Становище срещу насърчаване отделянето на 1-годишните деца от майките

ДО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ 51-ВО НС, КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА– ВОДЕЩА, КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ

КОПИЕ ДО: МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, ОМБУДСМАН НА РБ, КОМИСИЯ ПО ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО
МЕДИИТЕ, Изх. № 018/01.10.2025г.

СТАНОВИЩЕ от сдружение “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” относно Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 51-554-01-147/03.09.2025 г., внесен от Асен Василев и група народни представители

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Сдружение „Асоциация Общество и Ценности“, от 18 години, активно се застъпва и защитава правата,най-добрия интерес, здравето и благополучието на децата.

В тази връзка внимателно се запознахме с предложението, внесено от народни представители от парламентарната група на “Продължаваме Промяната – Демократична България”, с което се предвижда: Майките, които се завърнат на работа през втората година от отпуска за отглеждане на дете, да получават 100% от обезщетението за майчинство (вместо досегашните 50% по чл. 50а и чл. 54 КСО).

Според вносителите предложението цели да стимулира икономическата активност и да намали административната и финансовата тежест за майките и работодателите. Въпреки това, в мотивите липсва каквато и да е оценка на въздействието върху най-пряко засегнатата страна – детето между 12 и 24 месеца. Комисията по демографска политика, децата и семейството също не е включена в обсъждането на законопроекта.

Насърчаването на по-ранното връщане на майките на работа чрез финансови стимули за сметка на най-добрия интерес, физическо и психично здраве и благопопучието на детето, а оттам на семейството и обществото не следва да бъде поощрявано.

Считаме, че предлаганата промяна:игнорира нуждите на детето в ключов етап от неговото психо-емоционално и когнитивно развитие,поставя акцент върху икономическата роля на майката, без да отчита нейната роля и пренебрегва научно доказаните последици от преждевременното и продължително разделяне на деца под три години от родителя.

Защо предложението е проблематично за децата и в дългосрочен план – за обществото:

Първите 3 години са критичен чувствителен период за привързаност и психично развитие^[1].

Физическото и емоционалното присъствие на майката в първите три години е ключово за емоционалното здраве, саморегулацията и устойчивостта на детето. Надеждната привързаност се формира чрез внимателна, последователна грижа, най-често от майката. Когато чувствителността към детския дистрес е висока, сигурната привързаност е значително по-вероятна; обратното води до повече несигурност и дезорганизация. Политики, които де факто изтласкват родителя от ежедневната грижа твърде рано, увеличават риска^[2].

Изследванията^[3] в сферата на невронауката и детското развитие подчертават, че първите три години от живота изграждат основите на: емоционалната сигурност и привързаност, езиковото и когнитивното развитие, социалните умения и саморегулация.

2. Ранната и продължителна извъндомашна грижа е свързвана с повече поведенчески трудности.

Най-мащабното продължително изследване в света на Здравния департамент на САЩ отчита, че прекарването на повече часове, особено в центрове, са свързани с по-високи нива на външни проблеми, вкл. агресивност и несъобразяване, през предучилищна и начална възраст^[4].

Систематични прегледи показват, че децата, отделени от основния грижещ се преди 18–24 месеца, са с по-висок риск от: тревожност при раздяла, затруднения в изграждането на доверие и саморегулация и по-слабо езиково и емоционално развитие^[5].

3. Измерима физиологична стрес-реактивност при яслени условия.

Многократни изследвания показват, че при бебета и малки деца кортизолът (биомаркер за стрес) се повишава през деня в групова грижа, докато у дома често спада — сигнал за стресов товар, особено при целодневна грижа^[6].

4. Негативни дългосрочни ефекти от грижата за най-малките извън семейството

Примерът с Квебек в Канада, където бе въведена масова универсална яслена грижа, показва трайни неблагоприятни ефекти върху некогнитивните умения, по-лошо психично здраве, по-ниска удовлетвореност от живота и по-висока престъпност в по-късна възраст — при отсъствие на значими когнитивни ползи. Това показва, че финансови стимули за ранно отделяне могат да имат скрити обществени разходи^[7].

5. Конфликт с международните препоръки за семейно-ориентирани политики и кърмене.

Световната здравна организация и УНИЦЕФ^[8] препоръчват продължаване на кърменето поне до 2-годишна възраст на детето. Работна среда без подходящи условия затруднява този процес и поставя в риск имунната защита и емоционалната връзка между майка и дете.

С оглед на изложеното предлагаме:

Извършване оценка на въздействието върху развитието на децата между 12–24 месеца при прилагане на предлаганата промяна.
Гъвкава заетост и работа от разстояние със защита на дохода през втората година; данъчни/осигурителни стимули за работодатели за гъвкави графици.
Ваучери за семейна грижа (вкл. за сертифицирани детегледачки у дома и за баби/дядовци след обучение) – доказано по-малко стресорни за най-малките от целодневни центрове^[9].
Подкрепа за кърмене и майчино психично здраве през първите години (консултации, групи за подкрепа), съгласно международните препоръки^[10].
Качество пред обхват: ако се налага разширяване на капацитета на яслените услуги, следва да се направи при строги стандарти за съотношение възпитател-деца, стабилност на персонала и нужната грижа^[11].

Заключение

Държавата има отговорност не само към труда на майките, но и към здравето, развитието и бъдещето на най-малките граждани на България.

Първите три години са фундаментът на бъдещото човешко развитие. Политики, които материално възнаграждават ранното отделяне след първата година, противоречат на най-добрия интерес на детето и на дългосрочните интереси на обществото.

Призоваваме законодателя да преосмисли и отхвърли предложението, като зачете достиженията на съвременната наука за развитието и психичното здраве на децата, и да предприеме необходимите мерки за благополучието на децата, семействата и обществото ни.

С УВАЖЕНИЕ,

МИХАЕЛА ДЖОРГОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ”

01.10.2025 г.

^[1] https://www.ericakomisar.com/being-there?utm_source=chatgpt.com

^[2] https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6126976/?utm_source=chatgpt.com

^[3] Източници: Центърът на Харвард за развитие на детето (Harvard Center on the Developing Child), УНИЦЕФ, Световна здравна организация

^[4] U.S. Department of Health and Human Services https://www.nichd.nih.gov/sites/default/files/publications/pubs/documents/seccyd_06.pdf?utm_source=chatgpt.com

^[5] Bowlby, NICHD SECCYD, OECD Policy Briefs

^[6]https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0885200611000391?utm_source=chatgpt.com

^[7] https://www.nber.org/system/files/working_papers/w21571/w21571.pdf?utm_source=chatgpt.com

Baker, Gruber & Milligan, 2015