
ДО:
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА КЪМ 44-ТО НС
КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НПО И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
МЕДИИТЕ
Изх. №01/27.01.2021
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се към Вас във връзка с Проект на Национална здравна стратегия 2021-2030, публикуван на сайта за обществени консултации[1].
Проектът на Национална здравна стратегия (ПНЗС) предвижда провеждането на здравно и сексуално образование сред подрастващите, в т.ч. в детските градини и училища[2], както и “всеобщ достъп до репродуктивни услуги в областта на половото и репродуктивно здраве”.[3]
Относно “съвременните здравно-образователни програми в детските градини и училища” в т.ч. “сексуално образование, образование за семеен живот” е важно да вземете предвид какво включват насоките и програмите за сексуално образование, препоръчвани от Световната здравна организация[4], УНИЦЕФ[5], ЮНЕСКО и ООН, както и последствията от прилагането им в световен мащаб.
Според стандартите за сексуално образование на Световната здравна организация за Европа[6] децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност[7]. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н. Наръчникът на УНИЦЕФ по сексуално и репродуктивно здраве[8] включва сексуалния отклик към предмет, животно, непълнолетни лица и без съгласието на другия човек, сред начините за получаване на сексуално удоволствие.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА КЪМ 44-ТО НС
КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НПО И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
МЕДИИТЕ
Изх. №01/27.01.2021
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се към Вас във връзка с Проект на Национална здравна стратегия 2021-2030, публикуван на сайта за обществени консултации[1].
Проектът на Национална здравна стратегия (ПНЗС) предвижда провеждането на здравно и сексуално образование сред подрастващите, в т.ч. в детските градини и училища[2], както и “всеобщ достъп до репродуктивни услуги в областта на половото и репродуктивно здраве”.[3]
Относно “съвременните здравно-образователни програми в детските градини и училища” в т.ч. “сексуално образование, образование за семеен живот” е важно да вземете предвид какво включват насоките и програмите за сексуално образование, препоръчвани от Световната здравна организация[4], УНИЦЕФ[5], ЮНЕСКО и ООН, както и последствията от прилагането им в световен мащаб.
Според стандартите за сексуално образование на Световната здравна организация за Европа[6] децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност[7]. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н. Наръчникът на УНИЦЕФ по сексуално и репродуктивно здраве[8] включва сексуалния отклик към предмет, животно, непълнолетни лица и без съгласието на другия човек, сред начините за получаване на сексуално удоволствие.