ДО:
СЪВЕТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КЪМ ООН
КОПИЕ ДО:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
 
Във връзка с поканата за становища по повод: Представяне на доклада за пола, сексуалната ориентация и половата идентичност[1] на независимия експерт на ООН по сексуална ориентация и полова идентичност (SOGI) 
 
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА КЪМ ООН,
 
Дълбоко сме загрижени поради факта, че настоящият и предишни доклади на независимия експерт на ООН по сексуална ориентация и полова идентичност (SOGI) надхвърлят далеч правомощията и обхвата на мандата му и са изключително вредни за децата, жените и семейството. С тях се нарушават заложените принципи в Резолюция 5/1 на Съвета за правата на човека, които изискват „универсалност“, „безпристрастност“, „обективност“, „не селективност“ и „полова перспектива“[2]. 
 
Въпросите, изброени в насоките за участие от независимия експерт по SOGI, разкриват, че основната цел на предстоящия му доклад е да промени общоприетото в международен план разбиране за мъже и жени, въз основа на биологичния им пол, и да го замени с радикалната концепция за „полова идентичност“. Това е в противоречие на мандата на ООН да предоставя права и защита на жените и момичетата.
 
Терминът „полова идентичност“ не се среща в нито една обвързваща международна спогодба, договорена от органите на държавите-членки на ООН. Всеки път, когато този термин е предложен е бил отхвърлян от държавите-членки на ООН, като твърде противоречив. Освен това българският Конституционен съд ясно заяви в решение №13 от 27.07.2018г., че въвеждането на пол и полова идентичност, различни от биологичните са в нарушение на Конституцията[3].
 
Твърдо сме против опитите на независимия експерт по SOGI да подкопае сигурността и защитата на жените и момичетата, чиито права и лична неприкосновеност са нарушени от мъже, които се идентифицират като жени. Приемането на политики за недискриминация въз основа на „полова идентичност“ e довело до насилие и злоупотреби спрямо жени и момичета в обществени дамски помещения (тоалетни, бани, съблекални, защитени жилища за жени и др.), както и в редица спортни състезания.
 
С доклада на независимият експерт се цели също въвеждането на т. нар. „системно сексуално образование“[4] (CSE). Изследователите заключават: „Три десетилетия изследвания показват, че системното сексуално образование не е ефективна стратегия за обществено здраве в училищата по света, с много повече доказателства за неуспех, отколкото за успех и предизвиква редица вредни въздействия.[5]”
 
Още повече редица държави-членки на ООН изрично отхвърлиха концепциите за „системно сексуално образование“, „сексуална ориентация и полова идентичност“ от Програмата за 2030г.  Считаме, че опитите чрез мандата на експерта по SOGI да се отхвърлят позициите на противопоставилите се държави е пряко посегателство над суверенитета на държавите-членки на ООН и злоупотреба със системата на ООН[6].
 
Тъй като „половата идентичност“ и „изразяването на пола“ се основават на вътрешни чувства, уникални за дадения индивид, а не на биологични реалности, които могат да бъдат независимо проверени, как би могъл да действа закон, ако единствено лица с полова дисфория ще могат да определят дали дадена политика или действие е в нарушение на закона? 
 
Въз основа на гореизложеното призоваваме страните-членки на ООН да отхвърлят докладите на независимия експерт на ООН по SOGI, които нарушават правата и сигурността на момичетата и жените, застрашават естественото семейство и увреждат децата, изложени на вредното за тях системно сексуално образование.

Гражданско сдружение “Асоциация Общество и Ценности”

Изх. №02/04.03.2021       

[1] https://www.ohchr.org/EN/Issues/SexualOrientationGender/Pages/GenderTheory.aspx
​
[2]  Приетото от държавите-членки значение на “полова перспектива” касае равенството за жените, а не транссексуалната перспектива.

[3] www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310

[4] Програмите за системно сексуално образование съдържат повечето или всички изброени по-долу програмни елементи:
1. Сексуализира децата
2. Учи децата как да дават съгласие за секс
3. Нормализира аналния и оралния секс
4. Насърчава хомосексуалното / бисексуалното поведение
5. Насърчава транссексуалната идеология
6. Насърчава самостоятелната и/или груповата мастурбация
7. Насърчава използването на презервативи по неподходящи начини
8. Насърчава ранната сексуална автономност
9. Не успява да установи въздържанието от сексуални контакти като очакван стандарт
10. Насърчава абортите при деца
11.Насърчава сексуално образование от връстници към връстници и застъпничеството за сексуални права
12. Подкопава традиционните ценности 
13. Подкопава ролята на родителите и техните права
Източник: StopCSE.org

[5] Weed, S., Ericksen, I. (2019). Institute for Research and Evaluation. Re-Examining the Evidence for Comprehensive Sex Education in Schools: A Global Research Review. www.institute-research.com 
Резюмето от доклада на български: https://www.sva.bg/10441077109410721/2857820

[6] Всеобщата декларация за правата на човека, член 26.3, гласи, че родителите имат „първостепенно право“ да решават по отношение на образованието на своите деца. Чувствителен въпрос като сексуалното образование трябва да се преподава при зачитане на правата, задълженията и отговорностите на родителите, както са залегнали в множество договори на ООН и важни документи на ООН.

Текстът към изпратеното на английски език писмо вижте на: https://www.sva.bg/news/opinion-on-the-un-report-on-gender-sexual-orientation-and-gender-identity

Становище може да изпратите на английски, френски или испански език в word документ до 14 март, 2021 на: ie-sogi@ohchr.org и registry@ohchr.org Вижте повече на:
https://www.ohchr.org/EN/Issues/SexualOrientationGender/Pages/GenderTheory.aspx

ДО:
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РБ
КОПИЕ ДО:
Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ   ГРУПИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ            


                                                                  СТАНОВИЩЕ
​
на Национална асоциация „Поход за семейството“ и Сдружение „Асоциация общество и ценности“ относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето със сигнатура 054-01-111 от 04.12.2020 г. 
 
Уважаеми дами и господа,
​
Нашите две сдружения са юридически лица с нестопанска цел, които имат за своя цел да защитават правата на родителите и децата в тяхна взаимна полза, и да подкрепят традиционните семейни ценности. В този смисъл, организациите ни приветстват политическата воля и законодателните инициативи за извършване на промени в нормативните актове, отнасящи се до семействата и децата, когато те водят към утвърждаване на брака от мъж и жена, подобряване на семейната среда и защита на човешките права. Вярваме, че това е и целта на обсъждания законопроект.

От една страна в законопроекта са залегнали редица идеи обсъждани в обществени дискусии, включително подкрепяни и от нас, като:

• ограничаване на причините за извеждане на деца от семейната им среда до насилие и невъзможност на родителите да изпълняват своите задължения, а не поради бедност или временни финансови затруднения;
• възможност за участие на родителите и законните представители на детето във всички съдебни производства и намаляване на сроковете им;
• засилен съдебен контрол и налагане на санкции за злоупотреба при подаване на анонимни сигнали или неправилно предприети действия от социални служители спрямо деца;
• подобряване на процеса на осиновяване, с цел по възможност детето да остане в обкръжението на разширеното семейство или при доверени лица;                                                                                                      

           и други.

Във връзка с пътната карта на Комисията относно стратегията на ЕС за правата на детето (2021-24), Асоциация общество и ценности (АОЦ) препоръчва стратегията:

1. Да ​​отстоява и защитава принципа на субсидиарност като основен принцип в антидискриминационните стандарти и правото на държавите-членки да определят собствените си политики в областта на брака и семейството, родителските права, образованието и здравеопазването.

2. Да осигури по-добра защита на правата на децата. По отношение на защитата на уязвимите деца, комисията на ЕС трябва да потвърди в стратегията си, че никой няма право на дете, а всяко дете има право да познава и да бъде познато и обгрижвано своите родители (Конвенция за правата на детето, член 7). Стратегията трябва да поддържа правото на всяко дете да познава своите биологични родители и да има майка и баща.

3. Да усили защитата на семейната неприкосновеност срещу незаконна и прибързана намеса на социалните служби. Държавите-членки следва да гарантират, че децата се отнемат от родителите им само при наличие на достатъчно обстоятелства, доказващи реален риск от сериозна вреда и подлежащи на достатъчен съдебен контрол на всички етапи, като се стремят към целта да се събере семейството.

4. Да съдейства за зачитането и насърчаването на основното право и отговорност на родителите за възпитанието, здравето и образованието на децата им, правото да ги обучават съобразно своите ценности и убеждения и това право да бъде гарантирано във всички образователни програми на ЕС (включително сексуалното образование).

5. Да се ​​противопостави на трафика на бебета като насърчи премахването на практиката на сурогатно майчинство във всички държави-членки. Сурогатното майчинство потъпква достойнството на детето, като го превръща в стока, предмет на договор.

6. Да защити децата срещу порнографията и сексуалната експлоатация чрез забрана на порнографията по телевизионните канали и увеличаване на защитата на физическото, умственото и моралното развитие на децата по отношение на услуги по заявка и платформи за споделяне на видео материали.

Бихме искали отправените по-горе предложения да бъдат внимателно взети предвид.

АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ 

АОЦ е гражданско сдружение, което насърчава и защитава човешкото достойнство и свобода, правата на децата и родителите, брака и семейството в България и Европа от 2007 г.

            Конвенцията за защита правата на детето;
            Международния пакт за гражданските и политическите права (чл. 18, т. 5);            
            Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл. 2 от Протокол № 1);
            Конвенцията на ООН за правата на детето (чл. 5 и чл. 11, т. 2);
            Всеобщата декларация за правата на човека;
            Хартата за основните права на Европейския съюз чл. 5, чл. 6, Договора за ЕС;
            Резолюция за защита на семейството на ООН (A/HRC/29/L.25), юли 2015 г.
            Изх. № 27/08.12.2020

До: 
Министъра на образованието и науката 
Комисията по образованието, науката и въпросите  на децата, младежта и спорта 
Комисията по правни въпроси
Комисията по правата на човека, жалбите и петициите на гражданите
Председателите на парламентарно представените партии в 44-то Народно събрание
Народните представители от 44-то Народно събрание
Копие до:
Министър председателя на Република България
Омбудсмана
​Светият Синод на БПЦ
Медиите



                                                                           ОТВОРЕНО ПИСМО
​
от над 50 граждански и родителски организации и движения и над 5,500 родители подкрепили петицията* срещу въвеждането на задължителната предучилищна подготовка за деца от 4 годишна възраст 
 
Уважаеми г-н Вълчев, 
Уважаеми Дами и Господа, Народни представители,
 
Ние, долуподписаните граждански и родителски организации, изразяваме дълбоката си загриженост от игнориране гласа на гражданското общество, и най-вече на родителите, с подновените опити за приемане на задължителната предучилищна подготовка от 4-годишна възраст.

Опитите за вкарване на децата от най-ранна възраст в държавната образователна система:

1. Нарушават Конституцията на България, според която училищното, а не – предучилищното, обучение е задължително (чл. 53).  

2. Нарушават редица водещи международни спогодби, според които семейството е водещо за начина на образоване на своите деца, като: ЕКПЧ Протокол 1, чл. 2; Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (чл. 14 и чл. 26 ал.3), Международният пакт за гражданските и политически права чл. 18 и Международният пакт за икономически, социални и културни права чл. 13.

СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ “АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ” ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ*
 
Законът за социалните услуги (обн., ДВ, бр.24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020г.) повдига множество въпроси и очертава редица проблеми, някои от които сме посочили по-долу.
 
Законът за социалните услуги (ЗСУ) следва да уреди правото на българските граждани да ползват социални услуги. В този смисъл правото следва да се уреди като възможност за ползване  на социални услуги, а не като тяхно задължение. Разпоредбите в закона е необходимо да са съобразени с правата и свободите на гражданите, уредени в нормативните актове от по-висока степен, а именно Конституцията на Република България  и международните актове, станали по съответния ред част от вътрешното право.  ​

​ДО: МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 44-то НС
КОПИЕ ДО: МЕДИИТЕ 
 
УВАЖАЕМИ Г-Н БОРИСОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕТКОВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
 
Загрижени сме от продължаващата липса на реакция на правителството спрямо родителските протести в страната, във връзка с приетото законодателство в сферата на децата и семейството, водеща до нарастващо обществено напрежение.
 
Правят се несъответстващи на действителността изказвания от водещи фигури, относно повода на протестите и приетото законодателство. Пример за това е казаното от заместник социалния министър - г-жа Русинова в предаването “Здравей България”[1]. В него тя казва: “За нас е необяснима и каква е причината за последователните протести, тъй като на няколко пъти категорично казахме, че нито се работи по Стратегия за детето, нито по някакъв начин законодателството в нашата сфера, което влиза от началото на следващата година засяга интересите на децата”.  
 
Видно от исканията на протестите, отразени и от медиите, е че гражданското недоволство не е срещу оттеглената Стратегия за детето, а срещу приетите в законодателството ни промени, които отразяват политиките заложени в нея. ​