ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 51-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ – ВОДЕЩА Изх. № 004/17.01.2025г.
СТАНОВИЩЕ
От сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” относно Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 51-454-01-54/20.12.2024г., внесен от Деница Сачева и група народни представители*
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Сдружение „Асоциация Общество и Ценности“, от над 17 години, активно се застъпва и защитава правата и най-добрия интерес на децата, включително правото им да познават и имат връзка със своите родители. Научните изследвания подчертават уникалната роля на жената като майката и мъжът като бащата за създаването иразвитието на детето. Това ни мотивира да продължаваме да насърчаваме и отстояваме правата на децата и родителите, брака и семейството.
Обръщаме се към Вас във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс (вх. № 51-454-01-54, от 20.12.2024 г.), внесен от Деница Сачева и група народни представители, относно споделеното упражняване на родителските права.
Основни наблюдения и предложения
1. Разводът и родителските права
Съгласно българското законодателство, основанията за развод са конкретни житейски факти, които са довели до прекратяване на брака и които дават право на компетентния орган да постанови развода. Настоящата нормативна уредба регулира въпроса за съвместното упражняване на родителските права при развод по взаимно съгласие. В този случай родителите, чрез взаимни отстъпки и разбирателство, постигат споразумение относно режима на родителските права, което съдът може да одобри, ако то отговаря на най-добрия интерес на детето.
Предложенията за включване в законодателството на възможността съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права при развод по исков ред изискват задълбочен и критичен анализ. При анализа на така предложените текстове следва да се съобразят следните обстоятелства, а именно:
Действащата правна уредба регламентира упражняването на родителските права при развод по исков ред в случаите, когато родителите не са постигнали споразумение. При развод поради непоправимо разстройство на брака (чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс), основната задача на съда е да установи дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
В този случай се счита, че бракът е дълбоко разстроен, когато той е лишен от съдържанието, дължимо съгласно закона и морала. Ако преобладаващата част от необходимото поведение в брака липсва, може да се направи извод за дълбоко и непоправимо разстройство. Законът не посочва конкретните житейски факти, довели до разстройството, тъй като един и същ факт може да има различно отражение в различни семейства. Оценката винаги трябва да се прави с оглед на съвкупността от обстоятелства и тяхното въздействие върху брачната връзка.
Дълбокото разстройство на брака представлява оценъчна категория, извеждана от съда въз основа на конкретни факти за отношенията между съпрузите. То обаче не е само абстрактна оценка, а реално състояние на брачната връзка, което може да бъде обективно установено. Българският законодател насърчава запазването на брака, поставяйки изискването за прекратяването му само при наличието на непреодолими пречки и сериозно неразбирателство между съпрузите. Именно поради факта, че съпрузите не се разбират, те не биха могли да продължат да съжителстват заедно, нито биха съумели да си съдействат по взаимното упражняване на родителските права.
Споделеното родителство предполага постоянно сътрудничество и непрестанна комуникация между родителите, които иначе не са могли да съжителстват заедно и са пристъпили към процедура по разтрогване на брачната връзка. Законодателят е приел подход, съгласно който основание за разстройството на брачната връзка е неразбирателството в такава степен, че съпрузите не съумяват да се споразумеят, а преминават на фаза „съдене“. В бракоразводния процес по исков ред, двамата съпрузи съзнателно не желаят да съдействат поради крайната нетърпимост, която имат един към друг. Именно в едни обтегнати до такава степен взаимоотношения, в които се отказва диалог между двамата съпрузи/родители и респективно се отхвърля идеята за развод по взаимно съгласие, е разумно да се постави въпроса – как и до каква степен би могло споделено да се упражняват родителски права между двама души, които съзнателно са избрали съдебния път като единствен вариант за прекратяването на брачната връзка? Вероятно за да насърчи постигането на споразумение за съвместно родителство между родителите, с оглед интереса на децата им в подобни ситуации, е тълкувателно решение №1/2016г., от 03.07.2017г. на ВКС по повод противоречивата практика по въпроса. С него съдът постановява, че родителските права могат да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че се постигне споразумение по упражняването им.
При развод иницииран по исков ред, съпрузите съзнателно отказват диалог. Това обаче е възможност, която не следва да бъде отнемана на родителите, които търсят разрешение на въпроси свързани с домашно насилие под каквато и да е форма, както и при липса на интерес от страна на брачния партньор към семейството и децата. В такива случаи, трябва да остане възможността „изправният“ родител, в хода на процесуалното доказване, да защити децата и техния най-добър интерес.
2. Анализ на предложенията и препоръки
1) Чл. 59, ал. 2 от СК: В ал. 2 се предлага съдът, като решаващ орган, да определи съвместното упражняване на родителските права, когато и двамата родители изрично заявят желание за това. Този подход е сравнително умерен, тъй като съдът ще се произнесе в отговор на молба от родителите (дори ако те го правят поотделно), относно желанието на всеки от тях да упражнява родителските права.
Овластяването на съда с такова правомощие трябва да бъде внимателно разгледано, тъй като в бракоразводния процес въпросът за родителските права и тяхното упражняване неизбежно се обсъжда. По време на процеса всеки от родителите има възможност да заяви желание за упражняване на родителските права, като носи доказателствената тежест да убеди съда в своята способност и компетентност. Въпреки това, за да се осигури най-добрият интерес на детето, което е в центъра на такъв спор, законодателят трябва да установи задължителен минимум от критерии и обстоятелства, които съдът да разглежда служебно при решаването на въпроса за съвместното упражняване на родителските права.
Обстоятелства, които съдът трябва да отчете:
- Възрастта на детето: При решаване на въпроса за споделено родителство, съдът трябва да вземе под внимание възрастта на детето/децата, тъй като тя е ключов фактор за определяне на специфичните им нужди и нуждата от определен тип грижа. Също така, съдът трябва да прецени дали само един от родителите може да осигури адекватна грижа, съобразена с тези нужди. Интересите на детето и неговото развитие не трябва да бъдат жертва на родителските интереси. Например, ако детето е в много ранна и уязвима възраст, изискваща постоянна и непрекъсната грижа, особено от майката, съдът трябва да отчете този фактор.
- Компетентността на родителите: При определяне на режима на родителски права, съдът трябва да вземе под внимание компетентността, качествата и подготовката на всеки от родителите да упражнява родителските права и да се грижи за детето. Това е необходимо, понеже намерението на родителя да поеме самостоятелна грижа за детето не винаги отразява неговата реална подготовка и информираност по въпроса. Въпреки, че съдът не е задължен да следва експертното становище на Агенцията за социално подпомагане, той следва да назначи такова и да обясни в мотивите на съдебното решение защо приема или отхвърля експертното становище.
- Период: В текущия законопроект не е посочен конкретен период, за който съдът ще постанови споделено упражняване на родителските права. Въпреки че този подход осигурява известна гъвкавост, законодателят трябва да предвиди механизъм, който да позволява на всеки от родителите да поиска промяна на установеното съдебно решение в кратки срокове, ако възникнат нови обстоятелства, налагащи корекция в режима на упражняване на родителските права.
- Застрашаване на живота и здравето на детето: В предложения законопроект вносителите не са отделили достатъчно внимание на гарантирането на сигурността на детето при условие, че съдът постанови споделено упражняване на родителските права. Всеки съдебен акт, взет в най-добрия интерес на детето, следва задължително да включва в мотивите си подробен анализ на сигурността на живота и здравето на детето, за което се води спор за родителските права.
В тази връзка считаме, че законодателят трябва да задължи съда, при служебно постановяване на споделено упражняване на родителските права, да отчете следните фактори: здравословното състояние на детето, способността на двамата родители да осигурят здравето на детето в съответствие с медицинските стандарти, наличие на здравословни проблеми у детето, подходящи условия за отглеждане на детето от страна на родителите, както и други свързани обстоятелства.
- Домашно насилие: Предложеният законопроект не обръща достатъчно внимание на проблема с домашното насилие. В бракоразводния процес по чл. 49 от СК (развод поради непоправимо разстройство на брака), съдът трябва да вземе предвид всички наведени твърдения за домашно насилие, както и висящи производства по ЗЗДН при разглеждането на въпроса за родителските права.
Домашното насилие, дори когато не е насочено директно към детето, застрашава неговото физическо и психическо здраве. В този контекст, считаме, че ако в бракоразводния процес се наведат твърдения за домашно насилие, съдът следва служебно да откаже споделено упражняване на родителските права.
При наличие на твърдения за насилие в дома, съдебният състав следва да приложи разпоредбите на ЗЗДН и да постанови временни мерки, осигуряващи безопасността на детето. Това може да включва временно настаняване при друг родител, роднини или в краен случай в дом за резидентна грижа.
Също така, в случаи на неоснователни обвинения за домашно насилие, родителят, който ги отправя и не може да ги докаже, трябва да понесе санкции, като например поемане на съдебни разноски или ограничаване на родителските права за определен период. Така ще се намали злоупотребата с процесуални права в бракоразводните дела.
- Желанието на детето: При разглеждане на въпроса за съвместно упражняване на родителските права, съдът трябва да вземе предвид и желанието на детето, особено когато то е навършило 10 години, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Детето, като основно засегнато от развода, има право да изрази своето мнение. Защитата на най-добрия интерес на детето включва не само преценката на родителите, но и вземане предвид на желанията и възприятията му. В този смисъл, при условията на предложения нов чл.59 ал.2 СК, съдът следва служебно да определи изслушване на детето ако то е навършило 10 години, а ако не е– по негова преценка.
- 2) Чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 2 СК: В предложения Законопроект не са включени ефективни механизми за гарантиране на спазването на съдебния режим на споделено родителство, както и на режима по чл. 59, ал. 3 СК. Законодателят трябва да вземе под внимание, че най-добрият интерес на детето, както и неговото здраве и живот, не могат да бъдат осигурени без работещи и бързи механизми за контрол. Трябва да се предвидят санкции за неспазване решенията на съда. Без реални наказания, тази разпоредба ще остане неефективна и няма да може да изпълнява целта си.
- Чл. 127а СК: Считаме предложените изменения по отношение на пътуванията на детето извън страната, както и отпадането на нотариално завереното разрешение за напускане на страната от детето, за удачни и подкрепяме тяхното включване в чл. 59 и чл. 127 СК
Заключение и препоръки
С оглед на изложеното, призоваваме законодателите:
- Да заложат допълнителни критерии и гаранции при постановяване на съвместно упражняване на родителските права, особено в случаи на развод по исков ред.
- Да предвидят механизми за защита на детето при риск от насилие и санкции за злоупотреба с права.
- Да отчетат възрастта и мнението на детето, като се зачете правото му да бъде изслушано, при определената от закона възраст.
Апелираме към Вас да вземете предвид гореизложеното и да отсраните посочените по-горе пропуски, за да може съдебния орган да служи като пазител на интереса на детето и като орган установяващ правото на справедлив процес и равенство на родителите в него.
Разчитаме на внимателно обмисляне на предложените промени и сме на разположение за съдействие и допълнителни консултации.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
- Законопроектът на ПП ГЕРБ може да се види на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165922