ДО: КОМИСИЯТА ПО ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО – ВОДЕЩА, КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИТЕ ВЪПРОСИ, КОМИСИЯ ПО КУЛТУРА И МЕДИИ, НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 50-то НС; КОПИЕ ДО: ДАЗД, СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ, Изх. № 018/26.08.2024г.
СТАНОВИЩЕ
от сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вх. № 50-454-01-61/02.08.2024г.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
От 2007 година насам сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” е активно ангажирано в защита и насърчаване на човешкото достойнство и свобода, правата на децата и родителите, брака и семейството. Становищата ни се основават на научните изследвания, на последствията от подобни политики в други страни, на Конституцията ни и на приетото от страната ни вътрешно и международно законодателство.
Обръщаме се към Вас във връзка с внесения от г-н Тошко Йорданов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.
Считаме, че в него ясно и недвусмислено са предвидени така необходимите мерки за защита живота и здравето на децата и подрастващите, от процедури за промяна на пола. Мерки, които да послужат като превенция и да ги предпазят от изключително вредните и опасни химични, хормонални и хирургични интервенции с цел промяната на техния пол, които научно са се доказали като неефективни за решаване на проблемите им.
Защо считаме, че е важно предложенията да бъдат приети:
1. Според доклада на Съвета на Европа от 14 март, 2024г. процедурите за правно признаване на пола трябва да се провеждат възможно най-бързо и прозрачно и трябва да бъдат открити за малолетни „с нужното отчитане на мнението на детето, зрелостта и най-добрите му интереси и в най-добрия случай без произволни ограничения на възрастта“[1].
2. На 1 март получихме от ДАЗД проекта на Национална стратегия на детето 2024-2030г.
В цел 1 на област “Здраве и здравословен начин на живот” се предвижда “въвеждане на системно здравно образование в училищата”. В момента МОН и МЗ подготвят въвеждането му[2].
У нас сексуалното образование е част от здравното (вкл. и гражданското) и може да се провежда на всеки етап от предучилищната и училищна подготовка, не само от преподаватели, но от представители на институции, НПО и граждани[3].
Според критериите за системно здравно и сексуално образование на Световната здравна организация за Европа[4] децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност.Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н.
3. Специалисти у нас споделят за увеличаване на броя на малолетните деца, които искат да им бъде издадено предписание “за поставяне пубертета на пауза” – включително споменават наличието на немалко организации у нас, които им помагат как да постигнат това[5].
За съжаление, все по-често и у нас виждаме млади хора, предприели тази транзиция.
4. Налице са редица наръчници за учители и ученици у нас, финансирани от ЕС, в които активно се застъпва размиването на мъжка или женска полова идентичност у децата. Фокусира се върху определяне на сексуалната им ориентация, като компонент на тяхната идентичност. Насърчени са да споделят не само за своя пол, но и своя “джендър”.*
5. Множество научни изследвания показват, че хормоналната терапия с цел утвърждаване на пол, различен от биологичния, крие сериозни рискове за здравето. Блокерите на пубертета, както и кръстосаните полови хормони, са в голяма степен експериментални и крайно токсични. Те създават риск от безплодие, трайна сексуална дисфункция, сексуално неудовлетворение, загуба на костна тъкан и изменение в развитието на мозъка. Момчетата са химически кастрирани, а момичетата – химически доведени до преждевременна менопауза, докато трае пубертетът.
В дългосрочен план цялостното лечение, заедно с хирургически операции, свързани с ампутирането на здрави органи, излага пациентите на риск от доживотна зависимост от поддържащи медикаменти и медицински процедури, а също и по-висока смъртност, причинена от инфаркти, инсулти и хронични заболявания, включително рак, както и 19 пъти по-висока степен на опити за самоубийство с фатален край дори в едно приемащо и утвърждаващо половото несъответствие общество[6].
Съгласно Конституцията[7] и редица водещи международни спогодби, по които България е страна, родителите имат водеща роля и отговорност за начина на отглеждане, възпитание и образоване на своите деца. Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 26 т.3) посочва, че „родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца”. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 2 пр.1, се казва, че “при изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения”.
Международният пакт за граждански и политически права също гласи, че „държавите, страни по настоящия пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите (…) да осигурят религиозно и морално образование на децата си в съответствие с техните убеждения.“
С оглед гореизложеното и натиска страната ни да предостави възможност на малолетните да променят пола си, считаме, че е изключително належащо да приемете предложените в Проекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вх. № 50-454-01-61/02.08.2024г. промени.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
PS По-долу може да видите още информация по темата и цитати от наръчници, които се ползват в българските училища.
P.S. Все повече младежи, преминали през подобни необратими интервенции в детско-юношеска възраст, изразяват съжаление, че не са получили необходимата оценка на психичното здраве или лечение, а вместо това са били тласнати по пътя на “промяната”. Много от тях предупреждават други да не допускат същата грешка, като споделят историите си[8]. Показателен е и американският документален филм “Проблеми при смяната на пола”, съдържащ интервюта с хирурзи, психиатри, ендокринолози, уролози и др. експерти в областта, както и на тийнейджъри, преживели този болезнен преход [9].
Изследванията сочат, че при тези лица в много от случаите преди това е имало нелекувано едно или повече по-сериозни психични заболявания като натрапчиви мисли, депресия, самонараняване, суицид, анорексия и др. Проучванията също показват, че родители, подкрепящи прехода на децата си към пол, различен от биологичния, не подобряват психичното им здраве.
Редица лекарски организации препоръчват терапевтичните разговори като доказан метод, защото те „лекуват евентуалните скрити предварителни проблеми на психичното здраве, като психични и психиатрични разстройства, неврологични увреждания, травми и др., и възможните им връзки с половата дисфория“. Този метод следва да бъде насърчаван, а не да се забранява достъпа до него, каквато тенденция виждаме през последните години.
Множество медицински организации по света, включително Австралийският колеж на лекарите, Кралският колеж на общопрактикуващите лекари в Обединеното кралство и Шведския национален съвет за медицинска етика, са определили предписването на блокери на пубертета и кръстосани полови хормони при млади хора като експериментално и опасно [10]. Предприети са стъпки за ограничаване на този тип медицинска интервенция в Обединеното кралство, Швеция и Финландия.
* По-долу поместваме някои примери от съдържанието в наръчници и пособия издадени с финансовата подкрепа на ЕС и ЕК у нас, използвани в училищата като част от гражданско и здравно образование, час на класния ръководител, обучения за борба с насилието, основано на пола, стереотипите и дискриминацията:
Педагогически инсрументариум в помощ на борбата с половите стереотипи в началното училище, на сайта на Европейската комисия за начални учители и ученици на 6-7 години[11]
“Не мисля, че трябва да има играчки за момчета и играчки за момичета.” стр. 20 (от въпросник към учителя)
“По време на упражненията: Избягвайте да възлагате на децата стереотипни полови роли, които могат да допринесат за интернализирането на “женска” или “мъжка” идентичност..” Стр. 25
“Някои момчета обичат гримове”, стр. 44
Текстовете по-горе са част и от наръчника за средно училище – стр. 21, 26 и стр.48[12]
––––––-
Наръчник по гражданско образование “Да си европеец е яко” Клуб на нестопанските организации, Търговище, юли 2024, съфинансиран от ЕС, стр. 44-45, стр. 53
“Насърчете ги да впишат максимално повече аспекти. Дайте пример със себе си, като адаптирате примера според вашата идентичност…. “Аз съм жена, майка, хетеросексуална..
“Накарайте учениците по двойки …да споделят история от тяхното минало в която е било особено болезнено да бъдеш свързан с един или няколко от аспектите на идентичността им” стр. 44-45,
“Аспекти на идентичността: Пол, сексуална ориентация и физически характеристики”, стр. 53
–––
Информационен и ресурсен пакет за учители “Walk the global walk”, съфинансиран от ЕС
“Кой съм аз? Помолете обучаемите да си представят, че са непознати и да се представят един на друг. Поканете ги преди да започнат, да помислят какво е интересно и важно да знаят за някого другиго, когато го срещнете за първи път... Например: име, възраст, пол, националност, семейна роля, религия, възраст, джендър, етническа принадлежност…” стр. 73
“Насърчете разговорите по следните въпроси, пригодени според избора на групата: полът/ сексуалната ориентация/ религията /професията /етническата принадлежност, здравословното състояние…могат да определят човек?” стр. 62
––-
В Наръчника “Стереотипи, предрасъдаци, дискриминация”, клуб НСО, съфинансиран от ЕС, към организациите, защитаващи някава кауза, са изброени: Български хелзински комитет, Асоциация Анимус, Център Амалипе, Фондация “Сийдър”, “ЛГБТ Действие”.
[1] https://glasove.com/novini/savetat-na-evropa-protsedurite-za-pravno-priznavane-na-pola-da-badat-otkriti-za-maloletni по информация на БТА
[2] Потвърдено от Михаил Околийски, бивш заместник министър на здравеопазването и представител на СЗО за България.
[3] По информация от МОН: https://www.sva.bg/сексуалното-образование-е-възможно-о/
[4] СТАНДАРТИ ЗА СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ НА СЗО ЗА ЕВРОПА, стр. 38-50 https://www.icmec.org/wp-content/uploads/2016/06/WHOStandards-for-Sexuality-Ed-in-Europe.pdf
[5] Интервю с доц. Румен Бостанджиев, виж след 24 мин. https://www.youtube.com/watch?v=ZwehEvW_S1g
[6] НАУЧЕН ДОКЛАД ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА – стр. 3 и стр. 12 Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/591?fbclid=IwAR0YyV7EPC3mXkZHcrOBvdTRwpGJGnxji9sHbkjXv7vax1rBzZARFmG7Z8s
[7] В чл. 47, (1) от Конституцията на РБ се казва: “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.
[8] www.sexchangeregret.com https://www.youtube.com/watch?v=f2q0sWwdH7U
Роблес, М. (2021) Експертно становище.
[9] https://www.youtube.com/watch?v=f2q0sWwdH7U
[10] пак там– стр. 14-15
[11] https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/e534f832-3085-11ec-bd8e-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF/source-search
[12] https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/6b595f96-3087-11ec-bd8e-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF/source-search
