Двата законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, внесени съответно от народния представител Г. Кадиев – на 1 март т.г. и от представители на ПГ на БСП – на 14 март, т.г., представляват груб и категорично противоконституционен опит за ограничаване и намеса в свободата на мисълта, съвестта и религията.

Прочитът им показва идентично, крещящо непознаване на спецификата на правото на вероизповедание, или – идентично марксистко-ленинистко разбиране на авторите относно религията и нуждата тя да бъде контролирана, ограничавана, и дори – забранявана, от страна на държавата. 

И двата законопроекта напълно игнорират индивидуалният, съгласно Конституцията на Република България, характер на правото на вероизповедание и го обвързват единствено с наличието на държавна регистрация. Това противоречи не само на българския основен закон и на постановените въз основа на него решения на Конституционния съд, но също на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и основните свободи и многобройните решения на Европейския съд по правата на човека. 

Правото на вероизповедание, включително правото да се проповядват определени религиозни вярвания, е лично право. То може да се упражнява както от отделния гражданин, нечленуващ в каквото и да е формално или неформално (т.е. – нерегистрирано) обединение на вярващи, така и от доброволните обединения на вярващи, които нямат, или не желаят да имат, каквато и да е регистрация. 

Вероизповеданието като доброволно обединение на вярващи, съгласно българската Kонституция и ЕКПЧ може да е регистрирано, но може и да не е регистрирано. Регистрацията е правна възможност за съществуващото (de facto) вероизповедание, реализацията на която дава многобройни практически улеснения на вероизповеданието. 

Правото за извършване на религиозни богослужения, обреди и ритуали, обучения по вероучения и други присъщи на вероизповеданието дейности не произтича от наличието на регистрация. В нарушение на редица международни документи, гарантиращи правото на свобода на вероизповеданието – в проектозакона си БСП предлагат правата да се обвържат с наличието на регистрация. 

Има вероизповедания, чиято религиозна доктрина поначало изключва каквито и да е официални отношения с държавата, и тези вероизповедания съществуват като независими, нерегистрирани и неползващи се от статута на юридическо лице, доброволни общности на вярващи граждани. 

Неотчитайки тези важни характеристики на правото на вероизповедание, законопроектите изцяло се облягат на тоталитарната концепция за необходимостта от държавна регистрация, държавен контрол и държавно одобрение за извършването на каквато и да е религиозна дейност. Освен този фундаментален порок на законопроектите, те изобилстват от непрецизни и неясни формулировки, показващи явно непознаване на материята, и типичното комунистическо схващане, че религията е потенциално опасна и нуждаеща се от строг държавен контрол обществена сфера. Законопроектите предвиждат регистрация да се получава от съда в разрешителен режим от страна на Дирекция „Вероизповедания”. Поставят се такива изисквания за получаването на регистрация,  които водят до невъзможност  да се получи такава от редица религиозни общности и съответно – до нарочно създаване на религиозен монопол в сферата на вероизповеданията. 

Предвиждат се тежки процедури и ограничения при извършването на дарения в полза на религиозните институции. Държавата, в лицето на Дирекция „Вероизповедания“, ще контролира и определя кои лица могат да бъдат служители на вероизповеданията и техните местни поделения, като гост-служители с гражданство извън България и ЕС ще се допускат само в разрешителен режим, след представяне на доказателства пред Дирекция „Вероизповедания” за „нуждата от служител с такава квалификация и липсата на такъв в България и ЕС”. 

Предвижда се държавата да изготви списък с „одобрените” религиозни образователни институции – в страната и в ЕС. Дава се право на държавата да определя и одобрява изучаваните предмети в духовните училища. 

Като цяло – законопроектът предвижда тотален държавен контрол в религиозната сфера, изцяло в духа и традициите на комунистическия Закон за изповеданията от 1949 г. Затова призоваваме народните представители да защитят правото на свобода на съвестта, мисълта и религията да отхвърлят и двата законопроекта!

Сдружение „Граждански блок“
Граждаснко сдружение „Асоциация Общество и Ценности“
Граждански форум за защита на детето и семейството
Сдружение „Обединени реформатори“
Движение „Обществен натиск“
​Гражданско сдружение „Справедливост 21“
Фондация „Освободи“
Фондация „Възможности за всеки“
Гражданско сдружение „Нови хан – европейско селище“
Фондация „Път към човека“

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *