ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 51-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИТЕ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ, Изх. № 003/17.01.2025 г.
СТАНОВИЩЕ
От сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” относно Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс № 51-454-01-52/20.12.2024 г., внесен от Александър Рашев и група народни представители*
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Сдружение „Асоциация Общество и Ценности“, от над 17 години, активно се застъпва и защитава правата и най-добрия интерес на децата, включително правото им да познават и имат връзка със своите родители. Научните изследвания подчертават уникалната роля на жената като майката и мъжът като бащата за създаването иразвитието на детето. Това ни мотивира да продължаваме да насърчаваме и отстояваме правата на децата и родителите, брака и семейството.
С настоящото становище изразяваме своето безпокойство и загриженост относно текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 51-454-01-52. Те създават предпоставки за редефиниране на брака и родителството и ограничават възможността да се защити най-добрият интерес на децата.
1. Промени в чл. 1 на Семейния кодекс
Добавянето на „правото на личен и семеен живот“ в чл. 1, ал. 1 на Семейния кодекс буди сериозно безпокойство. Това право вече е гарантирано от Конституцията и неговото повторно регламентиране в Семейния кодекс може да доведе до:
- Узаконяване на фактическите съжителства, включително еднополовите;
- Приравняване на съжителствата с брака, което размива ключовото значение и роля на брака като институция;
- Нарушаване на правата на детето да има и да познава своите майка и баща.
2. Предложение за нов чл. 58а
2.1. Ненужност на ал. 1-3
Предложените алинеи дублират съществуващи положения в семейноправната теория и съдебната практика.
2.2. Липса на защита на най-добрия интерес на детето в ал. 4
Принудителното споделяне на равни периоди от време (или на не по-малко от 127 дни в годината) изисква родителите да изготвят споразумение относно режима на лични отношения, пътувания, издръжка и др. При липса на съгласие съдът трябва да се произнася в най-добрия интерес на детето (както е предложено в чл. 59, ал. 3). В предложеният текст обаче:
- Не се отчитат важни фактори като възрастта на детето, желанието му (особено в тийнейджърска възраст), родителското отчуждение или липсата на капацитет на родител;
- Не се уточнява кой орган ще определя дали даден родител представлява заплаха за детето и на каква основа.
3. Изменения на чл. 59
3.1. Проблеми с ал. 2
Алинеята започва проблематично, използвайки фразата „При раздяла на родителите…“. Българското законодателство, включително действащият Семеен кодекс (СК), семейноправната теория и съдебната практика, уреждат семейноправните отношения въз основа на брак, родство и осиновяване. Фактическата раздяла не е правно регламентирана у нас. Въвеждането на подобна уредба, приравняваща понятието „раздяла“ с развода в СК, ще отвори врата за узаконяване на фактически в т.ч. еднополовите съжителства у нас, което лишава децата от правото им да имат и да познават своите майка и/или баща. Това означава редефиниране на родителството и родството, което не трябва да допускаме.
Действащата нормативна уредба вече предвижда възможност за съвместно упражняване на родителски права в контекста на развод по взаимно съгласие. При този режим родителите могат да постигнат споразумение чрез взаимни отстъпки, което впоследствие се одобрява от съда.
Предложението за задължаване на родители в случай на фактическа раздяла, а не развод, да постигат споразумения относно отглеждането на ненавършилите пълнолетие деца с нотариална заверка, без съдебно утвърждаване, буди сериозни притеснения:
- Липса на регулация за фактическото съжителство
Фактическите съжителства не следва да бъдат обект на правна регулация. Налагането на задължение за постигане на споразумение при всяка раздяла на родители, които не са в брак, е непрактично. Такива двойки могат да се събират и разделят неограничено, без намеса на държавен орган, какъвто е съдът. Това задължение би довело до административна и финансова тежест, обслужвайки основно интересите на нотариалната камара. - Липса на гаранция за интереса на детето
Въпросът кой ще защитава интереса на детето при подобни споразумения остава нерешен. Нотариусите не са държавни органи и не разполагат със законово правомощие да гарантират правния и личния интерес на детето. Подобна регламентация би била в противоречие с европейското законодателство, което поставя защитата на децата като основен приоритет.
3.2. Неяснота в ал. 4
Текстът не пояснява дали се визира споделено родителство при развод по исков ред или при фактическа раздяла. В контекста на развод поради непоправимо разстройство на брака, при който отношенията между съпрузите са крайно влошени, съдът следва да постановява споделено родителство след предварително споразумение, в което разногласията са били разрешени.
3.3. Липса на гъвкавост в ал. 6
Съдът трябва да взема предвид фактори като: възрастта на детето, географската отдалеченост на местоживеенето на родителите, техните конфликти, волята му, особено когато то е в юношеска възраст при постановяване мерките по съвместно упражняване на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето, когато липсва споразумение между родителите.
В предложения ЗИД на СК се прави предложение за въвеждане на презумпция за „споделено родителство“, но липсва дефиниция за това понятие. Това е съществен пропуск, който затруднява прилагането на закона и може да доведе до противоречива съдебна практика. Предлагаме този пропуск да бъде коригиран чрез изработването на ясна дефиниция за „споделено родителство“.
3.4. Опасности в ал. 7
Определянето на задължителен минимален период за престой на детето при всеки от родителите не отчита възможността единият родител да няма капацитет или да не в състояние да се грижи за детето. Това може да застраши стабилността и сигурността в живота на детето, нарушавайки неговите интереси. Не е уточнено кой орган ще съблюдава за способността и капацитета на родителят да се грижи за детето.
4. Чл. 126, ал. 5
Разводът по исков ред предполага наличие на причини като неангажираност, домашно насилие или родителска отчужденост. Обвързването на правото на развод със задължение за равноправно време с детето може да компрометира неговите интереси.
Заключение
Считаме, че настоящото законодателство и институциите следва да насърчават и защитават връзката на детето с двамата му родители, но това трябва да се прави само когато е възможно и в най-добър интерес на детето. Въвеждането на т.нар. споделено родителство като оборима презумпция изисква наличие на ясни дефиниция и критерии за неговото прилагане.
Важно е съдът да може да се увери, че и двамата родители са заинтересовани да упражняват споделено родителски права върху детето, да се увери че и двамата са дееспособни и че ще могат на практика да ги упражняват съвместно. Това съдът би следвало да направи като зачете правото на малолетното дете да запази връзката си с двамата си родители и винаги да взема предвид интересите на ненавършилото пълнолетие дете, по-специално неговите емоционални връзки, потребности от развитие, стабилността на бъдещата образователна среда и способността на родителя да се споразумее за отглеждането и грижите за детето с другия родител.
Апелираме към Вас да вземете предвид гореизложеното и да защитите най-добрия интерес на децата, катоне допускате редефинирането на брака и родителството.
Разчитаме внимателно да обмислите предложените промени. Оставаме на Ваше разположение за съдействие и допълнителни консултации.
С УВАЖЕНИЕ,
МИХАЕЛА ДЖОРГОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”
P.S. Насреща сме да Ви предоставим обстоен анализ и аргументация по посочените по-горе проблемни текстове в предложения Законопроект № 51-454-01-52. При желание от Ваша страна свържете се с нас на: [email protected]
*Законопроектът на ПП ИТН може да се види на: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165920