ДО:
Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ, Министър на образованието,младежта и науката
Г-ЖА МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА, Зам. министър на образованието, младежта и науката
Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при 41-о Народно събрание, София
Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА Кмет на гр.София и бивш министър на образованието, младежта и науката
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
относно въвеждането на задължително целодневно обучение и задължително обучение за децата на пет-годишна възраст
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
През последните няколко месеца в публичното пространство зачестиха изказвания от страна на държавни експерти и други обществени фигури за въвеждане на задължително целодневно обучение, както и задължително обучение за децата на пет-годишна възраст. В статия от 8 януари 2010 г. на електронното издание Mediapool под името “Целодневното училище и задължителната забавачка тънат в неясноти” се цитира изказване на г-жа Милка Коджабашиева, която твърди, че макар и идеята за целодневното обучение да е със задължителен характер, МОМН не могат да задължат родителите да дават децата си в тази форма.
Смятаме, че подобно изказване е двусмислено, тъй като то не дава никаква гаранция за намеренията на Министерството на образованието, младежта и науката да задължи родителите да изпращат децата си по цял ден на училище. Ако министерството не възнамерява да задължава родителите в тази форма, тогава какъв изобщо е смисъла тя да бъде обявена със задължителен характер? Кой ще гарантира на родителите, че правата им ще бъдат защитени?
Като гражданско сдружение, което защитава правата на българските семейства и родители, бихме желали да споделим своите предложения и гражданска позиция по този важен въпрос.
1. Установяването на задължително образование за децата на пет-годишна възраст ще отслаби връзката между децата и тяхната естествена семейна среда. В периода на ранното детско развитие до поне шест-годишна възраст е изключително важно децата да прекарват приоритетно време със своите родители, за да бъдат емоционално и дори интелектуално стабилни. Твърде ранната социализация на толкова крехка възраст може да причини психологични дисфункции и вътрешна фрустрация, което се потвърждава и от многогодишните и авторитетни изследвания в областта на детското развитие, извършени от страна на Американския институт за детско здраве и човешко развитие и Университета за детско развитие в Минесота. Колкото по-голям период от своите ранни години детето прекарва със семейството си, толкова повече то е емоционално стабилно и дава по-добри академични показатели. Изборът за това дали децата да бъдат изложени на ранна социализация би трябвало да бъде оставен на родителите, а не на държавата.
2. Въвеждането на задължително целодневно обучение в системата на образованието ще натовари и без това обременения български данъкоплатец. Изискванията за повече средства, база и ресурси, свързани с целодневното обучение, ще натовари правителствените разходи, държавния бюджет и ще се стовари върху българските граждани, които ще се наложи да бъдат още повече обременени с данъци, за да поемат нарастващите разходи, свързани с целодневното обучение.
3. Насърчаването на целодневно обучение насърчава родителската безотговорност. Безспорен факт е, че в нацията съществуват множество безотговорни родители, които ще се възползват от това държавата да ги замести в основната им функция да бъдат водещ фактор при отглеждането и възпитанието на децата си. Децата не са просто творения на държавата – те принадлежат приоритетно на своите родители, което се потвърждава от българското и европейско законодателство. Безспорен е факта също, че в нацията има много ОТГОВОРНИ родители, които не желаят да плащат за безотговорните. Разбира се, ние проявяваме максимално разбиране и чувствителност към родителите, които не са в състояние да се грижат за децата си през деня, но нека това да не става за сметка на онези родители, които не желаят децата им да прекарват почти цялото си време извън семейството.
Предложения:
Гражданско сдружение “Асоциация общество и ценности” смята, че промените в образованието не бива да се насочват към по-силна централизация в образованието и струпването на прекомерна власт в ръцете на държавата за сметка на родителите. АОЦ препоръчва на Министерството на образованието, младежта и спорта да преосмисли съществуващата в момента “НАРЕДБА № 7 ОТ 25.06.2001г. ЗА ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРОМЕНИ И ЗАКРИВАНЕ НА ЧАСТНИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩА.” Според ратифицираната от Българското правителство Европейска конвенция за защита правата на човека, която е с по-висш ранг от Конституцията на РБ “Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.” (Член 2 от Първи протокол към ЕКПЧ).
Нормата на ЕКПЧ изисква от държавата да уважи, а не да контролира правото на родителите да изберат типа образование, който самите те желаят. Това означава, че при откриването на едно частно училище държавата не би трябвало да се намесва при избора на учителите и програмата на обучение. Едно частно училище би трябвало да има свободата да избере своя собствена програма дори и без държавна акредитация.
Смятаме, че в горния случай е необходима адаптация към европейското законодателство. В повечето европейски страни образованието е задължително, но условията за откриване на частно училище са значително по-либерални. Съществуват и независими училища без акредитация, които имат свободата да издават свои собствени дипломи. Дори големи световни учебни заведения като “Оксфорд” и “Харвард” не са държавно акредитирани, но са придобили своята известност на база качеството на образование, което определя свободния пазар, а не държавния контрол. В страни като Америка пък федералното правителство няма легалното право да спуска национална програма за образование – изборът за това е изцяло оставен на държавните и частни учебни заведения, както и преди всичко на родителите, като основни настойници, възпитатели и образователи на децата.
Съществуващите в момента изисквания за започване на частни училища са под стриктния контрол на държавата и държавните образователни изисквания, което рязко намалява възможностите за конкурентноспособност на образованието. С това предложение ние не отхвърляме възможността държавата да упражнява каквато и да е била регулация, а препоръчваме режима при регистрация на частно училище да бъде либерализиран и съобразен с ЕКПЧ, според която родителите са основните образователи на децата си, а държавата ги подпомага в този процес.
Имаме и съвсем конкретни предложения за извършване на юридически промени, свързани с либерализиране режима за регистрация на частни училища, детски градини и висши учебни заведения, но на този етап бихме желали да разберем дали МОМН има нагласата да върви в тази посока. Искрено се надяваме да вземето предвид гореописаните предожения и да споделите с нас своето експертно мнение за извършването на подобни промени.
С уважение:
Стоян Георгиев
семеен терапевт и председател на “Асоциация общество и ценности”
