Становище в защита свободата на словото и личните данни

Изх. № 10/03.06.2020г.
 
СТАНОВИЩЕ ОТ АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ
 
Относно: Законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни № 054-01-47, внесен от Александър Сиди, Искрен Веселинов, Красимир Богданов, Мария Цветкова, доц. Милен Михов и Александър Сабанов от ВМРО.
 
УВАЖАЕМИ Г-Н НУНЕВ, Г-Н РАШИДОВ И Г-ЖО АЛЕКСАНДРОВА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
 
Обръщаме се към Вас във връзка с внесения на 28.05.2020 г. Законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни от група депутати. 
 
С него се предоставят нови разширени правомощия на Комисия за защита на личните данни и на председателя на Софийския районен съд за спиране достъпа до интернет сайтове, платформи, профили и страници в социалните мрежи, съдържащи “невярна информация”, без възможност за доказване на противното и съдебна защита. Проектът предвижда публично оповестяване на видно място на трите имена, адрес или телефон и електронна поща на физическите лица на техния интернет блог, страница или профил в социалните мрежи. Считаме, че законопроектът грубо нарушава Конституцията, свободата на словото, медиите, социалните мрежи и интернет пространството, като застрашава неприкосновеността на личния живот и сигурността на индивида и следва да бъде отхвърлен. 
 
Следват нашите мотиви за отхвърлянето му:

1.     Законопроектът грубо потъпква свободата на словото и противоречи на Конституцията на Република България. Подлежащи на контрол и санкции ще са интернет сайтове, платформи, профили и страници в социалните мрежи и интернет средата съдържащи “невярна информация, засягаща физически или юридически лица” (§3 от Проекта за Закон за допълнение на Закона за защита на личните данни). С него държавата поставя монопол над истината, като нейни органи ще посочват коя информация е “вярна”, без да се дава възможност за защита по съдебен път. Законопроектът предвижда спиране достъпа до интернет сайта, платформата, профила в социалната мрежа или интернет блога “в случай на установено нарушение законността при обработване на лични данни или разпространяване на дезинформация в интернет средата” (§2, ал.3). В него липсва дефиниция за “невярна информация”. Законопроектът противоречи, както на Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 1 и  чл. 39-41, така и на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Считаме, че подобен подход дава широка възможност за произвол в лицето на държавата за преследване на неудобните и инакомислещите под претекст, че разпространяват “невярна информация”.

2.    Законопроектът е внарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (GDPR). Измененията предвиждат не само медиите, но и физическите лица, собственици на блогове и профили в социалните мрежи да публикуват на видно място трите си имена, адрес или телефон и електронна поща за контакт с администратора. В случай, че не са го направили или ако информацията е невярна, се предвижда спиране на достъпа до интернет страниците. Личните данни ще са публично достъпни, в т.ч. за лица, които не са администратори на лични данни, което нарушава принципите на Регламента (чл.5). Считаме, че подобен подход дава възможност за редица злоупотреби, като застрашава неприкосновеността на личния живот и сигурността на индивида. 

3.   Законопроектът не е съобразен с приетия в Директива 2018/1808 на Европейската комисия координиран подход за борба с дезинформацията на европейско ниво. Препоръките на Директивата не са свързани с прилагане на регулаторни и санкционни режими. Те са насочени към развиване на медийна грамотност на обществото за отхвърляне източниците на дезинформация. Още повече зададената от депутатите дефиниция[1] за “дезинформация в интернет среда” значително се различава от дефиницията на Европейската комисия[2]. 

4.   Със законопроекта се предоставят редица нови правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и на председателя на Софийския районен съд (СРС).  Няма посочени критерии, които КЗЛД да прилага при определяне на сайтовете, чрез които се разпространява дезинформация. Няма предвидена възможност за доставчиците на информация да се защитят и да докажат, че предоставената от тях информация е достоверна и не представлява дезинформация. Няма предвидена възможност те да отстранят съответната публикация, без да се преустановява достъпа до интернет страницата или профила им в социалните мрежи. Подобни мерки значително ще ограничат свободата за изразяване на мнение в интернет пространството и социалните мрежи, в т.ч. под съответните материали, поради факта, че съдържанието им може да се счете като дезинформация.  

5.    С директното внасяне на законопроекта в Народното събрание е нарушена предписаната в чл. 26 от Закона за нормативните актове процедура за публикуване в сайта за Обществени консултации и даване на възможност за предложения и становища. Неспазването на тази важна процедура, в сегашното положение, ограничава още повече възможността за осъществяване на обществен дебат по Законопроекта.  

Във връзка с гореизложеното, считаме за недопустимо приемането на предложения законопроект и апелираме за неговото отхвърляне.

С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 
СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

[1]  Според вносителите “дезинформация в интернет среда” е разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица (§3).

[2] Според Европейската комисия “под дезинформация се разбира доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя или разпространява, с цел да се извлече икономическа полза или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, като последиците от това могат да бъдат в ущърб на обществения интерес. …”

​
снимка: rodopchani.bg