе в сила Конвенцията за правата на детето, много по-вредна форма на родителско отчуждаване е обхванало глобално обществата. За да се съобразят с годишните резолюции, предложени от неправителствените организации на Комисията за правата на детето, държавите и техните правителства инициират, разработват и поддържат преследване на родителите с цел отделяне от техните деца. Тези резолюции са приети без възражения и никога не са оспорвани.
Агенциите за закрила на децата безсърдечно отнемат децата далеч от техните домове и техните родители, баби, дядовци и семейство използвайки за целта най-неразумни и ужасни причини, за да могат да ги дадат на приемни домове и места за осиновяване.
Тази абсурдна жестокост и бруталност трябва да спре сега!
Подкрепи ПЕТИЦИЯТА от ТУК.
