Президентът на Република Полша Карол Навроцки упражни конституционното си право на вето и отказа да подпише Закона за статута на най-близкото лице във връзка и споразумението за съжителство, както и съпътстващия го закон за въвеждащите разпоредби, приети от Сейма на 29 май 2026 г. Двата закона, които изменят общо 238 действащи нормативни акта, се връщат за ново разглеждане в полския парламент.
Съгласно Конституцията на Полша преодоляването на президентското вето изисква мнозинство от три пети от депутатите, с каквото настоящата управляваща коалиция не разполага.
Решението на президента е в съответствие с неговите по-ранни публични ангажименти. Още през октомври 2025 г. той заяви, че няма да подпише закон, който би отслабил конституционно защитения статут на брака. Ден преди парламентарното гласуване президентската канцелария предупреди, че въвеждането на гражданските партньорства представлява първата стъпка към признаване на еднополовите бракове, сключени в чужбина, а впоследствие и към разширяване на правата за приемна грижа и осиновяване на деца.
Според критиците законът не запълва правна празнота
Един от основните аргументи срещу законопроекта е, че в полското право не съществува реална „правна празнота“, която да налага създаването на отделен институт на гражданското партньорство.
И към настоящия момент лицата, които живеят във фактическо съжителство, могат чрез действащото законодателство да уредят голяма част от своите взаимоотношения. Те могат взаимно да се упълномощават да получават информация за здравословното си състояние и достъп до медицинската документация, да съставят завещания, да откриват общи банкови сметки, да теглят съвместни кредити, да посочват партньора си като ползвател по застраховка, да наследяват наемни правоотношения след смъртта на партньора и да откажат да свидетелстват срещу него в наказателно производство.
Поради това според противниците на закона въпросът не е бил свързан с липсата на правна защита, а със създаването на нова правна институция, която да функционира като алтернатива на брака.
Конституционни възражения
Основен аргумент срещу закона е неговото предполагаемо противоречие с член 18 от Конституцията на Република Полша, който поставя брака под специалната закрила на държавата.
Критиците на законопроекта посочват, че намерението на създателите на Конституцията е било именно да предоставят привилегировано положение на брака и да предотвратят институционализирането на отношения, сходни с него.
В подкрепа на тази позиция се посочва трайната практика на Върховния съд на Полша – включително решение от 6 декември 2007 г., последващи становища от 2011 и 2012 г., както и официалното му становище от 26 януари 2026 г. Според тази съдебна практика липсата на специална правна уредба на извънбрачните съжителства не представлява законодателен пропуск, а е съзнателен ценностен избор на конституционния законодател. Върховният съд също така приема, че привилегиите на брака не могат да бъдат оспорвани чрез позоваване на конституционния принцип на равенството.
Опасения за отслабване на институцията на брака
Сред основните критики към закона е и твърдението, че той въвежда модел на съжителство, който по своята същност е временен.
Предвижда се възможност споразумението между партньорите да бъде прекратявано едностранно чрез декларация пред нотариус, без да съществува презумпция за трайност на връзката. Освен това законът не съдържа задължение за взаимна вярност, а го заменя с по-общи понятия като „лоялност“ и „уважение“.
Според противниците на законопроекта предоставянето на сходни права както на трайни брачни отношения, така и на отношения, които могат да бъдат прекратени по всяко време, изпраща обществен сигнал, че трайността и вярността вече не представляват особена ценност.
Твърдения за несправедливо третиране
Според критиците законът създава и различно третиране между отделни категории граждани.
На първо място, според тях той предоставя права, традиционно свързвани с брака, на еднополови двойки, въпреки че тези привилегии исторически са били обосновани с ролята на брака за създаването и отглеждането на деца.
На второ място се посочва, че лица, които могат да сключат граждански брак, но съзнателно не желаят да поемат неговите задължения, получават сходни права с тези на семейните двойки.
Третият аргумент е свързан с лица, които живеят в отношения на взаимна грижа – например родител и пълнолетно дете, братя и сестри с увреждания или други близки родственици. Според критиците подобни отношения също предполагат взаимна подкрепа, но законът не им предоставя аналогични правни възможности.
Опасения за демографските последици
Противниците на закона предупреждават и за възможни демографски последици.
Като пример се посочва Франция, чийто модел често се дава като образец за гражданските партньорства. Според представените данни 68% от женените 27-годишни французи имат дете, докато сред лицата, регистрирали гражданско партньорство (PACS), този дял е 43%.
Според авторите на критиките подобен модел би могъл да доведе до по-нататъшен спад в броя на браковете и до допълнително намаляване на раждаемостта.
Финансови последици
Според правителствената оценка на въздействието прилагането на закона би довело до постепенно увеличаване на разходите за държавния бюджет.
Изчисленията сочат, че годишните разходи биха достигнали 105 милиона полски злоти през петата година от действието на закона и 2,372 милиарда злоти през десетата година.
Критиците на законопроекта посочват, че тези средства биха били осигурявани от всички данъкоплатци за финансиране на права и привилегии за отношения, които не предполагат трайни взаимни задължения и не са свързани с поколенческата приемственост на обществото.
Дебатът продължава
Президентското вето не слага край на обществения и политически дебат относно бъдещето на полското семейно законодателство. Очаква се темата за гражданските партньорства да остане в дневния ред на полската политика, като са възможни нови законодателни инициативи със сходно съдържание.
Решението на президента обаче представлява значима политическа и конституционна пречка пред приемането на подобна правна уредба в настоящия мандат на парламента.
По информация на Ordo Iuris
