Становище и предложения във връзка със Закона за социалните услуги

Законът за социалните услуги (обн., ДВ, бр.24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020г.) повдига множество въпроси и очертава редица проблеми, някои от които сме посочили по-долу.
 
Законът за социалните услуги (ЗСУ) следва да уреди правото на българските граждани да ползват социални услуги. В този смисъл правото следва да се уреди като възможност за ползване  на социални услуги, а не като тяхно задължение. Разпоредбите в закона е необходимо да са съобразени с правата и свободите на гражданите, уредени в нормативните актове от по-висока степен, а именно Конституцията на Република България  и международните актове, станали по съответния ред част от вътрешното право.

Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат – чл. 5, ал. 1. Освен това разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие – чл. 5, ал. 2, а международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право и имат предимство пред тези норми, които им противоречат. От цитираното се налага изводът, че ЗСУ, като акт от по-ниска степен, не може да противоречи на Конституцията и на международните нормативни актове, влезли в сила и станали част от вътрешното право на Република България. 

Основен правен принцип е, че при колизия на норми се прилагат тези от по-висока степен. По отношение на нормотворчеството, това означава, че разпоредбите в актовете от по-ниска степен следва да са съобразени и да са в съответствие с актовете от по-висока степен. С въведените в ЗСУ принципи за непрекъснатост, повсеместност и интегрираност на социалните услуги, както и със създаването на мултидисциплинарни екипи при предоставянето на социалните услуги, не просто се дава възможност, а се създава задължение за органите на местната власт, на прокуратурата, съда, дирекции „Социално подпомагане”, МВР, МОН, МЗ и други органи на изпълнителната власт да навлизат дълбоко в личната  и семейната сфера на човека.

Под предлог, че се защитава интересът на всеки гражданин, на когото се предоставя социална услуга, се създава система, при която ползвателят на социалната услуга се превръща в обект на експлоатация, без право на защита от доставчиците социалните услуги. На кого служи ЗСУ – на интереса на гражданина или на друг интерес, е видно от някои негови разпоредби, с които се определят лицата, предоставящи социалните услуги, както и начинът на финансирането им. Законът дефинира какво е доставчик на социални услуги: лице което отговаря за предоставянето на социалните услуги – чл. 28 от ЗСУ.

​Съгласно закона: 
Чл. 29. (1) Общините могат да предоставят всички социални услуги.
(2) Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет.
(3) Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез:
1. самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги;
2. специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица;
3. възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги.

Законът определя и кои лица могат да са доставчици на социални услуги:
Чл. 30. Частни доставчици на социални услуги могат да са:
1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Защо ЗСУ защитава основно интереса на частните доставчици на социални услуги, а не на гражданите, които следва да имат право, но не и задължение да ползват услугите, е видно от разпоредбите на чл. 48:

Чл. 48. (1) Частните доставчици на социални услуги финансират социалните услуги, които предоставят.
(2) Когато предоставянето на социалните услуги е възложено от общината на частни доставчици на социални услуги, финансирането на предоставянето на тези услуги от частните доставчици е със средства от държавния и/или общинския бюджет.
(3) Размерите на таксите за ползване на социалните услуги по ал. 1 се определят от частния доставчик.

Извън хипотезата на ал. 2 с разпоредбите на чл. 48 от ЗСУ се създава порочен кръг, при който:
1.     Частният доставчик на социалната услуга определя каква социална услуга да ползва гражданинът.
2.     Гражданинът не може да откаже ползването на предоставяната му социална услуга.
3.   Частният доставчик на социалната услуга определя размера на таксата за ползването на социалната услуга.
4.   Гражданинът – ползвател на социалната услуга, е длъжен да заплати таксата, определена от частния доставчик на социалната услуга.
5.    Гражданинът е лишен от процесуални способи за защита при ползване на наложена, против волята му, социална услуга.

За финансиране на дейността и за да оправдае необходимостта от съществуването си, частният доставчик на социални услуги, има интерес да предоставя социална услуга на гражданина, независимо от това дали той има нужда от такава. По този начин необходимостта от предоставяне на социална услуга на нуждаещите се лица се опорочава, като тази необходимост бива доминирана от финансовия интерес на частния доставчик на социални услуги. Освен това, държавата дава възможност на общините, когато не са в състояние да предоставят някаква социална услуга, същата да бъде предоставяна от частен доставчик на социална услуга, като по този начин прехвърля отговорността за предоставянето на социалните услуги от институциите в „частни ръце“.   

Следва да се подчертае още нещо –  членовете на семействата са не само съпрузите, но и техните деца. Конституцията определя, че не само децата, но и семействата са под особената закрила на закона. На родителите принадлежи правото и задължението да се грижат за децата, да ги възпитават, да вземат в техен интерес решения, като техни законни представители. С редица свои разпоредби, като чл. 87 и чл. 88 от ЗСУ, не се зачита семейството като основна и първостепенно отговорна институция, в която се създава и се отглежда детето като зряла и пълноценна личност. Подобни разпоредби следва да отпаднат. 

ЗСУ не зачита правата на родителите, като създава възможности за разруха на българските семейства, чрез противопоставянето на децата срещу техните родители, посредством държавните институции. Време е законодателят да осъзнае, че най-добрият интерес на детето, може да бъде посрещнат най-вече в неговото биологично семейство, което следва да бъде надлежно и целенасочено подкрепяно. Вместо това деца биват извеждани от биологичните им семейства, поради недостатъчен финансов ресурс и настанявани в приемни семейства срещу заплащане, вместо със същите финансови средства да бъдат подкрепени биологичните семейства за решаване на проблема, с оглед тяхното отглеждане; деца се извеждат от биологичните им семейства, когато в тях са претърпели насилие, вместо да се изработи механизъм, при който насилникът да бъде изведен от биологичната среда на детето, а не жертвата. 

Очевидно е, че чрез разпоредбите на ЗСУ свободното право на гражданите, свободният избор дали да ползват социални услуги, правата на родителите и децата са подменени с наложено задължение, което противоречи на конкретни разпоредби на Конституцията на Република България, Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и други вътрешни нормативни актове от същата степен, според които:

“Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.” (чл. 14 от Конституцията на Република България);

“Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.”  (чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ);

“Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” (чл. 47, ал.1 от Конституцията на РБ);

Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници – чл. 1 – чл. 3 от Закона за лицата и семейството.

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите – чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КЗПЧОС. 

Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти – чл. 13 от КЗПЧОС.

Във връзка с нарушаването на посочените по-горе права на гражданите и в изпълнение на изискването на чл. 13 от КЗПЧОС за създаването на ефикасни вътрешноправни средства за защита от съответната национална институция ЗСУ следва да съдържа разпоредби относно следното:

„Чл…..(1) Актът, с който се предоставя социална услуга може да бъде обжалван от заинтересованите лица по административен и по съдебен ред. 
(2) Децата участват в производствата по ал. 1, чрез своите родители или законни представители.
(3)  Предварителният отказ от правата по предходните алинеи е недействителен. 
(4) Съдебните производства, свързани с оспорването на предоставена резидентна социална услуга, са със задължително участие на прокурор. 
(5) Актовете, с които се предоставя ползването на социални услуги не подлежат на предварително изпълнение.
(6) Изключения по ал. 5 се допускат единствено по актове, предоставящи резидентна социална услуга, като предварителното изпълнение може да се оспорва по реда на Административно процесуалния кодекс.
(7) Ползването на оспорена социална услуга се допуска единствено с влязъл в сила административен акт.“

С оглед защита на конституционно гарантирани права и свобода на гражданите маркираме част от належащи, според нас, промени в ЗСУ, без да претендираме за изчерпателност:

–   Отпадане задължителният характер на социалната услуга;

–   Лицата по чл. 30 т. 2, които желаят да предоставят социални услуги на територията на страната следва да се регистрират като такива в България, чрез клон или свое юридическо лице; 

–  Да отпадне възможността недееспособните лица /пълно или ограничено/ да заявяват самостоятелно социална услуга без изричното съгласие на своите законни представители – родители или настойници/попечители;

–   Да не се допуска събиране на информация, касаещи децата и родителите, освен само необходимата такава на лицата, които обслужват; 

–  Да се въведе наказателна отговорност за вреди от неправомерни действия на социални служители или други упълномощени от държавата лица.

–  Стриктен административно-процесуален и съдебен контрол на всички действия на социалните служби.
– Да се приеме Наредба за публичност на доставчиците и на социални услуги, заедно с регистър на потребителите, за да има прозрачност на ползваните и предоставяни услуги, с цел да се избегнат злоупотреби с финансиране; 

– Извеждане на дете от семейството да се извършва само със съдебна заповед, като крайна и изключителна временна мярка при доказана пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на детето. Въвеждане на бързо съдебно производство. Родителят да бъде призоваван като страна във всички административни и съдебни фази по социалния случай. Родителят има право на защита, включително адвокат, във всички фази на производството и достъп до всички документи. 

– С Преходни и заключителни разпоредби на ЗСУ се правят важни промени в редица закони, в т.ч. Закона за закрила на детето и Семейния кодекс. Считаме, че част от промените, като чл.138а СК, чл. 36а-36д ЗЗД, не само противоречат на Конституцията и международни договори, по които България е страна, но са деструктивни за семейството и децата и следва да бъдат отменени.

Предвид многобройните противоречия на Закона за социалните услуги с нормативни актове от по-висока степен и необходимостта от многобройни и/или съществени изменения в ЗСУ, съгласно изискването на чл. 11 от Закона за нормативните актове, следва да се прецени дали ЗСУ не следва да бъде изцяло отменен или в отделни негови разпоредби, за което считаме за целесъобразно да сезирате Конституционния съд.  


С уважение,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” 
email: [email protected]
www.sva.bg

* Становището е продължение на писмото изпратено до Вас на 12.11.2019г., което може да бъде видяно на: Писмо с искане за отмяна Закона за социалните услуги

Становището е адресирано до:

ДО:
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД 
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД 
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА  
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ 
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА 
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ 
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ 
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА 
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ 
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В 44-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 
КОПИЕ ДО: КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
МЕДИИТЕ
 
По-долу е изпратения до институциите файл със становището: