ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 49-ТО НС
КОПИЕ ДО: СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ И МЕДИИТЕ
Изх. № 014/07.09.2023г.
СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ[1]
ОТНОСНО: ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ПРОТИВ ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА В БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА, С ВХ.№ 49-354-03-6 от 29.07.2023
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Силно безпокойство буди предложения Проект за декларация против езика на омразата в българската политика[2], който съвсем скоро предстои да обсъдите и гласувате.
Считаме следните текстове по-долу, както и предложената в Проекта платформа, за докладване и разследване на престъпления “от омраза”, за силно обезпокоителни и застрашаващи не само свободата на словото, съвестта и религията, но и българската демокрация
1. “Престъпленията мотивирани от омраза и речта на омразата са незаконни спрямо правото на ЕС”.
Това не е така. Предложението на Съвета за добавяне на словото на омраза и престъпленията от омраза към тежките престъпления на ЕС, наравно с тероризма, организираната престъпност, трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца (в член 83, параграф 1 от ДФЕС) бе блокирано поради несъгласието на част от държавите-членки. По този повод, заедно с над 2300 граждани и 40 организации у нас излязохме с отворено писмо с искане България да защити свободата на словото, като се противопостави на предложението на Съвета[3].
2. “Като възприема като реч на омразата всеки публичен изказ подтикващ към насилие спрямо човек или група хора, въз основа на тяхната раса, религия, пол, сексуална ориентация или друг признак”
Включването на категория като сексуална ориентация, предвид даденото в Проекта за декларация разтегливо определение за “реч на омраза”, би породило редица проблеми с оглед свободата на съвестта, словото и религията у нас. Свещените книги на трите основни религии представени у нас – християнство, ислям и юдаизъм – съдържат текстове, които все по-често се считат за „омразни,“ от някои лица, групи и организации[4], по темата за брака, секса, половото определяне и сексуална ориентация.
Пресен пример за това е продължаващия четвърта година съдебен процес срещу финландската депутатка (член на парламента от над 25 години), бивш вътрешен министър, лекар, майка на пет деца и съпруга на свещенослужител – г-жа Пайви Расенен, която е съдена за изразяване на своите християнски възгледи относно брака и сексуалността, цитирайки текст от новозаветните писания. Прокурорката по делото счита, че д-р Расенен трябва да чете “друга” Библия[5].
3. “Като отбелязва че антисемитизмът, ислямофобията християнофобията ксенофобията и хомофобията са сред най-тежките прояви на нетърпимост омраза и дискриминация”
Включването на “хомофобията” редом с антисемитизмът, ислямофобията християнофобията застрашава свободата на словото и публичното изразяване на убежденията на 2/3 от българите, които не подкрепят еднополовия брак,[6] родителство, нито промяната на пола.
Свидетели сме, че тези които публично защитават брака като съюз между мъж и жена и полът като мъжки и женски, съгласно Конституцията и решението на КС у нас и дават гласност на научните изследванията и последствията от тези политики в други страни, биват окачествени като “хомофоби” и не рядко тормозени с обиди, клевети и съдебни дела[7].
4. “Като отчита че инструментите на речта на омраза включват, но не се ограничават до заплахи, призиви към насилие, дехуманизиране, обиди и лъжи.”
Дадените в проекта критерии за реч на омразата и възможността те да не се ограничават до изброеното остава до голяма степен тълкуването неясно, субективно, лесно за манипулиране, отворено за интерпретации, което ще затрудни гражданите в това да разберат дали действат в границите на закона. Те биха избягвали да участват в „чувствителни“ или евентуално „обидни“ теми за дадена група теми от страх, че техните коментари могат да бъдат квалифицирани като реч на омразата. Това ще създаде среда, в която страхът от репресии задушава дебата, особено по онези противоречиви въпроси, които най-много заслужават обсъждане.
Термини като „слово на омразата“ и “престъпления от омраза” нямат общоприети дефиниции. Те не са използвани в нито един от основните международни договори за правата на човека[8] и не са ясно определени от Европейския съд по правата на човека или друг международен съд. Законите в други европейски страни за „словото на омраза“ се основават на субективни и неясни термини[9], като: „обида“, „омаловажаване“ и „засягане“. Това води до тяхното непоследователно тълкуване и избирателно налагане.
5. “В сътрудничество с Министерство на вътрешните работи да се изгради отворена към гражданите платформа, на която съмнения за престъпления от омраза да бъдат докладвани и щателно проверявани.”
Понастоящем в българското законодателство подбуждането към дискриминация, насилие или омраза (в т.ч. на база сексуална ориентация) е криминализирано в Наказателния кодекс (глава 3). Предвиденото наказание за тези неясни и отворени за интерпретация категории в чл. 162 е от 1 до 4 години лишаване от свобода и глоба от 5 до 10 хиляди лева и обществено порицание. За сравнение за причиняване на смърт по непредпазливост наказанието е до 5 години затвор (чл. 122, НК) , без минимална присъда, нито се включва глоба или обществено порицание?!? Законът за защита от дискриминация забранява всички форми на пряка и непряка дискриминация въз основа на 19 основания. (чл. 4).
Създаването на платформа за докладване и разследване на престъпления “от омраза”, субективен и отворен за интерпретации термин, ще ни върне във времето на тоталитарния режим, по време на който много наши сънародници бяха доносници на държавна сигурност.
Това ще доведе до още по-голямо разделяне на обществото, поради възможността за несправедливо и неравно третиране на едно и също престъпление. Още повече и в светлината на смразяващите свободата на словото, медиите, вярата и изразяване на убежденията промени, които приехте на 28.08.23 в Наказателния кодекс[10].
Считаме за важно, преди да се пристъпи към гласуване Проектът за декларация да се подложи на широко обществено обсъждане с адекватно медийно покритие и да се обсъди неговата “необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност”[11].
В едно демократично общество защитата на правата и свободата на дадена група хора не би следвало да бъде за сметка правата и свободата на други групи хора.
Предвид сериозните последствия върху личността и обществото от подобни политики и като народ, преживял репресивния режим на комунизма и тоталитаризма, Ви призоваваме да отхвърлите този противоречив проект и да не допуснете създаването на репресивни структури, връщащи ни във времето на тоталитаризма.
С уважение,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВA, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ
АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
[1] “Асоциация Общество и Ценности” е гражданско сдружение защитавашо достойнството и свободата на личността, брака и семейството от 2007г. в България. Благодарение свободата да дадем гласност на последствията от легализирането на проституцията, фактическото съжителство, пол и полова идентичност различни от биологичните и др. успяхме да допринесем за спирането на редица вредни за личността, семейството и обществото политики. www.sva.bg
[2]https://www.parliament.bg/bg/ns_acts/ID/165060?fbclid=IwAR05q2fFOZzmPbszY4i09jVcjNwOu9dEejzdtvHXjOufQvGzKwZ89eT8siY
[3] https://civilactionbg.com/zashtiti-svobodata-na-slovoto/
[4] https://washingtonstand.com/commentary/un-expert-argues-religious-beliefs-must-change-to-accommodate-lgbt-ideology?mkt_tok=OTA3LU9EWS0wNTEAAAGNJVo8BpWndlLqQTNxK8XMPhc6co-Hry_PBBF6FLh_GH8FuAaPLOqCZNwEvykrN0YAa61jMYjroyDHoiJXYSWjkhW_mOOkaFctfmhwZukm_EckBLE
[5] https://conservative.bg/na-sud-zaradi-citat-ot-bibliata-interview-s-paivi-rasanen/
[6] https://rctrend.bg/project/изследване-на-ценностните-нагласи-на/
[7] “Групи на омразата и крайната десница” https://shorturl.at/dkE46
Писателката Джоан Роулинг https://trud.bg/джоан-роулинг-забранена-от-джендърите/
Окачествяването като “трансфоб” на световната тенис легенда Мартина Навратилова, лесбийка и ЛГБТИ активистка https://shorturl.at/lprDV
[8] Според Европейският съд по правата на човека даването на определение на речта на омразата е трудно, тъй като тя може да бъде „прикрита зад изявления, които на пръв поглед може да изглеждат рационални или нормални“ Council of Europe, Hate Speech Factsheet at p.2 (updated November 2008).
[9] В Австрия „обидата или омаловажаването с намерението да се наруши човешкото достойнство на другите“ води до двугодишна присъда в затвора. В Гърция „публичната обида на Бог“ води до присъда от две години затвор, а разпалването на омраза срещу унгарската държава може да бъде наказано с три години затвор. (Виж раздел 283 от Австрийския наказателен кодекс, раздел 198 от Гръцкия наказателен кодекс и член IX (5) от Конституцията на Унгария.)
[10] С включването на сексуалната ориентациякато утежняващо вината обстоятелство в множество престъпления се въвежда нова форма на дискриминация, несправедливост и разделение на обществото, поради различното третиране на едно и също престъпление. За едно и също престъпление извършителят ще може да получи по-тежко наказание, когато жертвата е с различна сексуална ориентация.
[11] Закон за нормативните актове (чл. 26)
Да, нека има повече широка гласност сред народа за двете страни на тази монета.
Всеки разумен човек ще разбере колко несъстоятелно и неправилно би било да се избере този закон, който защитава група хора, чиито мотиви са егоистични и имат за цел да манипулират общественото мнение.
Приемането на подобен закон е като скрит айсберг и няма да доведе до нищо добро.