Уважаеми Дами и Господа, Народни представители,
Като организация, която през последните години защитава правата на българските семейства, деца и родители, бихме желали да изразим своята загриженост във връзка с приемането на антихуманни закони, какъвто е Проектозаконът за предучилищното и училищното образование. Смятаме, че духът на този закон отразява тоталитарното разбиране, че децата са собственост на държавата, а родителите са просто инструмент, който ражда деца за държавата.
Ние сме категорични, че посоката, която се поема с подобен закон, е едно своеобразно завръщане към тоталитарното минало, тъй като правата на родителите, посочени в редица международни документи, са жестоко потъпкани и пренебрегнати.
Множество международни документи утвърждават родителите като първичните и основни учители на своите деца. Дори само поради този факт родителите имат най-големите права и съответно носят най-голямата отговорност за образованието на своите деца. Държавните институции следва да им помагат в тази задача; училищата следва да търсят сътрудничеството на родителите и в никакъв случай не следва да изземват правата на децата и правата на родителите, чрез налагане на децата на образование, противоречащо на това, което те получават от своите родители. Поради ангажиментите, които е поела, държавата има задължението да зачита правото на всяка образователна инициатива извън системата на образованието, стига тя да не нарушава правата на някой друг.
Нещо повече, съгласно Протокол 1, член 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която обвързва правно Република България, държавата трябва да зачита правото на родителите да отглеждат своите деца, в съответствие със своите религиозни и философски убеждения през целия курс на образование на децата. Това задължение е широко по обхват, тъй като се прилага не само до съдържанието на образованието и начина, по който то се преподава, но и спрямо изпълнението на всички „функции”, поети от държавата. Глаголът „зачита” означава повече от „признава” или „взема под внимание”.
Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (ІІІ) на Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г., провъзгласява в член 26, алинея 3: „Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.”
Конвенцията за правата на детето, приета от Обединените нации, ясно постановява, че правата на родителите не са съпоставими с правата на децата. Нещо повече, родителите, като хора, които обичат децата си най-много, са тези, на които е възложено и следва да решат за образованието на техните деца. Относими извлечения от Конвенцията са следните цитати:
Член. 5. Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или, в зависимост от случая, на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.
Член 18. 1. Държавите – страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите, или според случая законните настойници, носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.
2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.
Също толкова относимият Международен пакт за гражданските и политически права (МПГПП) прогласява в член 18, алинея 4: „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.”
На следващо място, Конвенцията срещу дискриминация в образованието провъзгласява в член 5, алинея 1, б. „б”, че е съществено важно държавите – страни по конвенцията да зачитат свободното право на „родителите и в съответните случаи законните настойници трябва да имат възможност: 1) да избират за своите деца и други учебни заведения освен държавните, ако те са съобразени с минималните условия и норми, предписани или одобрени от компетентните власти, и 2) да осигуряват съобразно с условията на законодателството във всяка страна религиозно и морално възпитание на децата според своите собствени убеждения, както и никое лице или група лица да не получават по принуждение религиозно обучение, несъвместимо с техните убеждения.”
Международното право е много ясно и категорично относно правото на родителите да избират тяхна собствена форма на обучение на техните деца. Крайно време е българските държавни и общински органи да изпълняват своите задължения към международните актове, които България е ратифицирала, както и да зачитат родителското право, вместо да създават закони, които им противоречат.
В заключение, смятаме, че този проектозакон:
– представлява своеобразен диктат върху правото на личен избор от страна на родителите и грубо потъпкване на ратифицираната от РБ Конвенция за защита правата на човека (чл. 346 ал.1 и чл. 347 ал. 1);
– създава опасности за емоционалното, психическо и здравословно състояние на децата, поради болезненото и насилствено откъсване на децата от тяхната естествена семейна среда на изключително крехка възраст (чл.8, чл. 24 ал. 3);
– увеличава възможностите за финансови злоупотреби, изтичане на бюджетни средства и корупция;
– съзнателно игнорира гражданското общество и мнението на голяма част от българските родители.
Ние ще продължим да настояваме родителите да имат свобода при избора на образование на децата си и ще информираме българската и международна общественост за негативните последствия от подобно решение. Готови сме да предприемем всички възможни демократични действия, за да може гласът ни да бъде чут и да бъде запазена семейната институция, както и здравето на нашите деца.
С уважение:
Стоян Георгиев
Председател на “Асоциация общество и цености”
София, 22.11.2012г.
Становището е адресирано до:
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, Председател на Народно събрание
Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА, Председател на Комисията по правни въпроси
Г-Н ЙОРДАН БАКАЛОВ, Председател на Комисията по правата на човека, жалбите и петициите на гражданите
Г-ЖА ДАНИЕЛА ПЕТРОВА, Председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ на парламентарно представените партии в 41-то НС
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ в 41-то Народно събрание
КОПИЕ ДО:
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, Министър-председател на Република България
Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ, Министър на образованието, младежта и спорта
БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ
