Становище на АОЦ във връзка с Проекта на Закон за промяна Закона за образованието

Уважаеми Дами и Господа,
​
С настоящото бихме искали да изразим своята позиция относно Проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) и нашите мотиви за отхвърляне на задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. 
Част от посочените по-долу аргументи засегнахме, заедно с още 50 граждански и родителски организации, в изпратеното на 26.02.2020 г. с копие до Вас Отворено писмо[1], по повод намеренията за въвеждане задължителна предучилищна подготовка от 4-годишна възраст, подкрепено от над 7 500 граждани в онлайн петиция[2].
​
1. Предложените промени противоречат на Конституцията и на водещи международни нормативни актове
Считаме, че самото въвеждане на подобна мярка противоречи на Конституцията на България, според която училищното – а не предучилищното – обучение е задължително (чл. 53). Според чл. 15 от Закона за нормативните актове, нормативният акт следва да съответства на Конституцията, докато задължителността на предучилищното образование не съответства на нея.

Още повече въвеждането на задължително предучилищно образование за децата от 4-годишна възраст нарушава и редица водещи международни спогодби, според които семейството е водещо за начина на образоване на своите деца, като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)  Протокол 1, чл. 2; Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (чл. 14 и чл. 26 ал.3), Международният пакт за гражданските и политически права чл. 18 и Международният пакт за икономически, социални и културни права чл. 13.

Кажи ‘НЕ’ на задължителното обр. от 4г.

Разпоредбите в закона е необходимо да са съобразени с правата и свободите на гражданите, уредени в нормативните актове от по-висока степен, а именно Конституцията на Република България  и международните актове, станали по съответния ред част от вътрешното право.  

Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат – чл. 5, ал. 1. Освен това разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие – чл. 5, ал. 2, а международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право и имат предимство пред тези норми, които им противоречат. От цитираното се налага изводът, че ЗПУО като акт от по-ниска степен не може да противоречи на Конституцията и на международните нормативни актове, влезли в сила и станали част от вътрешното право на Република България.

2. Предложените промени нарушават правата на родителите. Според Конституцията държавата следва да закриля майчинството (чл.14), а не да го измества чрез свои услуги със задължителен характер. Отглеждането и възпитанието на детето е право на родителите (чл.47). Противоконституционно е задължаването на родителите, които са намерили начин да осигурят подходяща семейна среда и искат да се погрижат за развитието на детето си в предучилищна възраст, да се откажат от това свое право в полза на държавата. 

3. В мотивите на ЗИД се твърди, че мярката е в отговор на международни изследвания и рамкови цели на ЕС и ООН. Видно от цитираните в мотивите документи, както ЕС, така и ООН, са насочили своите усилия към подобряване на възможностите за развитие и придобиване на по-добри компетентности от децата. Никъде обаче не се предлага или предполага задължителност на предучилищното образование от 4-годишна възраст. Няма европейски документ, който да изисква задължителното му въвеждане.

4. В мотивите на ЗИД се твърди също, че „Предложените промени в ЗПУО са съобразени и с развитието на детето в тази възраст.“ Считаме, че подобно твърдение е едностранчиво, тъй като не са взети предвид редица психологически особености, свързани с развитието на детето. Изследвания в цял свят показват, че в тази ранна възраст децата имат нужда по-скоро от индивидуална работа, много обич, подкрепа и лично внимание, отколкото от институционализация. Темповете на развитие в тази ранна възраст е строго индивидуално. Резултатите от предучилищната подготовка зависят от подкрепящата семейна среда, а не от нейната продължителност или начална възраст.

5. Силно обезпокоително е снижаването на възрастовата граница за задължителна предучилищна подготовка на деца от 3-годишна възраст (или обучението да стартира в годината на навършване на 4 години), каквато мярка законодателят предвижа при наличието на определени условия в ч. 11 от Преходните и заключителните разпоредби. Задължителното образование в европейските държави преобладава от 6-годишна възраст. В малкото страни, в които държавното образование започва от 5 год., то не е задължително, като в тези страни се предлагат различни форми на неучилищно в т.ч. домашно образование, между които родителите могат да избират съобразно индивидуалното развитие и потребности на детето си.

6. Във формуляра за частична и предварителна оценка се казва, че “колкото по-дълго детето е посещавало предучилищно образование, толкова по-добри са неговите резултати в училище”. Научните изследвания в световен мащаб[3]показват, че по-ранното започване на официалното обучение не постига по-добри резултати в успеваемостта на наученото и вреди на психологическо и емоционално здраве на децата. Ще споменем само няколко:

– Според изследване[4] с участието и приноса на редица учени от над 20 университета (в т.ч. Лондонския университет, Вашингтонския университет, Калифорнийския университет и др.) и независими организации, не съществува практическа връзка между ранното започване на обучителни дейности и училищните постижения на децата.

– Психологът проф. Питър Грей от Бостънския университет установява[5], че ранното институционализиране и обучение на малки деца пречи на тяхната свободна игра, което води до редица психологически проблеми, сред които тревожност, депресия, нарцисизъм, а в някои случаи и склонност към самоубийство.

– Според изследване на учени от Станфордския университет и Датския център за социологически проучвания[6], деца, които започват детска градина на 6, а не по-рано, имат осезаемо по-добри резултати в психологическо отношение, като например поддържане на вниманието, активност, самоконтрол.

Няма научно доказателство в подкрепа на тезата, че е желателно и целесъобразно децата да започват задължително предучилищно обучение на 4-годишна възраст.

7. Считаме, че посочената цел в мотивите: „да насърчи приобщаването и да предотврати социалното изключване, а впоследствие и отпадането на деца от уязвимите групи”, е в нарушение на принципите на обоснованост, съгласуваност, пропорционалност и предвидимост, които следва да се зачитат при изготвянето на нормативни актове (чл. 26 от Закона за нормативните актове). Считаме, че задължителната институционализация от 4-годишна възраст няма да спомогне за постигането на тази цел. Нужно е прилагането на конкретни мерки и работещи практики и механизми за посрещане на специфичните нужди и предизвикателства при работата със семействата от уязвимите групи. 

8. В мотивите на ЗИД се излагат съображения, че мярката ще подпомогне бедни родители, „които без помощта на другиго не могат да задоволяват основни жизнени потребности на децата си“. Не е необходимо въвеждане на „задължителност“ на предучилищното образование за 4-годишните деца, за да може да бъдат осъществени мерките за финансово подпомагане на бедни родители. Помощта може и следва да бъде осъществявана без наличие на задължителност. 

9. Чл. 56, ал. 2 от ЗИД предвижда предучилищното образование да може да се извършва в училища, когато в населеното място няма детски градини. Не се коментира въпросът, доколко е добре деца на възраст 3 и 4 години да бъдат в една сграда с деца между 7 и 18-годишна възраст? Не са представени обективни данни от направени проучвания за това какви са последствията за децата, какъв е процента на злоупотреби и насилие от по-големите над по-малките деца в подобна среда. 

Проблемите с неефективността, невключването на ученици и ранното им отпадане от образователната система няма как да бъдат разрешени чрез принудителното разширяване на нейният обхват. Още повече според данните от последния доклад на Европейската комисия[7] у нас е два пъти по-голям делът на учениците на 15 г. възраст, показали слаби резултати по четене, математика и природни науки спрямо средните за ЕС.

Според данните 41.5% от учениците, прекарали осем и повече години в системата на държавното образование у нас, са функционално неграмотни.[8]

Получените от теста в страната ни резултати са по-ниски спрямо същите през 2009 г. Участието на възрастните в процеса на учене е над 4 пъти по-голямо в ЕС спрямо това у нас[9]. Всичко това потвърждава, че резултатите от предучилищната и училищна подготовка зависят от активно подкрепящата семейна среда, а не от нейната продължителност или начална възраст. 

С оглед повишаване на резултатите от образованието у нас считаме за необходимо да се гарантира и осигури свободно съществуване на разнообразни форми на образование на децата и възможността за валидиране на знания, получени извън системата на МОН, както и включване в училищната система на деца, които са получили цялостно или част от своето образование в алтернативна форма на обучение.

Задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст противоречи на Конституцията на България, на редица международни и вътрешни нормативни актове, на най-добрия интерес на детето и правата на родителите и следователно трябва да отпадне. 

Асоциация общество и ценности
[email protected]
 
София, 02.04.2020г.

[1] https://www.sva.bg/%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d0%b4-50-%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8-%d1%81%d1%80/
[2] https://civilactionbg.com/кажи-не-на-задължителната-предучилищ/
[3] https://nmr.bg/open-letter-4yo/
[4] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2140009/
[5] https://nmr.bg/open-letter-4yo/
[6] https://nmr.bg/open-letter-4yo/
[7] Обзор на образованието и обучението за 2019 г. (стр. 3)
https://nmd.bg/wp-content/uploads/2019/12/et-monitor-report-2019-bulgaria_bg.pdf
[8]https://nmd.bg/wp-content/uploads/2019/12/et-monitor-report-2019-bulgaria_bg.pdf (виж стр. 3) 41.5% от учениците у нас имат слаби резултати на международния тест, измерващ нивото на тяхната функционална грамотност, в сравнение с 19.7% за целия ЕС. По математика съотношението на слабите резултати у нас спрямо средните за ЕС е 42.1% на 22.2%. По природни науки, съответно 37.9% на 20.6%.
[9]https://nmd.bg/wp-content/uploads/2019/12/et-monitor-report-2019-bulgaria_bg.pdf (виж стр.3)
Участието на възрастните в процеса на обучение у нас е 2.5% спрямо 11.1% средна стойност за ЕС.

Изх. № 05/02.04.2020г.

ДО:
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА 
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ 
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ЖАЛБИТЕ И ПЕТИЦИИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ 

КОПИЕ ДО:
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СВЕТИЯТ СИНОД
МЕДИИТЕ