ДО: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Изх. № 025/12.12.2024 г.
Становище относно Проект на Наредба за Националната информационна система за превенция и защита от педофилия, публикуван на 12.11.2024 г. на сайта за Обществени консултации към Министерски съвет[1]
Уважаеми дами и господа,
С настоящото становище изразяваме позицията си относно необходимостта от включване на допълнителна информация в проекта на Наредба за Националната информационна система за превенция и защита от педофилия.
1. Включване на лица с повдигнати обвинения и образувани дела
Считаме, че в информационната система следва да бъдат включени и данни за лицата, срещу които:
• е повдигнато обвинение за сексуално посегателство и насилие над малолетни и непълнолетни;
• е образувано съдебно дело на същите основания.
Наличието на такава информация е от съществено значение за своевременна превенция и защита на децата. Докато процесът по доказване на вината в съда продължава, рискът от повторни посегателства остава висок. Ето защо е важно тази информация да бъде достъпна за компетентните органи и съответните институции, ангажирани с работата с деца.
Редица държави, като Франция, Германия, Швеция, Норвегия, Израел и др., поддържат конфиденциални регистри за защита на децата, които включват също данни за лицата, обвинени в сексуални престъпления срещу непълнолетни.
2. Публична достъпност на информацията за осъдени лица
Предлагаме в случаите, при които има влязла в сила присъда за сексуално посегателство над деца, списъкът с имената на осъдените лица да бъде публично достъпен.
Основни аргументи:
• Превенция на бъдещи посегателства: Родителите, училищата и други заинтересовани страни ще могат да вземат информирани решения за защита на децата.
• Обществена сигурност: Публичността на тези данни служи като средство за обществена защита и насърчава отговорността на лицата, осъдени за подобни престъпления.
• Добри практики: Страни като САЩ, Южна Корея, Индия и някои щати в Австралия предоставят публично достъпни регистри, докато други, като Обединеното кралство, Ирландия, Канада и Южна Африкаосигуряват ограничен достъп. В Обединеното кралство например гражданите могат да поискат информация за конкретно лице, което има достъп до техните деца. Различията в прозрачността се дължат на опитите на държавите да балансират между защитата на обществото и правата на осъдените лица.
Мерки за защита на личните данни:
Осъзнаваме, че публичната достъпност на тази информация може да повдигне въпроси, свързани със защитата на личните данни. Информацията би могла да бъде ограничена до: имена на лицата, снимка, вид на извършеното престъпление, район на действие, бележка за периода на забрана за контакт с деца (ако е приложимо).
Считаме, че правото на децата на защита от сексуални посегателства надделява над правото на осъдените лица на пълна поверителност.
3. Въвеждане на забрана за наемане на работа на лица, включени в регистъра
Считаме за изключително важно, че след изпълнение на задължението за проверка по отношение на дадено лице и установяване на неговото присъствие в регистъра на осъдените за сексуални престъпления срещу деца, следва да бъде въведена категорична забрана за наемане на това лице на позиции, които включват работа с деца, както и на длъжности, предполагащи контакт или грижа за малолетни и непълнолетни лица.
Тази забрана е необходима, за да:
1. Предпази децата – Лицата, осъдени за престъпления срещу деца, представляват потенциален риск за тяхната безопасност и благополучие.
2. Създаде сигурност за работодателите – Възможността за лесна проверка и правно обоснована забрана ще улесни работодателите в изпълнението на техните задължения за защита на уязвимите групи.
3. Намали риска от рецидив – Забраната ще ограничи достъпа на такива лица до ситуации, които могат да представляват предпоставка за повторение на престъпленията.
Заключение
Считаме, че предложенията ни по проекта на Наредбата са от съществено значение за създаването на по-ефективна и прозрачна система за превенция на сексуални посегателства над деца. Включването им в окончателния текст на Наредбата ще допринесе за значително повишаване на сигурността на най-уязвимите членове на обществото – децата, и за изграждане на доверие в институциите, отговорни за тяхната защита.
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ“
[1] https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8672
