Становище в подкрепа на предложените промени в Закона за закрила на детето

ДО: КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА-ВОДЕЩА, КОМИСИЯТА ПO ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ; КОПИЕ ДО: МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ Изх. № 007/.03.2024г.

СТАНОВИЩЕ

От сдружение Асоциация Общество и Ценности към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Цветан Предов и група народни представители от ИТН, с вх. № 49-454-01-26/ 06.03.2024г. 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

От 2007 година насам сдружение АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ е активно ангажирано в защита и насърчаване на човешкото достойнство и свобода, правата на децата и родителите, брака и семейството. Становищата ни се основават на научните изследвания, на последствията от подобни политики в други страни, на Конституцията ни и на приетото от страната ни вътрешно и международно законодателство.

Обръщаме се към Вас във връзка с внесения от г-н Цветан Предов и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето.

 Считаме, че в него ясно и недвусмислено се залагат така необходимите за защита на децата и подрастващите, които считат че пола им се различава от пола им по рождение, мерки. Мерки, които да послужат като превенция и да ги предпазят от изключително вредните и опасни химични, хормонални и хиругични интервенции с цел промятата на техния пол.

Мерките в този законопроект са крайно нужни и с оглед следваната до момента от Световната здравна организация (СЗО) и ООН политика за насърчаване смяната на пола при деца и подрастващи, объркани по отношение на пола и идентичността си, в т.ч. и чрез въвеждане на т.нар. системно сексуално образование. Те могат да се видят от стандартите на СЗО за системно сексуално образование от 0 г. до 12 клас за Европа^[1], както и в редица доклади на ООН през последните години. 

За никого не е тайна, че хормоналната терапия с цел утвърждаване на пол, различен от биологичния и масово прилагана като процедура в редица страни при подрастващите, крие сериозни рискове за здравето им. Блокерите на пубертета, както и кръстосаните полови хормони, са в голяма степен експериментални, крайно токсични и задълбочават депресивните състояния и психическите разстройства. Те създават риск от безплодие, трайна сексуална дисфункция, сексуално неудовлетворение, загуба на костна тъкан и изменение в развитието на мозъка. Момчетата са химически кастрирани, а момичетата – химически доведени до преждевременна менопауза, докато трае пубертетът. 

В дългосрочен план, цялостното лечение, заедно с хирургически операции, свързани с ампутирането на здрави органи, излага пациентите на риск от доживотна зависимост от поддържащи медикаменти и медицински процедури, а също и по-висока смъртност от инфаркти, инсулти и хронични заболявания, включително рак, както и 19 пъти по-висока степен на опити за самоубийство с фатален край дори в едно приемащо и утвърждаващо половото несъответствие общество^[2].

Множество медицински организации по света, включително Австралийският колеж на лекарите, Кралският колеж на общопрактикуващите лекари в Обединеното кралство и Шведския национален съвет за медицинска етика, са определили предписването на блокери на пубертета и кръстосани полови хормони при млади хора като експериментално и опасно^[3]. Предприети са стъпки за ограничаване на този тип медицинска интервенция в Обединеното кралство, Швеция и Финландия.

Редица организации изразяват притесненията си относно спорната терапия. Самата Световна професионална асоциация за транссексуално здраве (WPATH) не препоръчва прилагането на медицински процедури за промяна на пола, когато половата дисфория е „производна или по-добре обяснена от друга диагноза“^[4].

Няма данни за професионални организации, които да твърдят че транссексуалната идентичност и половата дисфория е вродена и биологично обусловена. Много от тях считат, че не биологичните фактори, а опитът в социалната среда е определящ. 

Изследванията сочат, че при тези лица в много от случаите преди това е имало нелекувано едно или повече по-сериозни психични заболявания като натрапчиви мисли, депресия, самонараняване, суицид, анорексия и др. Проучванията също полазват, че родители, подкрепящи прехода на децата си към пол, различен от биологичния, не подобряват психичното им здраве. 

Редица лекарски организации препоръчват терапевтичните разговори като доказан метод, защото те „лекуват евентуалните скрити предварителни проблеми на психичното здраве, като психични и психиатрични разстройства, неврологични увреждания, травми и др., и възможните им връзки с половата дисфория“. Този метод следва да бъде насърчаван, а не да се забранява достъпа до него, каквато тенденция виждаме през последните години. 

Следва да се вземе предвид, че все повече хора, преминали през подобни необратими интервенции в детско-юношеска възраст, изразяват съжаление, че не са получили необходимата оценка на психичното здраве или лечение, а вместо това са били тласнати по пътя на “промяната”. Много от тях предупреждават други да не допускат същата грешка, като споделят историите си^[5]. Показателен е и американският документален филм “Проблеми при смяната на пола”, съдържащ интервюта с хирурзи, психиатри, ендокринолози, уролози и др. експерти в областта, както и на тийнейджъри преживяли този болезнен преход^[6].

Във връзка с гореизложеното апелираме към Вас, в името на децата и бъдещето на страната ни, да приемете предложените в Проекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето вх. № 49-454-01-26/ 06.03.2024г. промени, с които да защитите живота и здравето на децата и тийнейджърите от разпространяване на информация, съдържание или реклама, както и от даване на насоки и предписание, насочени към промяна на техния пол. 

                                                       С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ

СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

---

^[1] https://www.icmec.org/wp-content/uploads/2016/06/WHOStandards-for-Sexuality-Ed-in-Europe.pdf СТАНДАРТИ ЗА СЕКСУАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ НА СЗО ЗА ЕВРОПА, стр. 38-50   Критериите за здравно и сексуално образование на на Световната здравна организация за Европа децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н. 

[2] НАУЧЕН ДОКЛАД ОТНОСНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОМЯНА НА ПОЛА – стр. 3 и стр. 12  Международната федерация за свобода при избора на терапия и психологическо консултиране; International Federation for Therapeutic and Counselling Choice) (2021). http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/591?fbclid=IwAR0YyV7EPC3mXkZHcrOBvdTRwpGJGnxji9sHbkjXv7vax1rBzZARFmG7Z8s   

[3] пак там– стр. 14-15

^[4] пак там стр. 15-19

^[5]  www.sexchangeregret.com https://www.youtube.com/watch?v=f2q0sWwdH7U  

Роблес, М. (2021) Експертно становище.

[6] https://www.youtube.com/watch?v=f2q0sWwdH7U