ДО: ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА КОПИЕ ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Изх. №02/09.02.2024г.
СТАНОВИЩЕ ОТ АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ ОТНОСНО ПОДГОТВЯНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СПОДЕЛЕНОТО РОДИТЕЛСТВО
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БЕЛОБРАДОВА,
Сдружение Асоциация Общество и Ценности за последните 17 години активно следим и се застъпваме за правата и най-добрия интерес на децата, в т.ч. да имат и да познават своите майка и баща. Изследванията сочат, че мъжете и жените се отличават. Те не само са незаменими при създаването на човешкия живот, но всеки от тях, съответно мъжа като баща и жената като майка има свой специфичен принос и роля за израстването и съзряването на детето. Именно това ни вдъхновява да продължаваме да насърчаваме и отстояваме семейството, основано на брака между мъж и жена, доказало се като най-добрата среда за отглеждането и възпитанието на децата.
По повод поканата Ви да изразим мнение относно предстоящото внасяне на промени в законодателството, касаещи споделеното родителство, включващо споделено упражняване на родителски права, бихме желали да вземете предвид следното:
Основанията за развод съгласно българското законодателство представляват конкретните житейски факти, които са довели до прекратяване на брака, и които дават основание на компетентния за това орган да го направи. Настоящата нормативна уредба урежда въпроса със съвместното упражняване на родителски права в контекста на развод по взаимно съгласие. В този случай, родителите в споразумение чрез взаимни отстъпки и разбирателство уреждат режима на родителските права и съда може да одобри това съвместно упражняване на родителски права.
Предложенията за включване в законодателството на презумпция, която да е оборима за споделено родителство, са насочени и целят урегулиране на упражняването на родителските права при развод по исков ред, а именно при развод поради непоправимо разстройство на брака на двамата съпрузи. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, същественото в този исков процес е да се установи, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В този случай се счита, че бракът е така разстроен тогава, когато той е опразнен от дължимото съобразно закона и морала съдържание. Когато преобладаващата част от това необходимо поведение не е налице за даден случай, може да се направи изводът, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Законът не обръща внимание на конкретните житейски факти довели до разстройството на брака и съответно не ги изброява. Един и същи факт в едно семейство може да се отрази по един начин, а в друго семейство по друг начин, било то по-лек или тежък факт. Всичко трябва да се преценява винаги в съвкупност, като конкретни резултати и отражения на брачната връзка.
Дълбокото разстройство на брака, изглежда и до голяма степен е оценъчна категория – изводи, които се правят от съда във връзка с наличието на конкретни установени факти в отношенията между съпрузите. Съдът на базата на тези факти прави извода за разстройството на брака. От друга страна, приема се, че разстройството на брака не е само мисловна оценъчна категория, но той е един факт, едно състояние на брачната връзка, което е съществуващо нещо – факт.
В този смисъл, българският законодател дори насърчава запазването на брачната връзка, като поставя изискване за неговото прекратяване, а именно – да са налице непреодолими пречки и неразбирателство между съпрузите, които да изключват тяхното съвместно съжителство. Именно поради факта, че съпрузите не се разбират, те не биха могли да продължат да съжителстват заедно.
Законодателят е приел подход, съгласно който основание за разстройството на брачната връзка е неразбирателството в такава степен, че съпрузите не съумяват да се споразумеят, а преминават на фаза „съдене“. В бракоразводния процес по исков ред, двамата съпрузи съзнателно не желаят да съдействат поради крайната нетърпимост, която имат един към друг.
В едни обтегнати до такава степен взаимоотношения, в които се отказва диалог между двамата съпрузи/родители и респективно се отхвърля идеята за развод по взаимно съгласие, е разумно да се постави въпроса – как и до каква степен би могло споделено да се упражняват родителски права между двама души, които съзнателно са избрали съдебния път като единствен вариант за прекратяването на брачната връзка?.
Вероятно за да насърчи постигането на споразумение за съвместно родителство между родителите, с оглед интереса на децата им в подобни ситуации, е тълкувателно решение №1/2016г., от 03.07.2017г. на ВКС по повод противоречивата практика по въпроса. С него съдът постановява, че родителските права могат да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че се постигне споразумение по упражняването им.
Практиката показва, че децата са най-губещите в един бракоразводен процес. Много често при развод по исков ред децата са използвани като средство – разменна монета, с която съпрузите “търгуват”, за да постигнат своето, било то по-голям дял от общата съпружеска имуществена общност и прочие.
При развод иницииран по исков ред, съпрузите съзнателно отказват диалог. Това обаче е възможност, която не следва да бъде отнемана на родителите, които търсят разрешение на въпроси свързани с домашно насилие под каквато и да е форма, както и при липса на интерес от страна на брачния партньор към семейството и децата. В такива случаи, трябва да остане възможността „изправният“ родител, в хода на процесуалното доказване, да защити децата и техния най-добър интерес.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ
Считаме, че законодателството и институциите следва да насърчават и защитават връзката на детето с двамата му родители, в т.ч. споделеното родителство, когато то е желано и възможно от страна на двамата родители и когато е взет под внимание най-добрия интерес на детето. Ако тези условия са налични при голяма част от раздвеждащите се семейства, които имат общи деца, и статистиките потвърждават това, вероятно един такъв подход на въвеждане на оборима презумпция би улеснил в известна степен семействата и работата на съда.
На кръглата маса на 30.01.24г. не бяха изнесени данни в тази насока за ситуацията у нас и в други страни по този показател и ние нямаме основание, на което да можем да кажем на този етап дали това е по-добрия подход. Но дори и тогава, за да бъде спазен най-добрия интерес на детето, (с оглед възрастта, нуждите и т.н.), в т.ч. нуждата и правата му да има връзка и с двамата си родители, е важно съдът да може да се увери, че и двамата родители са заинтересовани да упражняват споделено родителски права върху детето, да се увери че и двамата са дееспособни и че ще могат на практика да ги упражняват съвместно.
Това съдът би следвало да направи като зачете правото на малолетното дете да запази връзката си с двамата си родители и винаги да взема предвид интересите на ненавършилото пълнолетие дете, по-специално неговите емоционални връзки, потребности от развитие, стабилността на бъдещата образователна среда и способността на родителя да се споразумее за отглеждането и грижите за детето с другия родител.
Насърчаването на еквивалентното присъствие и на двамата родители в живота на детето, след влязло в сила решение за прекратяване на брак, е добро, когато защитава правото и интереса не само на родителите, но и на детето, което е най-потърпевшо от развода.
Важно е да можем да си отговорим на следните въпроси:
- Как ще се защити най-добрия интерес на детето ако по правило споделеното родителство (СР) се постановява без съдът да трябва да обследва предварително дали всеки от родителите е дееспособен, заинтересован и съгласен да упражнява СР и дали това негово упражняване ще е в интерес на детето?
- Съблюдавайки правото на малолетното дете да запази връзката и с двамата си родители ще взема ли съдът предвид интересите на ненавършилото пълнолетие дете, неговите емоционални връзки, потребности от развитие, стабилността на бъдещата среда, в т.ч. образователна и способността на родителя да се споразумее за отглеждането и грижите за детето с другия родител?
- По какъв начин съдът ще съблюдава дали се зачита правото на детето на образование и грижа от двамата родители и на правото му да поддържа редовни, равни и равнопоставени лични контакти с двамата родители при СР?
- Как ще се защити интереса на децата, когато се налага да лавират между негативно и агресивно отношение на единия родител към другия и обратно?
- Ще бъде ли вземано предвид мнението на малолетните и непълнолетните при преценката на съда за постановяване на споделено упражняване на родителски права?
- Как ще се защити психиката на детето, когато се налага то да бъде „предавано“ между родителите, когато някой от тях не спазва установеното от съда споделено упражняване родителски права? и др.
Това са само част от въпросите, които следва да намерят отговор, в текстовете, които ще предложите. В едно сме убедени, че за да се вземе възможно най-доброто и щадящо решение за всяка от страните и най-вече децата следва да се събере възможно повече информация в тази посока, от страната и Европа, да продължите дискусиите по темата, за да се види как връзката на детето и с двамата му родители – неговите/нейните баща и майка, да бъде насърчавана, като се вземат предвид условията и възможностите за осъществяването на това у нас.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
